В рубриката "След новините" обръщаме внимание на остарелите учебни програми в някои дисциплини и за ученето на материал, който няма нищо общо с практиката. И още: за зубренето на остарели дефиниции, зубренето на термини, които нямат нищо общо с практиката.
Разбира се, с този материал не казваме, че цялото висше образование и всички преподаватели в България карат студентите да зубрят безсмислици. Но това, което много отчетливо се забелязва е, че дори в най-престижните университети има цели дисциплини, пълни с такива понятия. Уж има контрол и вътрешен, и външен, но изглежда на места той си остава само на хартия. И това не са единствените абсурдни примери.
Нищо чудно студентите, които мечтаят да бъдат учители, в момента да си повтарят точно това. То е част от изпита им в специалност Педагогика. И трябва да го назубрят заедно с дефинициите що е учене, мислене и образование. Докато те повтарят тези изречения, в съседната стая един бъдещ правист повтаря друго.
"Дефиниция на потенциал – идеалната природа на виртуалната реалност, съчетана с качествата ѝ на моделиращо средство създава предпоставки за съществуване на идеални явления в нея. Подходящо използване на тези качества откриваме потенциал за качествена промяна в онтологията и гносеологията на идеалните явления. Този учебник съм го минал, не си спомням почти нищо. Повтаряш го, научаваш го за няколко дена, когато е изпита и след това то ти се изтрива буквално от системата", споделя Яни Янков, юрист.
Учил е 5 години и учебниците му наредени до стената са по-високи от средната височина на българина. Това е добре. Но има един основен проблем.
"Ти просто зубриш материя. Най-смисленото, което беше, беше в последните години вече. Учим договори, учим различни класификации, какви са правата и задълженията на двете страни, а не сме виждали един договор как изглежда. Не сме виждали договор за покупко-продажба. Не сме виждали трудов договор.
- БНТ: Не са ли ви карали да пишете, да се упражнявате? - Не. Трети-четвърти курс, питат ме приятели как да си регистрирам фирма, аз не мога да му кажа нищо. Като влезнем в Съдебна зала не знаем къде да застанем. Аз така се почувствах като отидох в Административен съд – София. Ние си мислим, че е като по филмите общо взето", споделя Яни Янков.
И хората от практиката забелязват това.
"В момента, учейки теории, които безспорно са полезни, много от студентите се губят в едно море от информация и докато се опитват да търсят иглата, не виждат цялата купа сено. Аз лично съм се сблъсквал много пъти, когато студентите, това, което те са възприели, е снощният сериал от "Костюмари" или от "Али Макбийл", или "Адвокатите от Бостън". Тук трябва да се направи сплав между университета и между съдебната система", смята адвокат Станислав Станев от Адвокатска колегия Пловдив и бивш преподавател.
Университетите казват, че осигуряват такава сплав със задължителните стажове.
"Уж задължителни, ама бяха просто проформа. Отиваш, подписва ти се книжката и това е", казва Яни Янков.
Електронна поща – с нейна помощ потребителите могат да изпращат съобщения и документи от един потребителски компютър до компютрите на един или повече потребители.
Предаването на глас и видео по Интернет в близкото бъдеще ще съдейства за значително намаляване на разходите по международните комуникации.
Виртуалната реалност е изкуствено създадена действителност, която поставя потребителя в тримерно пространство, генерирано от компютър.
Емотиконите са стилизирани изображения за изразяване на емоционални състояния и отношения. Емотиконите или смешните муцунки са набор от печатни символи (обикновено едноредови), изобразяващи образ или чувство.
Студентите по журналистика през 2020 година учат и това. Учил го е Йоан, който вече е действащ журналист.
"Някои неща, които се учат, са безсмислени, но други неща са вредни. Трябваше да измервам със сантиметър съвсем буквално статии от вестник. Това някога е било един вид медиен мониторинг. То е остаряло без възможност някога да се върне. Но това е нещо, което ми отне три поправки, защото трябваше да го правя отново и отново", каза Йоан Запрянов, журналист.
Практиката била оскъдна.
"Всичко, което съм правил във факултета, е било есе или курсова работа. Дали ще вземеш нещо от по-висок курс, някой, който е направил тази курсова работа или ще ползваш една курсова работа за пет различни предмета – понеже няма контрол – всичко минава. Стажовете са напълно фиктивни и това е нещо, което в университета знаят", допълни Йоан Запрянов.
С ефект минаваме към другата специалност – архитектура.
"При нас с години върви една програма и тя вече спъва", разкри архитект Анета Славова, преподавател.
Казва го архитект – практик и преподавател.
"Първото е – трябва да сверим тези програми с водещите университети. Да се създаде мотивация и интерес още първи и втори курс", посочи архитект Славова.
Поглеждаме програмата на един от водещите български университети в тази област. Там се вижда, че философията и спорта за един бъдещ строител или архитект са задължителни за разлика от градското движение и проектирането на улици или дълготрайността на строителните материали.
