Кристалина Георгиева пред БНТ: Удължете икономическите мерки срещу COVID-19, докато излезем от кризата

Българката Кристалина Георгиева, която е изпълнителен директор на Международния валутен фонд, попадна в 100-те най-влиятелни личности на 2020-та година в престижната класация на списание "Тайм", категория Титани. Днес във връзка с 30-ата годишнина от членството на България в тази световна финансова институция Кристалина Георгиева даде специално интервю за Даниела Кънева.

30 години преход и предизвикателства по един нов път, 30 години членство на България в МВФ - от 25 септември 1990 г. Една от двете могъщи световни институции /МВФ и СБ/ учредени бързо /юли 1944 г./ след опустошителната Втора световна война в курорта Бретън - Уудс в САЩ, за да крепят пулса на глобалните финанси и икономики. Под Договора за съгласие на 25 декември 1945 г. се подписват първите 29 държави - сега са 189. Светът се е разкрепостил с новоосвободени страни и територии и нововъзникващи пазари.

С решителната подкрепа на международните финансови институции и главно на МВФ след падането на Берлинската стена през 1989-1990 г. е формирана стратегията на преход за страните от Централна и Източна Европа към пазарна икономика.

Единодушна е оценката на експертите, че ресурсът на Фонда, по който единствено сме имали достъп в първите години, ни е жизнено необходим за старта на прехода, поне до съзряването ни на по-високо ниво на взаимоотношения с Фонда - до влизането ни в ЕС през 2007 г.

За да изкласим до другите страни, в това развитие ни дават подкрепа 8 споразумения с МВФ - от 15 март 1991 г. до осмото двугодишно, подписано на 6 август 2004 г. Седемте stand by споразумения, свързани с гарантирани траншове и изпълнение на определени условия за реформи. Последното е предпазно, без гарантирани траншове, на финансова подкрепа при нужда, но е сериозен фактор за кредитен рейтинг и инвестиционен интерес.

Често сме сред най-бързите в икономически растеж и сред най-бедните и когато търсим светлина в края на тунела в сложните години на прехода не можем без МВФ - този мощен регулатор на потоците световни пари. Макроикономическа стабилност, неспиращи структурни реформи, платежен баланс са в центъра на вниманието на Фонда.

Трите десетилетия на отношенията ни с МВФ са винаги във фокуса на интереса на БНТ - още от първата мисия на Постоянното представителство в София /офисът, на което и до днес е в БНБ/ със специалното ни интервю с видния индийски финансист от Мумбай Ануп Сингх /по-късно един от директорите на Фонда/, през всичките шефове на мисиите за България - топ световни финасисти - Грегори Дал /създал и българско семейство/, Анн Макгърк, Ръсел Кинкейд, Джералд Шийф, Ханс Фликеншийлд, изп. директор на МВФ Мишел Камдесю, Майкъл Деплер, който в микрофона на БНТ в блиц специално интервю в 7 часа сутринта на стълбището на тогавашния хотел Шератон де факто обяви Валутния борд в България.

Цялата ни сага с Фонда е в архива ни - уловен без остатък от националната телевизия. Снимахме и пълнометражен документален филм /"България - успешен случай"/ на H STREET във Вашингтон, централите на офисите на МВФ и Световната банка от двете страни на улицата, свързани с топла връзка.

Още с учредяването на Фонда в бретън-уудските договорености важи правилото, че начело на СБ е финансит от САЩ, а на МВФ - от Западна Европа. Но в края на миналата година стана нещо невероятно. За около десетина дни по силата на Съдбата българката Кристалина Георгиева - с огромен опит в Световната банка и глобалните финанси - се оказа на върха и в Световната банка като и.д. президент, и на МВФ като изпълнителен директор /като специално за нея промениха правилото за възраст/. Това е 12-ия изпълнителен директор на МВФ досега.

От Западна Европа са били от Белгия, Франция /5/, Швеция /2/, Нидерландия, Испания, Германия. За пръв път от раждането на МВФ изпълнителен директор е от Източна Европа и нововъзникващ пазар, и то жена, и то в най-сложния, може би момент за световните финанси и икономики.

Сигурно не е случайно. Освен че попадна тези дни в класацията - категорията "Титани" на сп. Тайм за 100 най-влиятелни личности в света за 2020 г., Кристалина Георгиева е правнучка на Иван Кършовски - от големия Кършовски род в Елена и пра-пра внучка на висшия православен духовник епископ на Цариградската епархия Иларион Макариополски.

Цялото интервю с Кристалина Георгиева - вижте във видеото!

Даниела Кънева: Една връзка, без която не можехме да проходим в прехода. Каква е вашата оценка и като шеф на Фонда и като българка?

Кристалина Георгиева: МВФ изигра своята роля за макроикономическата стабилност на страната ни. 8 програми от 2007 г., когато България влезе в ЕС. И тези 8 програми, измежду много други неща, помогнаха на България чрез Валутния борд да даде сигурност на българските граждани и на българския бизнес.

Даниела Кънева: В тази коронавирусна история, която постави на колене целия свят - и бедни, и богати, и малки, и големи държави - какво е най-голямото предизвикателство за България и какво рамо може да даде Фонда, защото сме членки?

Кристалина Георгиева: Оценката за България от страна на Фонда е възможно най-добрата. България вече няма нужда от финансова подкрепа. Тя е стабилна. В условията на продължаваща здравна криза мерките за подкрепа на икономиката и подкрепа на хората трябва да продължат. Много страни днес са изправени пред въпроса дали да преустановят тези мерки, тъй като те тежат на бюджета и за много страни те означават увеличаване на дълга. Нашият призив е "Не го правете", продължете тези мерки, докато излезем устойчиво от тази здравна криза, защото ако не го направим - рискуваме масови фалити, масова безработица и загуба на постигнатото от десетилетия.

Даниела Кънева: В целия свят глобализацията засили пропастта между бедни и богати. Така става, че богатите стават по-богати и бедните по-бедни. Прави ли нещо МВФ в тази посока?

Кристалина Георгиева: Пандемията до увеличаване на неравенството. Тя удря по най-слабите в обществото най-сериозно, най-силно. Ние сме като финансов пожарникар. Когато има криза, първите, които идват да гасят кризата, са нашите работници.

Автор: Даниела Кънева