Немският вариант на сливи за смет: Как боклукът става суровина, от която всички печелят

Гергана Гайдарова
от Гергана Гайдарова
21:12, 10.10.2021
Чете се за: 12:22 мин.
След новините
Слушай новината

Отпадъците у нас все още не се оползотворяват достатъчно и се създава риск за природата и човешкото здраве. Това е изводът в доклада на Сметната палата, който прави преглед на управлението на отпадъците в цялата страна. Освен, че изоставаме драстично от европейските цели за намаляване на депонирането на битовите отпадъци, тази седмица жителите на столичния квартал Кремиковци протестираха срещу искането на Столичната община да увеличи капацитета на сметището в Долни Богров, което отдавна трябваше да е затворено.

И за да се разбере какво в нашата система за управление на отпадъците куца, екипът на БНТ отиде до една малка община в Германия.

Добре дошли в Льорах. Община на ръба на три държави - Германия, Франция и Швейцария. Известна с мекия си климат, живописните гледки и... разделното събиране на над 20 вида отпадъци. Районът е дом на 230 000 души.

Казвам се Йозеф Ороз, живея в Германия, на 58 години съм и работя тук от две години.

Йозеф е унгарец, обиколил е половин Европа докато намери препитанието си – боклука на Льорах.

Това е място за събиране на всичко, което може да се рециклира. Тук хората носят нещата, които изхвърлят от домовете си без да плащат за това, че ги оставят при нас. Ние имаме само годишна такса, която всеки жител на Льорах плаща, за да имат достъп до това място. А моята работа тук е да сепарирам отпадъка, който хората носят на площадката - картонът, хартията, металът, електроника, обемните отпадъци които са смесени.

В Льорах, работата на Йозеф е изключително важна. Защото ако не са той и неговите колеги, на всички жители на общината ще се налага да плащат прескъпо за боклука, който изхвърлят.

БНТ: Как се определя таксата смет за граждани и фирми, регистрирани на територията на общината?

Таксата е комбинация от два компонента. От една страна имаме годишна такса, която зависи от големината на домакинството или големината и дейността на съответната компания. Това е фиксирана такса, която ние определяме всяка година. Вторият компонент е такса, която се плаща само за обшия отпадък, тоест този, който не се събира разделно. Този компонент зависи от това какво количество неразделно събран боклук изхвърля всяко домакинство или компания, обяснява Силке Биенрот, мениджър на общинската компания за управление на отпадъците.

За площадката, на която Йозеф работи, таксата за цял блок е 54 евро на година. За неразделно изхвърлените отпадъци в общите съдове за смет обаче разходите на едно домакинство могат да достигнат 900 евро годишно в зависимост от количеството смесен боклук, което изхвърлят.

Събирането на боклука от общите съдове за смет се финансира от таксата за реално изхвърлен отпадък и зависи от това колко често съответното домакинство ще заяви желание контейнерът им да бъде обслужен. Така имаме домакинства, чиито съдове се обслужват на всеки две седмици, но и такива, които викат камиона 6 пъти в годината, допълва Силке Биенрот, мениджър на общинската компания за управление на отпадъците.

А ключът към ефективността на тази система е точното изчисляване на общия боклук, който всяко семейство изхвърля. Методология, която никой в България не иска да въведе и законните срокове непрекъснато се отлагат.

Големите контейнери за общи отпадъци се отварят с карта с чип от всеки жител на квартала, който е регистриран в общинската система за управление на отпадъците. Можете да използвате тази чип-карта, за да активирате ключалката на шлюза и да изхвърлите вашия отпадък от дома в 10-литровия плик, който е предназначен за него. Всяко семейство има карта с чип и така се изхвърля боклукът. Регистрирайки се с картата, автоматично се записва колко често се хвърля боклукът и след това чрез тази система става таксуването, обяснява Ралф Моринг, собственик на част от сградите в Льорах.

А тези контейнери имат и още един плюс - боклукът вече не се разпилява и вятърът не отвява найлоновите торбички навсякъде.

Иначе чипът идва с регистрацията, която всеки е длъжен да си направи, ставайки жител на Льорах. И не им трябва статистиката от националното преброяване, която с излизането си вече е остаряла.

Повечето хора на практика идват сами при нас в момента, в който се регистрират като жители на областта. Ако не дойдат сами, ние получаваме информация от службата по регистрация и проверяваме дали съответният човек се е регистрирал и при нас. Ако не е, той получава писмо с покана да се регистрира и при нас. Ако и тогава не го направи, си има законови процедури, които могат да го задължат, казва Силке Биенрот, мениджър на общинската компания за управление на отпадъците.

