Честваме 100 години от рождението на незабравимия български актьор Георги Калоянчев. Неизброими са ролите, с които ще запомним голямото име на Сатиричния театър, но тези на Бай Ганьо, Големанов и полицейският инспектор, са само част от тях. Тази вечер в театъра на неговата кариера ще си спомнят за актьора със специална програма. Чествания имаше и в родния му Бургас.
Честваме века на Георги Калоянчев, а сякаш образът и думите му са били край нас до вчера. И с това усещане живее всеки, докоснал се до неговото столетие, в което смехът и тъгата вървят ръка за ръка, водени от любовта към голямото изкуство.
"Трябва да се влюбиш в театъра, в изкуството. Всяка една роля е като нова любов. Нова любов, която започваш. И нали знаете, в новата любов се хвърляш с главата надолу. Така е и с ролите, които получавах във времето, аз я приемах с душата си, със сърцето си", казваше актьорът Георги Калоянчев.
Незабравимите "Новогодишни наздравици", участията в телевизионния театър, любимият на поколения Бай Ганьо и иронията, с която инспекторът препуска през нощта.
"Винаги, когато излизам, се вълнувам. Въпросът е това вълнение да го овладееш, а не след 5-10 минути да те събори. Не може бе, братко. Жив човек си, бе! Не може да не се вълнуваш", казваше още актьорът.
Голямата годишнина носи вълнение и на неговите синове - Ивайло върви по стъпките му в Сатиричния театър, а Явор е избрал да бъде оператор в Българската национална телевизия.
"Аз съм играл с него на една сцена. Той ме е учил на занаята", обясни Ивайло Калоянчев.
"Аз пък всеки ден влизам в телевизията и там има един негов костюм от "Криворазбраната цивилизация" и всеки ден минавам покрай него", каза Явор Калоянчев.
"Искам хората да го помнят такъв, какъвто беше, когато му беше силата, когато беше на сцената. Жизнен, радостен - такъв човек искам да помнят", заяви Ивайло Калоянчев.
А освен снимките и костюмите в Сатирата вярват, че духът му също е там.
"Такива хора като него - с тази емоция и с този дух никога не ни оставят. Аз с него имам една специална договореност, един специален ритуал - всеки път като изляза на сцената, чакам светлините да се запалят и той като че ли ми казва: тръгни, моето момче", разказа директорът на Сатиричния театър Калин Сърменов.
"Аз вярвам, че той ни гледа. А какво би казал", каза Ивайло Калоянчев.
"Ама вие още ли сте тук?", добави Явор Калоянчев.
Чуй новините
Подкаст
