Между шамфъстъка и кивито - адаптира ли се земеделието към климатичните промени?

Заради изключително топлото време на места реколтата от царевица и слънчоглед ще пострада, тъй като това са култури, които се много чувствителни на суша. Има райони от страната, в които не е валяло над 50 дни. Земеделските производители отново поставят проблема с изграждането на ефективни напоителни системи и възможност за управление на дъждовете.

Адаптирано ли е нашето земеделие към климатичните промени, подготвени ли сме със сортове, които да са устойчиви на сушата - анализ в "След новините".

Злато от Персия край Сандански. Абсолютно сериозно. Единствената култура край Петрич, която се радва на слънцето и няма претенции към сушата и жегата е... шамфъстъкът.

"Издържа на горещини над 50 градуса. Зимата издържа до минус 30 градуса. Родината на шамфъстъка е Персия, днешен Иран. Там има огромни насаждения, плантации има също в Турция, в Гърция, Средиземноморието. В България това е първата градина, но ще ви кажа, че това не е трудна култура за отглеждане, не е придирчиво към почви. Ако се намери, трябва да бъде на по-сухо място, да няма заблатявания. Лесно се отглежда, не боледува много, скъпа е продукцията. И е доходоносна", разказва Георги Каменаров, земеделски иноватор.

Фиданките дошли в кашпи преди 3 години, а Георги очаква да получи първия си сериозен добив догодина. Но засега е сам в усилията си. Сам проучва, търси варианти да се справи с жегата и сушата, без да разчита за нищо на държавата – за методическа, инфраструктурна или финансова помощ. Настъпващите горещини и суша определено налагат промяна, но не е добре всички да се хванат за шамфъстъка.

"Вече стана 3 - 4 години обичайно валежите да се събират в кратки периоди, след което да следват дълги периоди със засушаване и високи температури. И тази година по-скоро е в тази, да я наречем вече, нова традиция, което направи така, че есенниците сравнително добре се развиваха и дадоха добри резултати, но пролетните култури изпитват тези затруднения, тъй като на места имаме над 50 дни без нито капка дъжд, тоест без никаква влага. Това означава, че основните проблеми са при цариците и слънчогледа от основните полски култури, но също и там, където имаме проблеми с напояването при част от овощните и при зеленчуковите също", посочи доц. Божин Божинов – Аграрен университет, Пловдив.

Адаптация на земеделските култури спрямо новите условия започва вече да е крайно наложителна. А ние отново сме по бели гащи. И отново – концепция за развитие на земеделието в условия на продължително засушаване няма. В чисто новия център за върхови постижения в растителната биотехнология откриваме все пак някои разработки. Използването на биостимуланти е от бързите отговори.

"Този проект включва тестване на различни формули на биостимулатори. И тези биостимулатори са екстракти от морски водорасли, напълно натурални. Ние ги тестваме сега върху царевицата. Това е втората най-отглеждана култура в Европа, която е чувствителна на суша", казва Ааканша Каноджия – растителен молекулярен биолог.

Екстрактът от водорасли, с които се пръска растението, е вече готов продукт, който очевидно има някакъв ефект върху зърното. Но учените сега се опитват да разберат точния му механизъм на действие.

"Смятаме, че укрепва клетъчната стена и променя нивото на някои хормони, свързани с чувствителността към сушата. Вероятно биостимулаторът предизвикват отговор на този хормон, който пък регулира устицата на листата да се затварят и да не се губи толкова влага", допълва Ааканша Каноджия.

"Екстрактът е от водорасли, които са адаптирани към суровите условия по бреговете на атлантическото крайбрежие. И те помагат на водораслото, но и на културите, които пръскаме, като стимулират техните защити. Но растението трябва да се третира ден преди да е положено на стрес", каза Суджиит Неаракал – растителен молекулярен биолог.

Освен екстракт от водорасли, друг екип проучва възможностите на екстракт от розацея да помогне на културите при неблагоприятна суша. Третираното растение в дясно, определено се развива по-добре. Остава да разгадаят и механизма му.

"Розмаринът, който се отглежда в южна част на Аржентина, има повишено количество розмаринова киселина, и ние считаме, че тя има силно антиоксидантни свойства", казва д-р Мария Флоренция Мартинес – национален университет на Росарио.

Но пръскането с биостимуланти е добър вариант за бърз, кризисен отговор. Трайните решения, като създаването на устойчиви на суша култури, имат по-далечен хоризонт.

"Ние разполагаме с над 150 линии, домати и пипер, даже пиперът е около 170. Ето има, например, оранжеви плодове, там имаме розов плод, имаме по-дребни, имаме и по-едри най-разнообразни плодове, но не само по това се различават. Това, което нас ни интересува, освен качеството на плодовете и вкусовите им качества, е тяхната устойчивост и то - главно при засушаване", обясни Николай Стайков - растителен молекулярен биолог.

Или оттук постепенно ще подберат най-устойчивите растения, ще се опитат да разберат кои са гените и как чрез класическа селекция да ги прехвърлят на желаните сортове. Всъщност голямата мечта на биолозите е да разгадаят чудодейните свойства на едно невероятно цвете. Хаберлея Родопензис или възкръсниче.

"Тя не е точно възкръсваща, просто не умира при изключително изсушаване, има способността да бъде хербаризирана, тоест водата в нея да спадне почти до 0, не повече от 4%, и въпреки всичко - да не умре. Нормалните растения загиват, ако водата спадне. Това растение е абсолютно сухо. Изглежда като умряло растение, но всъщност е живо. Ако го полеем, и то много добре, така се рехидратира, ще се възстанови", каза Николай Стайков - растителен молекулярен биолог.

