Незрящият лекоатлет Александър Цоканов преподава физическо възпитание в столицата

Александър Цоканов живее със 70% зрително увреждане от 9-годишна възраст. Всичко започва като безобиден проблем в класната стая.

"В часовете почнах да осъзнавам, че всъщност не виждам до дъската. Първоначално си мислиха, че нямам желание да уча. След изследвания, най-различни, се установи, че имам заболяването макулна дегенерация, Щаргард", сподели той в интервю за предаването "България в 60 минути".

Спортът идва в живота му още като ученик, когато започва да тренира лека атлетика. Следват години на тренировки и състезания, които го отвежда до параолимпийските игри.

"След един училищен лагер, се свързаха от българската параолимпийска федерация. Фокусът ми е бил върху леката атлетика, тъй като там смятах, че мога да постигна най-много. Най-големите ми успехи действително са там - златният ми медал от европейско първенство за младежи. На същото първенство имам и сребърен и бронзов медал, като това е в дисциплините 400 метра бягане, където станах шампион. Другите дисциплини са 800 метра, където се класирах втори и на трето място се класирах на дисциплината скок на дължина", разказа медалистът.

След края на кариерата си като лекоатлет, Александър избира да остане близо до спорта. Тренира деца с увреждания, а преди 15 години става учител по физическо възпитание. И така до днес. Учи децата в 115-то основно училище е в Горни Богров.

"Той ни обяснява много добре и ни показва упражненията, за да ги запомним и да ги направим както трябва", твърди неговият ученик Златко.

Любовта към спорта е само част и това, което иска да предаде на децата.

"Установих, че това ми е признанието, че тук се чувствам най-добре, защото енергията и отношението, което получавам от децата, е искрено, чисто и ме зарежда много позитивно. Искам да ги науча да бъдат упорити, да бъдат постоянни, защото, както има една приказка, без отдаденост няма как да започнеш, но без постоянство няма как да завършиш", категоричен е Цоканов.

Днес Александър вече не тича след медали и не води състезатели към стартовата линия. Неговото състезание е да помогне на едно дете да повярва, че може. А може би това е най-важният урок, който спортът му е дал и който сега предава на татък.

Вижте репортажа във видеото.