За първи път след предсрочните избори почти всички ключови показатели, измерващи общите нагласи показват едновременен спад. Оценката за посоката на страната отново се обръща в негативна посока, а доверието в кабинета и в премиера намаляват за втори пореден месец.
Това показват данните от изследване на "Маркет линкс", изготвено по поръчка на бТВ. Проучването е проведено в периода 11 - 19 юли 2026 г. между 1002 пълнолетни граждани по метода на пряко-лично интервю и онлайн анкета.
Румен Радев остава единственият политик с положителен рейтинг и с доверието на половината български граждани. В ситуация на негативна тенденция на спад, пряката зависимост между личния му рейтинг и доверието в кабинета е възможно да се прояви и като ключова уязвимост на изпълнителната власт, посочват социолозите.
Изборната мобилизация отслабва - делът на категорично готовите да гласуват спада от 56% на 46%. Общата готовност остава висока спрямо предходни години, но свиването на твърдото ядро е знак, че първоначалната ангажираност, захранвана от очакването за смяна на модела, започва да се намалява.
Спадът в доверието към кабинета все още не се пренася върху електоралната подкрепа на "Прогресивна България", която задържа около 39% и категорично остава първа сила. По-съществено е преструктурирането в опозиционния десен електорален сегмент - ПП-ДБ изпреварва ГЕРБ-СДС и се нарежда втора.
Народното събрание се разграничава от низходящата тенденция в одобрението на изпълнителната власт и задържа възстановеното си доверие, най-вероятно заради нормализацията на политическото поведение в пленарна зала, сочат още данните от проучването.
Основното позитивно послание за кабинета - че въвежда ред след хаос - губи тежест, докато нараства делът на определящите го като неподготвено или като продължение на стария модел с ново лице. Позитивните оценки като цяло слизат под 60%, което показва, че първоначалният кредит постепенно се изчерпва и критичните гласове са забележими дори сред част от подкрепящите.
Обществените нагласи към договора с "Боташ" са отчетливо срещу тезите на премиера - относителното мнозинство приема договора за крайно неизгоден, при два пъти по-малко на обратното мнение, а неговото "замразяване" се приема за потвърждение за нецелесъобразността му.
Спадът в оценката на развитието на страната, след изборната мобилизация през април, илюстрира загуба на електорална инерция, която може да с отдели в няколко фактора, посочват социолозите. Първият е вътрешнополитическата ситуация с редица решения на представителите на управляващата партия, но също така и опасенията, свързани със стандарта на живот, обвързан с инфлацията и геополитическите напрежения и войни, водени по-близо или по-далеч от страната, но имащи пряко влияние.
Динамиката на доверието на гражданите през втория месец на работа на кабинета вече се оформя като низходяща тенденция. С 8% са намалели имащите доверие, а с 11% са се увеличили деклариращите недоверие в кабинета. Проектобюджетът, който вече е на прага да бъде одобрен от Народното събрание, остава една от основните слабости в работата на кабинета през първите два месеца на неговата работа.
Ако към нея се добавят нарастващите съмнения спрямо изпълнението на реформаторските обещания на Румен Радев и непоследователните позиции
на страната спрямо стратегическите ни партньори, провокиращи силно неодобрение както сред проевропейски, така и сред прокремълските настроени граждани, то загубата на гражданска подкрепа изглежда логично развитие.
Почти три месеца след първото си заседание 52-рото Народно събрание удържа значително по-висока степен да доверие от предходното, което найвероятно е резултат на по-умереното поведение на депутатите. Разминаването между тенденциите, които регистрираме при кабинета и Народното събрание е показателно, че най-висшият държавен орган не се свързва пряко с изпълнителната власт и може да бъде тълкувано като известно възстановяване на доверието в него.
Подредбата на доверието в лидерите остава без съществени размествания и единствено Румен Радев задържа положителен нетен рейтинг, макар свит до +16 пункта. Останалите фигури, включително новоизбрания председател на ДСБ Радан Кънев, продължават да споделят негативен баланс, като нито един от политическите лидери не достига границата от 15% доверие, а с най-ниска стойност по този показател остава лидерът на ДПС Делян Пеевски с 5%.
През месеците доверието в премиера постепенно се свива, а недоверието нараства, което намалява резултата на неговия нетен рейтинг след следизборния пик. От рекордните +34 пункта през месец май, малко след встъпването в длъжност, кривата се понижава до +25 през юни и +16 през юли. Това е двумесечен спад, който доближава стойностите до предизборните нива от началото на пролетта, които са нетипични за последните месеци. Радев остава единственият политик с положителен баланс и все още е основният актив на кабинета и най-голямата политическа сила, но темпът на ерозия е ясно изразен.
За първи път от началото на годината изборната мобилизация осезаемо се охлажда - категорично готовите да гласуват спадат от 56% на 46%. Общата готовност остава висока, като свиването на твърдото ядро е нормално за летния сезон, което не изключва и алтернативната хипотеза, че следизборната енергия започва да се разсейва успоредно с намаляващото доверие в новата власт.
Партийната подкрепа възпроизвежда изборния резултат, но с една съществена промяна - ПП-ДБ изпреварва ГЕРБ-СДС и се нарежда втора сила сред заявилите твърдо намерение да гласуват. "Прогресивна България" задържа около 39% и остава безспорен лидер, тоест спадът в доверието към кабинета все още не се пренася върху нейната електорална база. Прегрупирането в дясната част на спектъра, където ПП-ДБ печели от разочарованието на умерено критичните избиратели, е първият знак за процес на преструктуриране сред симпатизантите на опозицията вдясно.
Сравнението между двата месеца показва как основното позитивно послание за кабинета губи тежест. Тезата, че правителството въвежда ред след хаос, се свива от 41% на 35%, докато нарастват както оценките за неподготвеност, така и тази за продължаване на стария модел с ново лице. Позитивните нагласи като цяло слизат под 60%, което е количествен израз на процеса, който наблюдаваме и в другите показатели - първоначалният кредит на доверие показва признаци на изчерпване.
На фона на замразяването на договора с "Боташ" за 15 месеца, обществените нагласи отчетливо се разминават с позициите на управлението. Тезата, че договорът е крайно неизгоден за страната, събира 45% при едва 22% на обратното мнение - превес от порядъка на две към едно сред заявилите мнение. Същата посока се потвърждава и при оценката на самото замразяване, където 39% го възприемат като доказателство за неизгодността на договора срещу 29% на противоположното виждане. Значителният дял неутрални и по двете твърдения подсказва по-скоро, че детайлите по енергийната сделка не са достигнали до всички, а не че обществото е разделено - там, където се формира мнение, то е противоположно на линията на правителството.
Графики: "Маркет линкс"
Чуй новините
Подкаст
