Ако изборите бяха в първата половина на април, декларативната подкрепа сред заявяващите, че ще гласуват за определена партия, коалиция или кандидат, "Прогресивна България" би спечелила 34,6% от гласовете, ГЕРБ-СДС – 18,5%, ПП-ДБ – 11,4%, ДПС – 9,1% и "Възраждане" – 7,4%. "БСП - Обединена левица" би била на ръбa с 4%, недалеч от ръба са "Сияние" и МЕЧ – съответно с 3,6% и 3,5%. "Величие" би имало 2,2%, АПС – 1,9%, а ИТН би получила 1,4%.
Това показват данните от национално представително изследване на социологическата агенция „Мяра“ за БНР. Базата са решили да гласуват за определени формации или кандидати и това е моментна снимка на електоралните нагласи, като стотици хиляди тепърва ще вземат решение за кого ще гласуват.
Данните в студиото на "Денят започва" представи социологът Първан Симеонов
Първан Симеонов, социологическа агенция "Мяра": "Всъщност един лек парадокс има тук, че колкото повече вдига първият, респективно и активността расте, защото те са свързани в случая, толкова по-трудно става за по-малките да влязат, а пък тези по-малки може да се окажат потенциално съюзници на този въпросен първи. Парадоксът е, че първият колкото повече расте толкова повече се намалява пространството за маневриране с различни политически сили."
При цялата условност на изборните списъци както и на декларативната природа на отговорите на респондентите, потенциалната активност е 50,7% т.е. по-висока в сравнение с намеренията на респондентите преди последните избори и с вероятност да е осезаемо над три милиона души. 1,7% от всички заявяващи, че ще гласуват, твърдят, че възнамеряват да гласуват с "Не подкрепям никого".
5,6% от цялата извадка са онези, които си признават, че биха гласували срещу заплащане или друг стимул на предстоящите избори. Личи, че този процент очаквано е най-висок сред гетоизираните групи. Разбира се, в подобни въпроси винаги има и скрити отговори, така че реалният дял е много по-висок, посочват социолозите и уточняват, че сега изглежда нисък – може би заради активизацията срещу купуването на гласове. Може би затова и като че ли има известни очаквания за по-честен изборен процес.
Очаквано 41,2% смятат, че тези избори ще са честни, колкото и предходните, но сред тези, които очакват промяна, преобладават очакванията за по-честни избори: 23,5%. По-нечестни избори очакват 15,6%, а останалите се колебаят.
Сред заявилите, че ще гласуват, около две трети предпочитат да гласуват с машини. 19,1% предпочитат хартията, а 13,2% не са решили. Минимален дял не могат да преценят. Тук, разбира се, трябва да се отчита декларативността на отговорите, но като цяло данните потвърждават предишните наблюдения на "Мяра".
По естествен път, най-големи са надеждите за правителство на една политическа сила – 33,4%, сътрудничество на две сили или някакъв програмен формат правителство биха искали да видят съответно 14,9% и 12,5%. Правителство с динамични подкрепи си представят 9,2%, а повече от три партии за кабинет си представят като добра опция 8,2%. Над една пета се колебаят.
Близо три четвърти не очакват повишение на жизнения си стандарт след изборите. Данните потвърждават и изводите на публикувания преди ден Индекс на общественото напрежение – който сочи, че цените са сред основните тревоги на българите.
Графики: "Мяра"
Данните са на "Мяра" за БНР. Изследването е представително за пълнолетното население в България и е реализирано между 4 и 13 април 2026 г., като интервютата са проведени "лице в лице" с таблети сред 1002 пълнолетни български граждани. Максималната стохастична грешка е ±3,1 при 50% дялове. 1% от цялата извадка (а не от гласуващите) се равнява на близо 54 000 души.
Чуй новините
Подкаст