И учените тук вече са успели да разчетат целия геном на растението. Но това оказва се е лесната част. Сега трябва да разберат съответните гени за какво отговарят. Задачата се усложнява още повече, защото се оказва, че голяма част от тях са напълно непознати.

"Растението има над 44 000 установени гена, като почти 1/4 от тях са уникални".

Или създаването на сухоустойчиви наши сортове е дълъг път с много неизвестни. Но дотогава има твърде много други належащи решения, които могат да направят нашето земеделие по-малко зависимо към сушата.

Доц. Божин Божинов – Аграрен университет Пловдив: Ще се наложи във връзка с изменението на есенните и на пролетните температури и валежи, евентуално да се изместят сроковете на сеитба на културите и също така да се търсят култури с евентуално по кратки вегетация или по издръжливи на тези високи температури и засушливи периоди. Тъй като нямат възможност да напояват на практика няма култура, която да може да издържи 60 дена на 40 градуса със суховеи и без никакъв дъжд, земеделците вече търсят нови култури, започват да се правят опити да се садят маслини, нарове, портокали, мандарини в най южните краища край морето, но хората търсят някакви решения.

Пак около Петрич една друга южна култура вирее превъзходно в жегите и се оказва крайно непретенциозна за отглеждане.

Албена Георгиева – земеделски производител: Нашите насаждения с киви са около 5 декара, масивно не е плътно засадено с дръвчета.

Всъщност кивито става екзотика за района на Петрич през 1978 година, когато държавата решава да пробва нови култури, които да са по-издържливи. Проучванията не стигнали до никъде, насажденията тук оцеляват по случайност.

Албена Георгиева – земеделски производител: Ние нашето киви го гледаме доста… Учим се в движение, а когато беше ковид се наложи да дойдем много късно на нивата и закъсняхме с всички земеделски процеси по подрязване и поливане. Така е всичко останало. Тогава тревата я заварихме доста буйна и изведнъж осъзнахме, че тя ни спестява някои дейности, които всъщност изискват от нас време.

Оказва се, че тревата задържа влагата и не пречи на овошките. Въпреки че в района все още има работеща напоителна система, но тя далеч не е от ефективните.

Доц. Божин Божинов – Аграрен университет Пловдив: В страната е имало към 3 милиона и нещо си декара, които са били напоявани. Сега са няколкостотин хиляди, тоест 10 - 15% от това, за което има изградена един път инфраструктурата до част от нея е разрушена за 30 години и изисква големи инвестиции, за да се възстанови. Но дори и дъждовалните системи пилеят много вода. Има нови технологии, капково напояване, подземно напояване, които са изключително водоспестяващи. Вместо да кажем 30 - 50 литра на поливка на квадратен метър. Което означава 30 - 50 тона вода на декар трябва да се направи за една поливка, с капковото напояване слиза на 3 - 7, тоест пъти по малко.

Освен това повечето страни, включително и съседна Румъния, са започнали да управляват дъждовете.

- БНТ: Вместо поливане дъжд, така ли?

Георги Стоянов – председател на Български фермерски съюз: Дъждът си е дъжд, поливането си е поливане, но когато тази вода от атмосферата под формата на дъжд се акумулира, събере в язовири чрез съответната канали от съответната мрежа от канали, тя би могла да стигне до земеделските производители да се използва вече за самото поливане.

Управление на дъждовете залага на стара технология, която от години се използва в България в борбата с градушките. Но за нуждите на земеделието се изисква сериозна разработка на национално ниво. Нашите учени работят, но в чужди разработки.

Виктория Пенчева, метеоролог: В момента сме имали два съвместни проекта по изваляване с турците, но противоградова защита се осъществява и в останалите ни държава съседки.

Денислав Бончев – метеоролог: В Румъния последните 2 години сме работили съвместно с румънската компания и сме правили експерименти за увеличаване на валежите.

Георги Стоянов – председател на Български фермерски съюз: Това се прави в по-водещите държави - САЩ и Китай, Русия. В Европа се прави във Франция, те допълнително спомагат да засилят снеговалежите в зимния период, за да може да отидат към водосборните басейни. В България на този етап не се прави.

Албена Георгиева – земеделски производител: Според мен България няма никаква аграрна политика, която някак да стимулира хората да се занимават със земеделие. Пак казвам човек в България или го прави от нуждата на пари или да усвои пари. Усвояването на европари обърква само самото земеделие, тъй като се садят култури и насаждения, които например не са типични за региона.

Георги Стоянов – председател на Български фермерски съюз: Бихме искали, ако може държавата да припознае и този момент допълнително, за да може поне 10 - 15% допълнително се създадат като дъждове те са добре дошли

Албена Георгиева – земеделски производител: Според нас е по-разумно не да се раздават пари от европрограми на отделни земеделци, а например самите общини да усвояват програми, които да подобряват или инфраструктурата в случая могат да поддържат напоителните системи могат да поддържат пътя, могат да се грижат да няма кражби.

Затоплянето и сушата са бедствие, което със сигурност може да бъде избегнато. С далновидни политики и добри стратегии от далеч. Ние на този етап нямаме действащи механизми. Явно се готвим за челен сблъсък с природата.

Вижте още във видеото

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News