И така хем общината е сигурна, че ще таксува според изискванията всеки производител на боклук, хем гражданите са сигурни, че плащат толкова, колкото изхвърлят. Силен стимул да изхвърлят разделно. Още повече, че от отпадъците, които отиват до площадката на Йозеф, всички печелят:

Например работниците, които се грижат за оползотворяването на метала, обикалят с едни магнити, за да проверят кой отпадък съдържа метал, след това той се пресова и отива към Дортмунд и отново се превръща в суровина за метални изделия. Текстилните отпадъци също отиват при друга фирма, която ги изнася за Африка, Полша, те си имат друг бизнес. Стъклото също се рециклира и след това от него отново се произвеждат стъклени изделия. От изхвърлените дървени мебели пък правим пелети, които след това се използват за отопление.

А част от разделно събрания отпадък заминава директно за инсталации в Швейцария, където се изгаря и се връща обратно под формата на енергия. За жителите на Льорах общината е договорила по-ниски цени, още една по-малка сметка за тях.

Обемните отпадъци отиват в Швейцария, защото там има огромни инсталации за изгарянето на такъв тип отпадък. Ние имаме специално споразумение между общини във Франция, Швейцария и Германия, казва Йозеф.

Така на практика изглежда кръговата икономика, за която у нас само говорим, но никой не е виждал. В Германия обаче, тя работи повече от две десетилетия.

Началото на разделното събиране в Германия е поставено с един акт от 1986 г. По това време в нашия район вече се събираха разделно металът и хартията. Но общинският мениджмънт при събирането на отпадъците започна през 1990 г. тук. Започнахме със създаването на центровете за рециклируеми материали, където да събираме различните фракции отпадъци, казва Силке Биенрот.

БНТ: Какви трудности срещнахте в този преходен период?

Някои граждани не харесваха идеята да имат няколко различни кофи за боклук, където да събират различните видове отпадъци. По-късно се оказа, че разделното събиране на боклука струва скъпо. Затова се наложи таксите за смет с годините да се увеличават, което естествено не срещна одобрение, допълва Силке Биенрот.

И за да се намалят растящите разходите, общината се наложило по-активно да търгува с разделно събрания боклук. Но първо трябвало да убеди жителите си, че именно техните действия са в основата на тази система:

На първо място е необходимо изграждането на добра и удобна система за разделно събиране. Трябва и интензивна работа по комуникиране на проблема, да се говори много с хората защо е важно и как на практика да стане разделното събиране. Много помага и неразделно събраният отпадък да се таксува с отделна такса. Така хората имат реален интерес да събират разделно, защото това им спестява пари, обяснява Силке Биенрот.

Така се стига и до въвеждането на такса смет на базата на реално изхвърлен смесен отпадък, която работи и до днес. Благодарение на нея хем хората са стимулирани да разделят отпадъците си, хем общината има реални условия да търгува с боклука. Защото той е разделен още при източника.

БНТ: Колко години отне да се внедри сегашната система за събиране на отпадъци?

30 години и продължава. При нас постоянно се променят законовите изисквания за разделно събиране на отпадъците и на практика това е една история без край. Налага се постоянно да подобряваме и развиваме нашата система за управление на отпадъците, казва Силке Биенрот.

В тази ситуация от общините, работещи в условията на реална кръгова икономика, се налага да са гъвкави постоянно:

Например преди известно време изпаднахме в следната ситуация. Години наред хартията беше фракция, от която печелехме много добре. Но преди няколко години стана така, че тя изведнъж спря да ни носи каквито и да е приходи. Само защото някои страни казаха "Ние не искаме повече боклук от Германия”. И така вече изградената и работеща глобална система за търговия с хартия спря да работи. Това се отрази и на нас, защото вече не можехме да печелим пари от разделно събраната хартия. В момента обаче цената на хартията отново е добра, но е много трудно да предвидим тези процеси, те се случват извън нас.

Кръговата икономика превърнала Льорах в дом за унгареца Йозеф. Тя може да изхрани и много от неговите братя. Защото на ръба на три държави, местните са открили формулата на успеха. Активна администрация, мотивирани граждани, а по средата - простичкият принцип "Плащаш толкова, колкото мърсиш". А ние наготово да го взаимстваме.

Свали приложението BNТ News
Свали приложението BNТ News
Топ 24
Най-четени
Изборният ден в Калояново приключи при 39,43% активност
Изборният ден в Калояново приключи при 39,43% активност
Валежите продължават
Валежите продължават