Мануел Сарацин: Германия подкрепя българите да бъдат вписани в конституцията на РСМ

Германското правителство подкрепя конституционните промени в Северна Македония, които предвиждат включването на българите в Конституцията на страната, обяви специалният пратеник на Берлин за Западните Балкани Мануел Сарацин в предаването "Светът и ние" по БНТ. Сарацин бе категоричен, че ситуацията в Босна и Херцеговина и Косово е тревожна и предизвиква сериозни опасения сред европейските партньори.

Подробности вижте в интервюто на Николай Кръстев:

БНТ: Какво се случва в Западните Балкани?

Това е въпрос, по който можем да говорим цял ден, това е моята работа. Нека да поставим нещата така: опитваме се да възстановим надеждността и да използваме геополитическия импулс за реформи в региона, да върнем вярата на хората в Западните Балкани и че е възможно най-скоро да бъдат част от ЕС, разбира се, съгласно динамиката и реформи, които следва да бъдат предприети. Но в този конкретен момент имаме много деликатна ситуация в Косово, както и в Босна и Херцеговина. Имаме и ситуация на блокаж по отношение на Северна Македония. Ние също така рискуваме в определена степен да изгубим тази динамика.

БНТ: Г-н Сарацин, какво бихте казали за процеса в Сърбия и Босна и Херцеговина сега, в този момент, тъй като виждаме, че там ситуацията е много турбулентна?

Що се отнася до Босна и Херцеговина, мисля, че ситуацията е наистина сериозна. Призивите на г-н Додик са сериозни заплахи за цялостта на страната. Германия много ясно подкрепя Западните Балкани, което трябва да бъде осигурено от Върховния представител на ЕС за Босна и Херцеговина, за да бъде поддържан всъщност законодателният ред в Босна и Херцеговина непокътнат. Но освен това ние отдавна подкрепяме налагането на санкции от Европейския съюз на г-н Додик, за да му се покаже, че поведение като това не се приема и ще доведе до лични последици за него. Знам, че някои държави от ЕС, не подкрепят това и сега искам да кажа, че нашите двустранни санкции, наложени срещу г-н Додик и някои проекти в Сърбия не дадоха резултат. Бих казал, че вероятно не сме били достатъчно ясни като Европейския съюз, казвайки ясно, че ако продължи с националистическото минало, ще има лични санкции и така – смятам, че това е част от ситуацията. Не желаем Босна и Херцеговина да се върне на пътя на реформите. За тази цел държавните и федералните органи на управление трябва да започнат да работят, а в момента изглежда, че е много трудно да се работи на държавно ниво.

БНТ: Какво е бъдещето на Босна и Херцеговина? Разделение или, може би, стабилизация?

Германия полага големи усилия за стабилизацията на страната. Миналата година се присъединихме към европейската мисия, отново след 10 години. Германия повторно се включи, след като беше извън това, за да даде ясен сигнал, че е посветена на стабилността и сигурността в Босна и Херцеговина и се ангажира с това. Няма друг начин освен тази държава да бъде стабилизирана.

БНТ: Докъде може да стигне ескалацията между Белград и Прищина?

Ние сме в много опасна ситуация, най-вече Косово и етническите общности. Буквално почти всеки ден можеш да се притесняваш, че отново ще бъдат наранени хора, сериозно наранени. И това, което се случи в Звечан – сблъсъците между КейФОР, охранителната полиция и протестиращите – беше много, много, много опасно. Можеше да бъде дори още по катастрофално, имаше тежко ранени и от двете страни, да може да звучи абсурдно, но е необходимо двете страни да стигнат до компромис.

Предложен е план в три точки на ЕС, който ясно казва, че кметът следва да не ходи на работа в кметството. Може да ходи на работа в други обществени сгради, които не са толкова оспорвани. Двама от четиримата кметове вече го правят, така че това всъщност не е голям проблем. Полицията за справяне с бунтове, специалните полицейски сили на Косово следва да не са директно в близост до тези места. След това, втората стъпка би била провеждането на нови избори. Налице е законно право за провеждането им. В тях със сигурност следва да участва Сръбска листа. И след това и двете страни да се върнат към диалога и да говорят за изпълнението на Охридското споразумение. Засега не виждаме да се следва този план в три точки. Прищина не спазва точка 1. И също така е важно да се каже, че усещането, което се създава от Белград, е, че те няма да изпълнят точка 2. Но за мен трябва да бъде включено условие, че когато кметовете бъдат избрани, те трябва да ходят на работа и да изпълняват обществената си служба.

БНТ: Знаете, че решаващият момент е създаването на Сдружение на сръбската общност в Северно Косово. Оптимист ли сте за повторното издигане на тази идея и за поведението на Белград?

Не знам дали бъда оптимист. Мисля, че в настоящата ситуацията първата стъпка би следвало да е намаляване на ескалацията. Но е очевидно, че това е много важна точка в изпълнението на Охридското споразумение. Що се отнася до Германия, важно е да се каже, че ние искаме то да бъде създадено, но това, разбира се, не е единствената точка от прилагането. Трябва да преминем към стъпка три за прилагането на Охридското споразумение. Освен това бих казал лично на премиера на Косово, г-н Курти, за мен, от политическа гледна точка, е ясно, че ще трябва да изпълните задълженията във връзка с Асоциацията на сръбските общини. Така че, от политическа гледна точка, губите потенциално много тежест, като се опитвате да го спирате. Смятам, че понякога добрият играч трябва да изиграе жокерите си рано и да не ги държи всички докрай.

