Очертанията на войната: Затишие пред решаваща контраофанзива в Херсон

Предстоящи събития и някои предвиждания

Тази седмица фронтовете в Украйна бяха сравнително спокойни и нервите ни бяха пощадени от драматични събития с дъх на фатализъм. Войната, обаче, дори и когато изглежда че е замряла в очакване, продължава неумолимо да стреми към поредните си цели и да набелязва следващите си жертви. Поради отсъствие на конкретно значимо събитие, което да ангажира вниманието на всички, този път възнамерявам да пиша за две предстоящи: една очертаваща се украинска победа, за която всички говорят (Херсон) и една руска офанзива, която твърде възможно е да не се състои (от Беларус към Северозападна Украйна).

Херсон

В момента в района на Херсон наблюдаваме поредното затишие пред буря. Аз вече няколко пъти писах за сраженията в този район, като още през август предвидих, че предстои тежка и продължителна битка, която най-вероятно ще завърши с украинска победа заради невъзможността на руснаците да снабдяват адекватно своите войски на десния бряг на реката. Засега нищо не ме опровергава, но с уговорка, че развитието на ситуацията на юг е такова, че не е ясно кога ще видим да се вее украински флаг над изстрадалия град.

Стар руски танк Т-62 попаднал в украински ръце в района на Херсон:

Нека още веднъж да припомня защо херсонското предмостие е толкова важно и за двете страни. То се намира на десния, западен бряг на Днепър и представлява своеобразно „стартово блокче“, от което Русия би могла да опита да нанесе мощен удар по посока на Одеса. Хем да отреже Украйна от достъп до море, хем да установи контакт със сепаратистите от проруското Приднестровие в Молдова.

Един такъв успех, силно би наклонил шансовете на агресора за крайна победа във войната и може би именно затова Путин все още не е склонен да даде разрешение за оттегляне на левия бряг на Днепър. Другата причина е чисто политическа – съвсем неотдавна приключиха т.нар. "референдуми" за присъединяване на завладените през 2014 - 2022 г. украински територии, а кремълският диктатор обяви, че те за „вечни времена“ стават неотменна част от Руската Федерация. Едно оттегляне, което на всички е ясно, че ще бъде окончателно, от една от четирите „нови“ области, при това толкова скоро след като тя бе станала „изконно руска“, ще бъде изключителен удар по режима в Москва и ще разколебае немалка част от най-верните му поддръжници. Точно на обратния полюс ще бъдат настроенията в украинското общество – ще бъде ликвидирана непосредствената заплаха за жизненоважните черноморски пристанища, ще бъде освободен единственият областен център, който агресорите успяха да завладеят през 2022 г. и ще усили неимоверно вярата в окончателната победа.

Очевидно, е че руснаците окончателно са се примирили със загубата на Херсон. Местната окупационна администрация вече предприе мерки за „доброволно“ евакуиране на жителите на областта в по-отдалечени райони на Русия, като на „бежанците“ биват обещавани изгодни условия в случай, че желаят да се заселят за постоянно в новите места. Засега се говори за 15 000 евакуирани, като към момента не съм чел за случаи на насилствена релокация. Какви хора напускат родните си места? Най-вероятно такива, които преди всичко се чувстват етнически руснаци, а също и колаборанти, страхуващи се от преследвания и наказателна отговорност. На другия бряг на реката преминават и дошлите неотдавна от „Майка Русия“ граждански структури: администратори, медийни пропагандатори, банкови служители, застрахователи и др. Цивилната евакуация е добре дошла за руското главно командване, което, очевидно умишлено, позволява на понтоните и корабчетата с гражданите да се смесват с военните и така си осигурява жив щит при изтеглянето на своите части от десния бряг. (Украинците са наясно с този факт и вероятно заради това не обстрелват трафика през реката денем, а само през нощта, когато в сила е комендантски част и цивилните би трябвало да са в домовете си.)

Аз лично нямам отговор как точно ще се развият събитията в този район в близките седмици. Очевидно е, че украинските въоръжени сили (ЗСУ) се готвят за едно финално и решително сражение, защото, според достоверни източници, тяхната численост там в момента е нараснала от 45 000 до 60 000. Тези дни те провеждат предимно малки разузнавателни акции покрай целия периметър на предмостието, опитвайки се да напипат слабите места в руската отбрана. Повече неизвестни, обаче, крие следващият ход на руснаците.

