"Изпълнителното бюро на НС на БСП обсъдихме подготовката за преговори между Република Северна Македония и ЕС и приехме следната позиция: Към този момент не са налице условията за даване на съгласие от страна на България за начало на преговори за членство на РСМ в ЕС. Европейското бъдеще на РСМ не може да бъде постигнато за сметка на националното ни единство, българската история и компромиси с историческата истина. Българското съгласие не може да бъде изтъргувано или дадено под външен натиск". Това заяви лидерът на БСП Корнелия Нинова в официалната си Фейсбук страница.
Изпълнителното бюро взе решение тази политическа позиция да бъде представена и защитавана от евродепутатите на БСП в европейските институции, допълва Нинова.
Ето и пълният текст на позицията:
Позиция на Изпълнителното бюро на Националния съвет на БСП по подготовката за начало на преговорите междуРепублика Северна Македония и Европейския съюз
БСП е подкрепяла последователно и принципно европейската перспектива на Република Северна Македония (РСМ), водена от осъзнатото разбиране, че това е важна стъпка за гарантиране на мира, стабилността и просперитета на региона. В управление или в опозиция, БСП е търсила национално съгласие и политически консенсус по този въпрос.
През 2017 г. БСП приветства подписването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Република Северна Македония, като изрази своите очаквания той да постави на стабилна, принципна и прагматична основа отношенията между двете страни.
БСП подкрепи и декларацията на 44-тото Народно събрание от 10 октомври 2019 г., в която недвусмислено и категорично бяха посочени условията, въз основа на които България би дала зелена светлина за започването на предприсъединителните преговори на РСМ с Европейския съюз.
На фона на интензивните преговори между България и РСМ от последните дни, при посредничеството на Германия като председателстваща Съвета на ЕС, и стъпвайки на националния интерес и отчитайки обществените очаквания,
Изпълнителното бюро на Националния съвет на БСП:
- отчита липсата на прозрачност и отчетност от страна на българското правителство по отношение изпълнението на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г. Днес, три години след неговото подписване, са налице редица открити въпроси и сериозни отклонения от постигнатите тогава двустранни договорености. За съжаление, тази оценка на изпълнението на Договора намери гласност и стана обществено достояние едва в последните месеци, в конктекстта на европейския дебат за разширяването на ЕС. Трябва да се отбележи, че благоприятната среда, създадена през лятото на 2017 г., не беше използвана пълноценно от българското правителство и с бездействието си то пропусна момента за решително културно, икономическо и политическо сближаване между двете страни;
- заявява, че намирането на трайно и устойчиво решение на спорните въпроси между България и Република Северна Македония въз основа на допълнителни правнообвързващи механизми, трябва да остане предпоставка за напредък в процеса на присъединяване на страната към ЕС. Допълва, че в духа на европейското единство, във времена на изключителни предизвикателства, разрешаването на ключовите двустранни проблеми трябва да предшества началото на предприсъединителните преговори и насрочването на първата Междуправителствена конференция;
- счита, че поддържането на добросъседските отношения и прилагането на подписаните двустранни договори с Гърция и България трябва да бъде потвърдено и в Преговорната рамка с ЕС като хоризонтален критерий за членство, който да бъде съблюдаван по време на целия преговорен процес;
- подчертава, че европейското бъдеще на РСМ не може да бъде постигнато за сметка на националното ни единство, българската история и компромиси с историческата истина. Това означава необратим отказ на официалните власти в Република Македония от политика на подкрепа и насърчаване на претенции за признаване на т.нар. „македонско малцинство“ в България, включително в международни формати;
- обръща внимание, че българската позиция следва да бъде категорична що се отнася до използването на официалното и пълно конституционно име Република Северна Македония като страна–кандидат. Неясно регламентирани отстъпки в тази посока биха могли в перспектива да поставят под въпрос териториалната цялост и националната сигурност на България;
- отбелязва, че предлаганият български компромис за признаването на днешната македонска идентичност и език следва да върви неотменимо заедно с признаването на техните български корени и генезис. Следва да е ясно, че езиковата норма, обявена за конституционен език в Република Северна Македония, е свързана с еволюцията на българския език и неговите наречия в някогашната югославска република след кодифицирането им след 1944 г;
- призовава за прекратяване на всякаква форма на „говор на омраза“ и антибългарска пропаганда, които отново бяха широко разгърнати в РСМ в последните месеци и задълбочиха атмосферата на недоверие;
- изразява надежда Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси да заседава регулярно и в конструктивен дух, с оглед постигане на взаимно приемливи и бързи резултати;
- изразява съжаление, че с блокиране изпълнението на Договора за добросъседство се възпрепятства работата на Съвместната междуправителствена комисия и развитието на пълноценни икономически отношения, в това число реализацията на важни за региона и България инфраструктурни проекти;
Предвид горепосоченото, подчертаваме, че към този момент не са налице условията за даване на съгласие от страна на България за начало на преговори за членство на РСМ в ЕС. Българското съгласие не може да бъде изтъргувано или дадено под външен натиск, а трябва да бъде обект на национален консенсус и обвързвано със солидни правни основания за устойчиво решение на чувствителните въпроси при защита интересите на българската държава и нейните граждани.
Водени от разбирането за необходимостта от координирана българска позиция, настояваме българското правителство в лицето на министър - председателя Бойко Борисов и външния министър Екатерина Захариева да представят българската позиция в Народното събрание преди заседанието на Съвет "Общи въпроси" на 10 ноември 2020 г.
Подобен ангажимент произхожда и от приетата през октомври 2019 г. декларация на българския парламент.