БНТ: Г-н Сарацин, ЕС наложи санкции на Прищина. Как бихте коментирали бъдещето и настоящата ситуация в Косово в този момент?

Мисля, че ни е необходимо правителството на г-н Курти да подсигури стабилността за целите на сигурността в Косово. И това е смисълът на санкциите. Мисля, че е ясно, че отговорността за ситуацията е и в Косово, не само в Прищина. Ако наблюдавате една по-голяма картина, ще разберете ,че президентът на Сърбия Вучич не коментираше особено позитивно въпроса дали наистина иска да подпише. Той направи ясни изявления, които не спазва, поне публично. Така че той създаде много недоверие, също към Прищина. Но както казах в Митровица, когато бях там, те не поемат отговорност за действията, които Вие предприемате и решенията, които Вие вземате от Вас за Вас. И сега трябва Прищина да свали ескалацията. Без тях ние не можем да направим това. Наистина се страхувам от опасността Косово да не изпадне в изолация. Косово се опитва да ни обясни как Европейският съюз по-добре разглежда различни решения извън тях. Понякога вероятно забравяме също за нуждата да се фокусираме и върху проблема дали Сърбия изпълнява изискванията в достатъчна степен. Но дори и една точка от плана, от три точки, Прищина не изпълнява, и аз не разбирам ако искате де-ескалация, защо не казвате на останалия последен кмет повече да не ходи на работа? Да го прави от друга сграда? Това не е въпрос на живот и смърт – това е просто технически въпрос. Ние трябва да отворим лаптопа и наистина да извършваме услуги за хората.

БНТ: Г-н Сарацин, Вие и Вашата държава имате общ план за де-ескалация на положението в Северно Косово, особено Косово. Смятате ли обаче, че Белград показа, че те също гледат сериозно на ситуацията?

Един от аргументите е да кажем на г-н Курти: „Сменете своите пропускателни пунктове”. Това поставя Белград в ситуация, в която те не трябва да доказват, че наистина искат да изпълняват препоръките по отношение на нормализацията, което ясно беше посочено и в Охридското споразумение. За мен е ясно, че Белград не даде реална възможност за изпълнението на това решение, резултат на което е решението, което взеха Комитета на министрите на Съвета на Европа. И всички тези дебати са за по-голям фокус върху Белград, след като г-н Вучич беше в Москва. Всички тези въпроси към г-н Вучич: Как се справяте с този протест, какво е съвременното състояние на демокрацията? Всички тези дебати Албин Курти пое върху себе си, като направи грешката да остави кметовете на позициите им, водейки до ескалация на напрежението. Ако някой иска да провери почтеността на Охридското споразумение, смятам, че трябва да се направи по умен начин.

БНТ: Как германската дипломация да допринесе за стабилизацията между държавите на Западните Балканите, и в частност между България и Македония?

Знам, че позицията на Германия относно България понякога изглежда твърде едностранчива и бих искал да използвам тази възможност, за да кажа, че вероятно понякога имаме различни мнения, но имаме обща цел да постигнем конституционно изменение в Северна Македония, при което българите да бъдат включени чрез изброените в Конституцията на Македония общности. Вероятно имаме различен подход с Вашето правителство. Не искам да го наричам „добрият полицай и лошият полицай”. Не мисля, че е това, но е налице обща цел, тъй като съм категорично сигурен, че ако Вашият съсед Северна Македония не получи достъп до Европа, това няма да е в интерес нито на България, нито на Германия, нито на Европа. И знам, че Вашите политици и Вашият народ искат да видят и изпълнението на споразуменията, които сключвате, Европейското предложение, също да се правят двустранни споразумения, разбирам това. Първо трябва да се фокусираме върху изменението на Конституцията.

Има огромно и дълбоко недоверие в позицията и на Северна Македония, и на България. И аз не мога да кажа кое е правилно и кое е грешно. Понякога посещенията в София и Скопие е като пътешествие до различни планети. Така че вероятно трябва да се опитаме да сближим тези виждания. Но според мен основното е да се опитаме да върнем Северна Македония на пътя към ЕС. Според мен, това е и въпрос на стратегически интерес за България. Вашата държава има огромен потенциал в региона, като водеща сила за приближаване до Европейския съюз. Не би следвало да оставате тази роля на други фактори в региона. Вие би следвало да развиете Ваш интерес към тези страни и това по какъв начин да го реализирате. И затова напълно разбирам, че не всеки в България споделя подхода ни, и разбирам, че хората го критикуват, това е нашето мнение, ние сме честни за това. Напълно нормално е да бъдем критикувани за това и би следвало да говорим за него. Но това, което за мен е важно, е да кажа, че ние искаме да бъде направено изменение в Конституцията. Ние искаме да се придържаме към европейското предложение, което е постигнато тук след консултации с ЕС, както между двете правителства, така и между президентите на Северна Македония и България.

Гледайте повече от "Светът и ние"

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube