164 души в България остават в неизвестност, след като са обявени за издирване през последните 3 години. Това сочат данните на МВР. Само от началото на тази година са подадени сигнали за стотици изчезнали, като голяма част от тях вече са открити. Тревожна остава и тенденцията при изчезналите деца. Сред тези, които все още се издирват е и Ивана Георгиева от Дупница.
Ивана изчезва в края на февруари 2024-та, след като си тръгва от училище внезапно без да вземе телефона си. Тогава е на 17. И до днес единствените следи от нея остават няколко кадъра от охранителни камери и якето ѝ, намерено край Дупница.
Мария Георгиева, майка на Ивана: „Тя е жертва на насилие от страна на учениците и учителите, дори да има вина и в нас, родителите, че не сме обърнали внимание, не сме защитили как и трябва нашето дете. Съответно сме гледали, че може с добро да стане нещо, но така или иначе се оказа, че доброто засега не побеждава.“
Майката на момичето и до днес се пита какво се е случило с дъщеря й.
Мария Георгиева, майка на Ивана: „Зная, че и липсваме. Но не зная дали седи някъде против волята си, дали не се е качила дори на някой тир и да е заминала с непознат човек и да предпочита този живот пред живота с обиди и страдания.“
И се надява следа от нея все пак да се намери.
Мария Георгиева, майка на Ивана: „Защото никой няма гаранция, че утре неговото дете няма да изчезне и да попадне в нашата ситуация.“
Специалистите казват, че подобни случаи се отразяват изключително тежко върху родителите.
д-р Елис Мустакли, психолог: „Освен отчаяние, изпитва и гняв, и страх, и шок от това какво е довел до тази ситуация. Има ли вина той, няма ли вина? Тези смесени емоции, когато са по-продължително време, в дългосрочен период водят до едно развитие на тревожността в родителите и до по-дълбоки състояния, като пост травматично, стресово разстройство, дори депресивни състояния, защото родителят живее в една така нереалност.“
И съветват да поддържат по-близка връзка с децата.
Иван Савов, криминалист: „Отчуждаването в семейната среда в тийнейджърска възраст е най-големият проблем. Все пак родителите трябва да положат усилия младежите, тийнейджърите, да не се чувстват пренебрегнати.“
Важно е още да се подават сигнали за деца в риск и околните да не остават безучастни.
Чуй новините
Подкаст
