Ненаучените уроци: Природните бедствия и как да се борим с тях

В разгара на лятото природата отново напомни за разрушителната си сила. Мощна буря и градушка удариха Врачанско, улиците се превърнаха в реки, а пътищата бяха напълно блокирани за часове от изкоренени и повалени дървета.

"Друг път, аз съм на 64 години, имало е градушки през нашето време, ... но не е имало така, както сега", сподели Кирил Кирилов.

"Почна градушка ситна. Викам - мале, преби ми градината. Докато го казах, започна едра градушка. Доматът на земята. Стъклата се изпотрошиха. Биеше по стените, чак вътре се чуваше", разказа Роза Томова.

"Оно почна да чука, да бие. Върви вода вътре в стаите отвсякъде. Децата се уплашиха", допълни Кирилов.

Срещу градоносния облак са били изстреляни 160 ракети от седем площадки, но без резултат заради мащабите на бурята. На карти метеоролозите показват как е изглеждало струпването на купесто-дъждовните облаци.

"Най-големите количества са от порядъка на 70 мм, като това количество е паднало за много кратко време. Някъде за 40 минути, някъде за 2 часа. Това е много кратък период за толкова голямо количество дъжд. Това е характерна черта на летните валежи", обясни Мариана Попова от Националния институт по метеорология и хидрология.

За няколко минути ледените късове успяват да разбият прозорци и керемиди. Най-тежки са пораженията в село Рогозен. От всички 800 къщи в селото почти няма дом без поражения.

"И зарина всичко, това беше в лед. Всичко плуваше, газиш лед. Вода навсякъде 20 сантиметра лед", разказа Боряна Пашова.

"Домати, краставици, овощни градини, сливи, всичко е доле леш", допълни Кирил Кирилов.

Безсилни пред стихията, хората с ужас виждат, как месеци усилен труд отива на вятъра и реколтата им е съсипана.

"Като излезнах, просто ми се дорева! Като съм се трудил и знам, че трудът ми отиде за нищо. Щото нямаме работа, нямаме пари и сме в безизходица. Ще гладуваме зимата и това е", каза още Кирил Кирилов.

Само че това не е първото бедствие в Рогозен. Районът често влиза в новините с подобни гледки и съсипани от летните порои градини и къщи. И би могло да се очаква, че хората и общината са си взели поука и са се застраховали. Но нищо подобно. И този път хората ще разчитат на помощ от общината.

"Аз специално тук какво да застраховам в градината. Все не ни стигат пари. Как да застраховаме. Имам повреда по къщата, цигли строшени горе", разказа Боряна Пашова.

На този етап учените могат да определят предварително определени рискови райони според тенденциите за развитието на атмосферната циркулация. Науката може да предвиди къде ще се образуват по-мощни купесто-дъждовни облаци, но къде точно ще се образува самият облак - това е въпрос на свръхкраткосрочни прогнози.

"Ние се опитваме дори в рамките на 3 - 4 дни напред да определим някакви зони, в които евентуално очакваме повече явления - валежи, гръмотевични бури, усилване на вятъра. Ние издаваме предупрежденията 24 часа по-рано и в рамките на тези 24 часа се опитваме да бъдем максимално конкретни, но това не винаги е възможно", обясни Мариана Попова от Националния институт по метеорология и хидрология.

Оказва се, че въпреки зачестилите случаи на наводнения и природни бедствия застраховките на имущество остават на ниски ниво - около 7%. В същото време над 80 на сто от хората у нас живеят в собствени жилища.

"Застраховките в различните компании тръгват от нива на премията, при най-ниското пакетно покритие, от порядъка на 15 - 20 лв. на година. По принцип най-ниските пакети, които се предлагат на пазара, са при лимит на отговорност на застрахователя от 10 000 лева. Ако целият обект бъде унищожен, защото все пак зависи от приливната вълна, тя може и да събори къщата. В този случай лицето ще получи 10 000 лева", каза председателят на Управителния съвет на Асоциацията на българските застрахователи Константин Велев.

В Чехия и Унгария подобен тип застраховане обхваща 40% от пазара, а в Западна Европа над 60 на сто. У нас обаче 70% от застраховките са свързани с автомобили. Опитите тази тенденция да се обърне продължават с години, но без резултат. Застраховките на дома редовно са в графата промоции, за да са достъпни и за хора с по-ниски доходи. Раздвижване на пазара обаче има за кратко само след поредното бедствие отразено в новините.

