Михаил Горбачов в специално интервю за БНТ: Не трябва да гледаме постарому на новия свят

Михаил Горбачов идва за последен път в България през октомври 2010 година. Тогава той открива международната конференция "Европа гледа на Изток". Същия ден първият и последен президент на СССР дава интервю специално за БНТ. С Михаил Горбачов разговаря Валери Маринов.

Когато Европа гледа по посока на Русия какво вижда тя в нея?

- Мисля, че това, което сега става – това е реалност, аз отбелязвам това, че има желание да се възраждат, възстановяват и да се развиват отношения. Затова те виждат не само Русия, но всичко заедно и смятам, че все пак това бяха връзки, има и опит, всичко... И трябва да опитаме и в тези условия да се използват тези възможности. В Русия гледат добре на това.

А как гледа Русия по посока на Европа? Само като на пазар за суровини ли?

- Знаете ли, Европа за Русия – това е нашият европейски общ дом. Но, също така се случват големи събития. Ето, сега слушам как върви сложно и трудно... Отначало нашите приятели от Варшавския договор, от Съвета за икономическа взаимопомощ – всички те сега влязоха в ЕС, в НАТО. Там също са поставили такава задача – „по-бързо, по-бързо, повече“ и така нататък. Погрешни действия има и от другата страна. И аз мисля, че нещо е било изпуснато от внимание от нашите приятели, защото така бързо се случи този бърз необмислен разрив. А сега аз мисля, че трябва вече в рамките на тези нови, същото ние сме в Европа, да търсим тези отношения. Затова ние търсим отношения с Европейската икономическа общност много настоятелно и искаме това да не бъдат просто някакви формални, а разширени, партньорски... Все още търсят термина – и стратегически, а сега „разширени“. По същество, всичко беше като с членовете на Европейската икономическа общност.

Знаете ли, когато слушах Вашето изказване, останах с впечатлението, че у Вас има някаква болка, че неправилно Ви разбраха тогава в края на 80-те и началото на 90-те години...

- Относно кое?

По отношение на това по какъв път да върви Европа...

- Не, какво значи „не са разбрали“?! Най-важното е, че ние разбирахме. Ние никъде не се намесихме! Никъде! Това беше принципно наше... Най-добре хората сами да направят своя избор. Е, ето, както казват сега се учат къде правилно и къде неправилно. Навярно е трябвало да се мине през това. Но все едно, така или иначе този процес на сближаване вече започна и мисля, че това е правилно. Трябва само да не се губи време. Все още има нещо останало – хора, нещо започнато, някакви контакти... Тях трябва да ги съживим и да продължим.

Не Ви ли сте струва, че времето сега е на страната на Азия?

- А, това е нищо. Нищо! Европа ще си остане Европа и ние в Европа трябва да мислим за това. Вие навярно сте доловили, че аз говорих-говорих, но именно тук, аз мисля, че ако тук Европа не направи тези стъпки, за които аз говорих – повече обединение, по-голямо сътрудничество, с участието на Русия и Съединените американски щати, да се създаде такава система, преди всичко – в отбраната, то това може да прекрои света...

Ако говорим за отбрана тогава значи трябва да има и враг.

- Моля?

Ако има отбрана...

- Това е единна обща отбрана. Аз трябва да кажа, че това ще балансира, балансира процесите. И... Най-важното е, във връзка с изявленията, че никой не се гласи да воюва, защото никой не се готви да воюва.

Защо е тогава отбраната?

- Това, нали знаете, опитът от историята учи, че трябва да има някаква... именно отбрана. Но, разбира се, не такава, че да можеш целия свят да разрушиш, не! Но именно това!... Дори конфликтните ситуации вътре в тази система - тогава те имат по-малка перспектива.

В какво е същността на Вашата идея за междуконтинентално партньорство, която Вие развивате в последно време?

- Мисля, че това се прави отчитайки европейските процеси. Все пак, тук имаме обща история, и грехове и много плюсове, но – ние сме европейци. И след това – Изтокът се надига. Аз отдавна говоря, че цивилизацията се придвижва към Тихоокеанския регион, но това не означава тук да се получат сривове и изкривявания и след това да последва някакво рухване. Това трябва да се има предвид.

Тоест, връщане към идеите на Де Гол?

- Е, аз бих казал, сега да не почваме чии идеи, какво там... Много идеи имаше... Да няма изкривявания, да няма изкривявания и сривове! Мисля, че ние имаме големи отношения с Китай... Даже с Бразилия нарастват и се разширяват.

