Международен екип експерти обсъждат в София рисковете пред традиционните медии

ЕК днес предлага законодателен акт за свободата на медиите, чиято цел е да ги защити от държавна или политическа намеса в редакционната политика. Новите правила трябва да гарантират на европейците достъп до широк кръг независими медии, прозрачност на собствеността и финансирането и гаранции срещу дезинформацията. Социалните мрежи ще трябва да дадат привилегии на медиите.

ЕК прие европейски акт за медийната свобода

В София международен екип от експерти също търси решения за проблемите на традиционните медии в условията на съвременната интернет среда. Дискусията е част от проекта Mediadelcom, на програма "Хоризонт" 2020 на Европейската комисия.

Международният екип експерти на проекта се събра тази седмица в София, за да обсъди какви рискове пред медийната среда създава свободния достъп на хората до публичната комуникация. Заключенията дотук разказва професор Халики Харо-Лойт, водещ изследовател в областта на медиите в университет в Тарту, Естония.

"Рисковете пред медийната среда в Европа са свързани с човешките ресурси, работните условия на журналистите, независимостта на журналистите. Но в момента обсъждаме как различните малки рискове намаляват или увеличават своето значение, как в някои страни някои рискове се превръщат във възможности. Много е важно за Европа да знае как в различните части на общността, в които се взимат различни политически решения, се отразяват тези рискове", каза проф. Халики Харо-Лойт.

Изследователите идентифицират и рискове, които могат да се превърнат във възможности, ако бъдат управлявани добре.

Тук примерът идва от професор Даниел Халин от университета в Сан Диего, Калифорния.

"Да, пример за това е морето от информация. Това е невероятна възможност. Въпросът е как ще работим и менажираме тази информация. Също така има рискове, свързани с изместването на професионалния журналист от ролята на основен филтър на информационния поток. Но това също може да се превърне във възможност - да имаме по-отговорен информационен поток, да имаме по-отворена комуникация между аудиторията и журналистите, да се срещат повече гледни точки", каза професор Даниел Халин.

А предизвикателствата пред медийната среда в България не се отличават от общия фон, показват изводите на изследователите досега.

"Тя не се различава кой знае колко от медийната среда в други държави, защото има едни доста ярки тенденции. Едната е свързана с медиатизацията на политиката и политизацията на медиите. От голямо значение е развитието на комуникационните технологии, което тотално променя едва ли не цялата парадигма на медиите", каза проф. Лилия Райчева, СУ "СВ. Климент Охридски".

Проектът Mediadelcom ще продължи до още две години, а в рамките на дискусиите ще бъдат изследвани и теми като регулаторната и правна рамка на европейската медийна среда, а специален фокус ще бъдат и медийните потребители.