"Не е добре от много неща по малко да даваме на студентите и някак да разпиляваме един такъв потенциал и мотивация", каза архитект Анета Славова.
Не стига това, ами някои преподаватели задължават студентите си да зубрят формули, които от години се изчисляват само от компютър.
"Кому служат? Защо трябва да се издевателства върху студентите. Тоест не се показва на студентите защо учим този материал и как да го приложим в проектите. Практически умения – там е разковничето", пита архитект Славова.
Всеки университет отговаря сам за себе си. И всеки е задължен да разработи вътрешна система за контрол. Тя обаче не може да хване всичко.
"Учебните програми се проверяват и контролират на всички нива. За съжаление има случаи, в които просто няма нов учебник, а има, разбира се, преподаватели и дисциплини, по които програмите не са обновени – нито във всички университети, нито в рамките на един конкретен университет всички преподаватели постъпват еднакво съвестно. Сигурен съм, че има случаи, в които това, което се преподава, са някакви по-остарели знания", заяви проф. Анастас Герджиков, председател на Съвета на Ректорите.
- БНТ: Искате да кажете все пак нещо остава на съвестта на някои преподаватели? - Всичко остава на съвестта на някои преподаватели. Както и да контролираме, разбира се, че учебните програми се готвят от хора, проф. Герджиков.
Конкуренцията между висшите училища обаче не е достатъчна, за да може системата да се самоочисти. Очевидно порокът се е скрил под друг камък, където подобни недоразумения остават с години незабелязани.
"Колективните органи страдат от безотговорност на принципа "Аз на теб, ти на мен" – да не си правим лошо. Колективните органи трябва да изберат ректора или декана, той трябва да ги държи отговорни и много често устойчивият резултат е никой никого не държи отговорен", каза Красимир Вълчев, бивш министър на образованието.
И ако студентът страда от това, пред него има една възможност.
"Ние няма как да разберем, че има проблем, докато някой не се оплаче. Както и да проверяваме, колкото и да контролираме някой дали е в залата, дали лекциите са актуални, дали учебникът, посочен в края на програмата, е нов – както и да го проверяваме, ако има проблем, той може да ни бъде съобщен само от студентите. И в много случаи студентите се притесняват да направят това. И няма никакво основание да се притесняват, защото всеки път, когато получим оплакване, предприемаме съответните мерки", обясни проф. Анастас Герджиков.
Само че в случая на Яни оплакването не се е увенчало с желания резултат.
"Тъй като много студенти са се оплаквали от тази дисциплина конкретно и са издали тя да стане избираема – нашият изпит не мина по особено приятния начин", разкри Яни Янков, юрист.
Следващото ниво на контрол е от Националната агенция по оценяване и акредитация. Тя следи дали университетите осигуряват качествено образование, дали учебниците са стари, има ли практика. Ако отговорите не се харесат, агенцията пише оценка.
"Пишем препоръка и намаляваме оценката. В повечето висши училища учебните планове и част от учебните дисциплини са доста остарели", уточни проф. Петя Кабакчиева от Национална агенция за оценяване и акредитация.
Въпреки това оценките им са задоволителни.
"Значи по-добре е, това е нашата амбиция, в някакъв смисъл да не сме чак толкова щедри в оценяването си", коментира проф. Петя Кабакчиева.
- БНТ: - Ама вие май сте доста щедри. - Щедри сме. Това е проблем. Щедри сме. Така е. Признавам го. Оценките се пишат на всеки 4 години. И така промяната за университетите не е спешна.
- БНТ: - Не е ли бавничко? Така е, бавничко е, но това предполага ресурс, както предполагате. И сега имаме проблем с експертните групи, на които не им се плаща много, а това е сериозна и отговорна работа. И хората не се съгласяват да ходят да оценяват колегите си.
А когато все пак го правят, се налага комисиите да проверяват килограми документация от съответния университет, за да се докаже, че заслужава добра оценка. Комисията гледа хартията и преценява колко строга да бъде.
"Тук всички се познаваме в дадена област, в която работим и това ми се струва, че е една от причините за по-високите оценки, защото на колегите сърце не им дава да орежат много други свои колеги", казва проф. Петя Кабакчиева.
Предстои реформа в начина, по който агенцията ще оценява университетите. Засега обаче правилата и изпълнението им остават главно на хартия.
"Имаше една много хубава фраза на Радой Ралин: Формално погледнато всичко е нормално, нормално погледнато всичко е формално", припомни Красимир Вълчев, бивш министър на образованието.
Дефиниция Учене. Психичен процес, който води до съхраняване на думи, идеи, факти, умствени образи или някакъв друг вид информация в човешката памет
Утре всички ще повтарят, че образованието е ценност. Формално погледнато.
"През първите две години ти си казваш, че интересното предстои. През последните две години си казваш така или иначе съм вложил пари и време в това, по-добре да го изкарам", смята Йоан Запрянов, журналист.