А ще има ли в бъдеще такива отношения със страните от Азия и в рамките на БРИК?

- Да, мисля, че да! Ние там сме в съседство. Имаме големи територии, те може да бъдат усвоявани. И сега вече върви – правят се инвестиции. И Япония участва, и Китай участва, и други страни. И Индия... Това са все наши партньори. Но както се казва – не трябва да гледаме постарому на новия свят. А той е такъв – глобален, и ако ние не успеем да живеем в него и да управляваме ще бъде лошо.

А за да живеем в този свят на какво трябва да стъпим? Каква е базата? На какво можем да се опрем?

- Мисля, че това са сътрудничеството и доверието. Например, който и да е въпрос, например, вземете Америка с нейната мощ, не може да го реши сама.

Сега Китай много бързо израсна...

- А какво Китай! И той не може без останалия свят. Всички ние сме зависими. Затова правилно се нарича „глобална взаимозависимост“. Взаимно обусловен свят, взаимосвързан! Ние във всяко село усещаме това. Някъде се случва прекъсване и веднага – и у нас! Очевидно трябва да се научим на това. Засега ние живеем така. Ние вече сме в глобализиран свят. Връзките вече имат глобален и много сериозен характер. А все още не можем да го управляваме истински.

Затова са нужни и...

- Затова са нужни и регионални системи, и на общодържавно ниво, и ООН.

Това е много сериозно предизвикателство за вас, политиците.

- Да, да, да...

Да се научите как да управлявате...

- Да, да.

Вие, политиците...

- За всички е. Във всичко, което е хубаво, има политика. Но още повече тя е виновна за всичко недобро и лошо, което се случва. Грешки... Защото върху политиката винаги има натиск – и по текущи въпроси, и по големи въпроси. А отгоре на всичко трябва да се готвиш, за да не загубиш и поредните парламентарни избори. Ето затова не успява да обработи всичко политиката. Изостава, буксува политиката.

Вие как мислите, Дмитрий Медведев ще спечели ли или ще загуби следващите избори в светлината на това, което той направи с Юрий Лужков?

- Аз не знам как те там ще се договорят. Важно е да се договорят без да се сбият.

Как оценявате ситуацията в Русия и това, което се случи с кмета в Москва? Кой е прав? Кой е виновен и какво да се прави?

- Знаете ли какво мисля аз? Аз се отнасям много реалистично към цялата тази картина. Кметът направи много. Особено в първите десетилетия. Но, знаете, натрупало се е. И той е обрасъл с всякакви там, тежки структури и т.н. Но, най-важното, минаха вече почти 19 години. Това винаги е... Демокрацията изисква сменяемост. Избираемост, сменяемост, обновление, приток на нови свежи сили – това е най-важната работа. Затова трябва да се решава този въпрос. Но аз мисля, че можеше да бъде решен безболезнено, на основата на преговорен процес. Но те изпуснаха времето. И аз бих казал, че в дадения случай... Той (Лужков, кмета на Москва – бел.пр.) започна да капризничи. Аз бих казал на Юрий Михайлович „Повече от Брежнев... Стига, колко още!“

Вие бяхте начело на най-голямата държава. Според Вас, в чисто човешки план какво трябва да има човек за да бъде добър управник. Без значение – президент, цар...

- Управник?

Да.

- Това в такива страни като нашата, а и тук също, но у нас още повече, много е вкоренено, то отдавна се е оформило такова – за „човек със (здрава) ръка“. С ръка! С ръка!

Бащицата-цар...

- С ръка! С ръка! А сега преди всичко започнаха (да търсят) „С глава! С глава!“ Да не е несериозен! За да ръководиш такава страна като Русия, а и други страни, характер трябва да имаш, воля трябва да имаш. Мъжество да вземаш решения и да поемаш отговорност. Или си се хванал за работа, или се махай!... Затова е много важно всичко да се решава в рамките на политическия процес, на демокрацията, отчитайки, че трябва да се знае мнението на хората. Ето тази част до сега все още продължава. Аз мисля, че Русия върви в рамките на демократичния преход, тя е изминала половината път, не повече.

А какво е необходимо, за да извърви целия път?

- А, да! Ами той никога не свършва, защото през цялото време върви обновяване, нови теми възникват, нови проблеми. И всичко това изисква да се решава. Да работи активно и президентът и особено изпълнителната власт. Тя сега често се хлъзга към авторитарни методи.

Има ли изход от това?

- Демокрация. Свобода и демокрация.

Благодаря Ви за това интервю!

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube: https://go.bnt.bg/youtube