"При нас винаги е било доминиращо автомобилното застраховане - гражданска отговорност и каско. Българинът винаги някак си за колата се грижи повече, отколкото за дома и здравето си. На запад е точно обратното, преобладаващият дял в пазара винаги се е държал от животозастраховането", коментира Константин Велев.

През 2016 г. във врачанските общини Хайредин и Мизия отново преживяват безсънни нощи заради риск от наводнение. Причината тогава - разрушаването на преливника на язовир "Рогозен 1". Тогава е обявено частично бедствено положение. Според инженер Николай Анчин през 2012 г. отново е имало проблеми - придошлите води стигнали чак до Мизия. През годините водата e успяла да нанесе поражения върху язовирите - "Рогозен 1" и "Бързина". Отпуснати са 3 млн. лева за ремонт. "Рогозен 1" вече е ремонтиран. Парите обаче не стигнали, за да се довърши "Бързина".

"Той може да бъде ликвидиран най-лесно. Да се изкопае цялата стена и този язовир да изчезне, но всички инстанции казват: този язовир е необходим за това, че при висока вълна задържа наводнение на Мизия и язовирът е нужен", обясни инж. Анчин.

Язовир "Бързина" е последният в каскадата от 14 язовира в региона, очевидно е важен в общия замисъл на държавата. Но на практика от години казусът със собствеността на язовира стои нерешен. Язовирната стена е собственост на община Хайредин, а водното езеро - на държавно предприятие. За да стане изцяло собственост на държавата, за да го управлява спрямо плановете за него, е необходимо язовирът да бъде ремонтиран и едва тогава да бъде предаден на държавата.

"И тук се получи едни омагьосан кръг, общината вече не е неин, но пък трябва да го финансира, да го дострои или държавата да го дострои. Пишем писма, но засега няма отговор какво точно да стане. Правили сме срещи с всички инстанции. И всичките казват: Да, ще помогнем, ще помогнем и като няма финансиране, той си стои, спряно строителство и си стои така замразено строителство. Пак спорим на тази тема - опасен ли е или не е. Ние сме го прокопали да не е опасен", уточни инж. Анчин.

И въпреки че бедствията непрекъснато алармират за спешни действия, спорът между институциите за съдбата на поредния язовир в страната се движи по друга, неясна логика. И статистиката доказва, че именно наводненията у нас са най-често срещаното бедствие. "Базата данни за извънредни събития" показва, че през периода 1995 - 2016 г. у нас повече от половината бедствия са с наводнения, само 26% са екстремните температури.

През последните години най-разрушителни наводнения са регистрирани във Варна, Мизия, Бургас, Приморско и Хасково. Речните наводнения са преобладаващи. Техният дял е 64% от общия брой случаи. Те са с голям териториален обхват, особено в долното течение на реките.

Данните от годишните отчети от Постоянните общински комисии за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи, показват, че през периода 2010 - 2015 г. в страната са регистрирани 2898 случая с наводнения, от които 642 в Северна България и 2256 - в Южна България. Най-големият брой са през през 2012 г. в Южна България.

Няколко са основните фактори, които допринасят все по-често да ставаме свидетели на наводнения - нарастване на населените места, намаляването на естествената способност на почвата да задържа вода и промяната на климата.

Горите в добро състояние могат значително да намалят риска от наводнения, твърдят природозащитници. Стръмен склон без растителност например няма как да задържа водата и скоростта на стичане се увеличава. Освен това водата отнася със себе си слой от пръст и камъни.

"Така водният поток може да стане много по-разрушителен, защото той е много по-тежък. Може да е над три тона на кубичен метър. Обикновената вода е тон. Ако имаме склон, но макар и стръмен като този там букова гора, която почти на 100%, покрива земната повърхност, колкото и големи да са капките дъжд, те се разбиват в короната, стичат се по-бавно по нея. Може между 30 и близо 50% да се задържат от валежите временно и в короните", обясни старши експертът по опазване на горите Костадин Вълчев.

Според природозащитници растителността в непосредствена близост до реките не трябва да се изсича.

"Почти в целия свят има регламенти да не се изсича растителността в непосредствена близост до реките. За съжаление в България сме свидетели точно на обратното. Особено в долните течения добив на инертни материали и сеч на речна растителност увеличава скоростта на течение и обикновено наводненията - скъсани диги и много щети и рискове за човешкото здраве и живот, настъпват по-надолу", допълни Костадин Вълчев.

Бедствието тук е поредното, но не и последното. Дали след година или две ще сме свидетели на същите сцени? Безсилни сме пред природните стихии, но щетите могат значително да се ограничат под контрола на общините, държавата и новия парламент. Крайно време е.