Наслада за сетивата

от Стефан Георгиев
Всичко от автора

A+ A-

13:13, 01.05.2025

Чете се за: 07:32 мин.

Спорт

Запази

Коментар на Стефан Георгиев, БНТ.

Снимка: БТА

Първият полуфинален дуел между Барселона и Интер спокойно може да бъде определен като наслада за сетивата. Радост за всеки футболен естет, получил удовлетворение в пълна степен, докато наблюдава непрестанните атаки и към двете врати до самия край на срещата. Дори и да нямаш никакви симпатии, просто няма как да не ти допадне подобна битка, която трябва да изпрати единия от двата отбора на финала в Мюнхен. Петичката на Тюрам в 30-ата секунда, забележителният ножичен удар на Дъмфрис, изяществото на новата голяма звезда на световния футбол Ямал, топовният шут на Рафиня, бойкият дух на Интер, импровизацията в играта на Барселона, микроскопичната засада на Мхитарян, емоционалният Индзаги край страничната линия. Нямаш време да си поемеш дъх.

Шампионска лига: Барселона - Интер (ГАЛЕРИЯ)

Някои футболни мачове са лесни за анализиране – победител, загубил, оплаквания, спорове. Готово. Този не е сред тях. Педри изглеждаше като същински господар в центъра на игрището, който прави всичко с лекота, сякаш играе белот на двора с приятели, а не му се налага да укротява халфовете на един от най-добрите отбори в Италия. Креативността на Ямал и постоянството, с което тормозеше противника през 90-те минути бяха направо стряскащи, имайки предвид на колко години е. Всъщност Ламин подобри рекорда на Килиан Мбапе за най-млад състезател, вкарвал гол на полуфинал в Шампионската лига. И ако това не ви говори достатъчно – на 17 години той вече има 100 мача на клубно равнище с червено-синия екип, в които има 22 гола и 33 асистенции.

На пръв поглед не изглеждаше така, сякаш Интер играе най-добрия си мач. „Нерадзурите“ бяха далеч от епитета „безупречни“. Хенрик Мхитарян и Николо Барела имаха изключителни затруднения в големия периоди от двубоя, в отбрана синхронът често отсъстваше, Лаутаро Мартинес се контузи през първата част, идеологията на Интер беше да позиционира често 11 души зад линията на топката. Но в същото време италианците поведоха с 2:0, после и с 3:2, спокойно можеха да вкарат и четвърти гол в края. Как стана това? Сякаш Дявола си спомни за делата си от 2023 година. Тогава Интер отново отбеляза рано 2 гола в първия полуфинал в Шампионската лига при „гостуването“ си на Милан и нямаше никакви колебания за класирането напред в турнира. И головете дори си приличаха – един след атака по фланга и пас към централния нападател и един след ъглов удар. Маркюс Тюрам откри с най-бързото попадение в полуфиналната фаза в историята на Шампионската лига пред погледа на баща си Лилиан, който приключи кариерата си в Барселона през 2008.

Французинът може и да има два пъти по-малко голове в надпреварата от колегата си в атака Лаутаро Мартинес (4 срещу 8), но движението му и прелестният завършващ удар просто доказаха с какво богатство разполагат италианците в предни позиции и колко съществено е за тях и двамата нападатели да са здрави. После дойде голът на Дъмфрис след корнера – забележете – 14-и за Интер през кампанията след ъглови удари във всички състезания.

Сетне започна шоуто на домакините с Ламин Ямал в главната роля. Стреснал почитателите на отбора още на загрявката, когато искаше консултация с физиотерапевта на Барса, младият техничар вдигна на крака всички на Монджуик с вълшебното си изпълнение, оставяйки след себе си Бастони и превръщайки Зомер в скромен наблюдател на случващото се без каквито и да било шансове да отрази фалцирания му изстрел. И то в момент, в който каталунците трескаво се нуждаеха от искрица надежда, за която да се хванат, защото на средата на първата част вече изоставаха с 0:2 срещу убийствено ефективния си и летящ на крилете на вдъхновението гост. И хората вече се питат – появява ли се Ламин тогава, когато тимът му страда? Спомнете си великолепния гол, който „подари“ на широкия футболен свят миналото лято на полуфинала на европейското първенство срещу Франция, когато Ла Фурия губеше с 0:1. Ямал беше близо да реализира втори космически по своята красота гол минути по-късно, но стреля в гредата.

Но да се върнем отново на статичните положения. Идеята, че усвояването им и правилната им експлоатация решават оспорвани двубои в съвременния футбол, е клиширана. Но и доста вярна. Интер отново използва брилянтно корнер, за да поведе пак. Два гола от двата корнера, до които стигнаха до 63-ата минута на срещата. Маркирането на футболистите и заставането на бранителите на Барселона далеч не беше оптимално, което в комбинация с лошата преценка на Шченсни улесни Дензъл Дъмфрис. Споменавайки нидерландеца – абсолютният невъзпят герой в този епичен дуел: Дъмфрис приключи вечерта с два гола и една асистенция. Последва още един гол след ъглов удар, само че този път за испанския тим. И едва ли някой е очаквал, че каталунците, чиято стартова единадесеторка беше средно със сантиметър и половина по-ниска от тази на Интер, ще търси особено много центрирания. Пас по земя, пропускане на топката от Ямал и мощен шут на Рафиня, който се нуждаеше и от късмета, за да осигури равенството.

Ако треньор на Интер беше Жозе Моуриньо и годината беше 2010, то тогава в Милано вече можеха и да празнуват. Защото онзи отбор се защитаваше брилянтно, а и все още важеше правилото за гол на чужд терен. 3:3 щеше да е мечтан резултат. Сега е доста по-трудно да се посочи кой всъщност печели след подобен развой. Или всъщност знам кой печели – зрителят, който беше поглезен в сряда вечер с един прекрасен футболен шедьовър.