Николай Младенов: Това, което направи Иран вчера, е абсолютно недопустимо

Може ли новата ескалация между Израел и Иран да въвлече целия регион във война и какви са шансовете за дипломацията - по темата специално интервю пред Йоана Левиева-Сойер за предаването "Светът и ние" даде Николай Младенов, бивш специален пратеник на ООН за Близкия Изток.

Йоана Левиева-Сойер, БНТ: Имаме втори пряк военен ударна Иран срещу Израел в рамките само на няколко месеца? Как ще свърши това?

Николай Младенов: Това е може би най-голямата ескалация на конфликтите в Близкия Изток през последните години. Мисля, че това, което направи Иран вчера, е абсолютно недопустимо, непростимо. Атаката по Израел, вероятно, ще получи своя отговор от израелска страна. За съжаление, това ни вкарва в спирала от все по-голяма и по-висока ескалация, която заплашва сигурността на целият регион. Тук не трябва да забравяме, че проблемите в Газа не са приключили. Там все още има израелски заложници, които Хамас държи, все още има активни бойни групи на Хамас, все още 2 милиона човека живеят в разруха. Проблемът с радикализацията на Газа тепърва ще бъде фактор за сигурността на целия регион. В Ливан, за съжаление, това което виждаме е, че ливанските политически сили за момента поне показват неспособност да използват кризата с Хизбула и да сформират функциониращи държавни институции, които да извадят тази държава от хватката на Хизбула, която е една изключително опасна терористична организация. Ливан все още е без президент, мандата на шефа на генералния щаб на армията е изтекъл, ключови позиции в Централната банка и в други държавни институции не са заети от хората, от които трябва да са тези позиции. Това реално прави легитимното правителство на Ливан нефункциониращо. А ескалацията, която видяхме през последните 24 часа, показва, че с всеки следващ ирански удар по Израел, ударът става все по-голям и все по-тежки. И тук основният въпрос, който всички трябва да търсят в момента, е какъв е дипломатическият изход от създаващата се ситуация, а не само да наблюдаваме това, което се случва и да се правят изявления с призиви.

Йоана Левиева-Сойер, БНТ: Вие работихте в Израел като представител на ООН. Една също много сложна и тежка ситуация, наистина несравнима с сегашната. Какви са всъщност възможностите за дипломация в този момент?

Аз мисля, че все още има възможности за дипломация. Те не са изчерпани. Но дипломацията винаги е по-ефективна, когато зад нея има не само добри думи и призиви, а има и заплаха от последствия. Всички трябва да си дадат сметка, че случващото се в момента е не само опасно, но трябва да им бъде припомнено, какви биха били последствията, ако продължим по пътя на една такава ескалация. Тук ролята на Съединените щати на страните от залива на европейските държави е изключително важна. Може би на първо място ролята на Съединените щати и на държавите от Близкия изток е ключова. За момента обаче това, което виждаме като дипломатически ходове на широкия фронт на проблемите в Близкия изток през последните месеци е изключително неефективно. Видяхме призивите на Съединените щати за примирие в Газа, които не доведоха до необходимия край. Видяхме призива за примирие в Ливан, буквално часове преди ликвидирането на лидера на Хизбула, които също не доведоха до нищо. Видяхме други проблеми в Судан и т.н., които продължават да са изключително сериозни. Но тук международната общност, имам предвид, Съединените щати, Близкият изток, Европа и другите държави трябва да излязат с абсолютно категорична и ясна позиция, която да настоява за спиране на ескалацията в Близкия изток в момента. Защото продължаването по този път наистина ще ни доведе до ситуация, в която няма да знаем от къде ще дойде следващия риск. Може да не е от Иран. Може да е от някоя шиитска групировка в Ирак, може да дойде от хутите в Йемен и за това тук имаме нужда от нещо, за което и страните от залива много често са призовавали и това е цялостен подход към сигурността на региона, който да създаде една възможност за възстановяване на някаква форма на диалог, защото диалозите в момента са спрени по всички линии. Ситуацията е много различна от тази, когато аз бях в ООН, но има и някои общи характеристики. И това е, че тогава ООН беше в позицията да може да разговаря с всички враждуващи групи и да постигне примирие и споразумение, което да осигури успокояване на нещата.

Йоана Левиева-Сойер, БНТ: Има ли други непосредствени рискове от тази ситуация? Има ли опасност да се повторят събитията от 1982, когато Израел също влезе в Ливан с краткосрочни цели срещу терористични групи и остана там 18 години?

Краткосрочните цели на Израел са ясни и те се разбираеми. Премахването на заплахата за Израел от Хизбула е изключително ключова за сигурността. Нека не забравяме, че над 100 000 израелци не могат да живеят в къщите си в Северен Израел, защото са постоянно подложени на ракетен обстрел от Хизбула. Краткосрочните задачи на Израел в Газа също са ясни. Връщането на заложниците и премахването на военната заплаха от Хизбула. Проблемът обаче е, че ако краткосрочните задачи са ясни, дългосрочната с перспектива, остават неясни, както по отношение на Газа, така и по отношение на Ливан. Посочихте риска, как една краткосрочна операция може да се превърне в много годишна военна операция. Аз мисля, че по отношение на Ливан засега поне, този риск е сравнително малък, защото виждаме, че няма и заявено голямо желание от страна на Израел да влиза отново в Ливан като окупатор. Целите, които са поставени е премахването на военното присъствие на Хизбула от границата с Израел, от южните части на Ливанската държава. Мисля, че може да се намерят и дипломатически ходове, как това да бъде постигнато.

Йоана Левиева-Сойер, БНТ: Вие в момента работите активно точно в региона на Персийския залив. Кажете, как гледат държавите там на тази ситуация? Очевидно, че опитите за стоплени на отношенията си с Израел в момента са напълно забравени.

Напротив, въпреки че всички в региона са изключително притеснени от това, което се случва около нас, бих казал, че тук има две точки, които са много важни. Първата е, че държавите от залива, може би в момента, са именно в позицията да бъдат посредник между враждуващите страни. Втората тема, който притеснява всички, е, че внимателно трябва да бъда следена не само конфронтацията между Иран и Израел, а трябва да бъда следена и действията на останалите групировки в региона, които са близки до Иран. В Ирак има много военозирани групировки, които имат потенциал също да предизвикат доста проблеми в региона. В Сирия ситуацията е далеч от успокоена. Там рисковете също са много съществени. Присъствието на хутите също продължава да бъде един много сериозен риск. Когато погледнеш на рисковете от страна на залива, те са наистина многопластови, трябва всеки един от тях да бъде управляван внимателно до такава степен, до каквато е възможно, но колкото повече тези усилия са заедно между държавите от залива, в партньорство със САЩ, с Европа, с други глобални сили, толкова по-голяма е шанса да се намали напрежението в региона. Въпреки, че шансовете за това в момента са малки, аз не смятам, че не са напълно изпуснати.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News