От една страна, възможно е Москва да прояви разум и да се опита спаси практически всички свои части на западния бряг на реката като под прикритието на малки отряди постепенно се оттеглят към Херсон, а после и през Днепър. Руският Генерален Щаб вече на два пъти демонстрира благоразумие, когато през септември и октомври, съответно при очертаващите се поражения при Изюм и Лиман, разреши на войските там да се изтеглят, макар и с цената на значителни загуби на техника. При това в района на Херсон залогът е много по-голям, защото става въпрос за съдбата на последните наистина качествени войски с които Путин сега разполага – моторизирана пехота и въздушно-десантни части.

Възможен е и друг сценарии, който пак ще завърши с победа на ЗСУ, но ще коства много повече жертви. В този случай руснаците ще се борят със зъби и нокти за всяка педя земя, а Херсон ще бъде техният последен бастион, който те ще бъдат длъжни да защитават до последния човек и последния патрон. Доказателство, че в Москва се подготвя за това, са съобщенията, че в Херсон руски войници заемат празни къщи и ги превръщат в огневи точки приспособени за кръгова отбрана. Дали предстои да станем свидетели на нов Мариупол е твърде рано да се каже. Но не съм оптимист, че такъв развой на събитията ще бъде избегнат. Това ще е и първият сериозен тест доколко ЗСУ са в състояние да водят интензивни улични боеве в ролята на атакуващи.

Каховската електростанция:

Дори Херсон да бъде освободен от украинците това няма да сложи край на драмите в този многострадален район. Първо, градът ще се окаже буквално на фронтовата линия и руснаците ще могат да го обстрелват от отсрещния бряг на реката със всякакъв вид оръжия, включително и картечници. Огневите дуели могат да продължат месеци. Още по-неприятно ще стане ако руснаците решат да приведат в действие друг свой пъклен план, за който усилено се говори – взривяването на язовирната стена на Каховското водохранилище, намиращо се около 60 км нагоре по реката. Ако това се случи, то не само цялото долно течение на Днепър ще бъде сполетяно от чудовищна екологична катастрофа, но към 80 населени места могат да бъдат залети от водата. Има информация, че минирането на стената е било извършено още през март, а неотдавна са били заложени допълнителни експлозиви. Именно затова в петък Киев поиска официално в района на Каховската хидроелектроцентрала спешно да бъдат изпратени наблюдатели на ЕС и ООН.

Трудно може да се каже от военна гледна точка какви дивиденти би донесло на руснаците евентуално взривяване на стената. Водата така или иначе ще се оттече, а ЗСУ със сигурност не планират настъплението към Крим да започне с форсиране на Днепър в долното му течение. (Реката в района на Херсон е широка почти километър, всеки опит за преодоляването й със значителни сили ще стане явен далеч преди да е започнал, а усилията на украинците да се закрепят на отсрещния бряг ще наподобяват на началните сцени на „Спасяването на редник Райън“.) Ако Путин все пак разпореди разрушаването на Каховската електроцентрала, то това означава, че оттук насетне той явно ще се придържа към тактиката на „изгорената земя“, или - казано по-простичко - след отстъпващите руски войски няма да остава нищо здраво и работещо. Това ще постави кремълския самодържец в един доста интересен списък на държавници практикували „след мен и потоп“, в който можем да открием имена като Влад Дракула, Николай II, Хитлер, Сталин и Садам Хюсеин.

Симулация на наводненията в района на Херсон в случай, че стената на водохранилището при Каховка бъде взривена:

Що се отнася до украинците, то победа при Херсон, освен чисто морални дивиденти, ще им донесе и чисто военни преимущества. Те ще могат да преместят огневата си линия с около 40-50 км. напред и така да поставят под контрол целия трафик между Крим и Южна Русия. Това още веднъж показва, че взривяването на Кримския мост едва ли е бил някакъв случаен инцидент, а по-скоро част от една добре замислена дългосрочна операция. Забележете, че руснаците започнаха да говорят за евакуация на Херсон след като стана ясно, че тежко повреденият мост няма да може скоро да бъде възстановен до такава степен, че да работи отново с пълния си капацитет.

Беларус

В последните две седмици отново усилено се заговори за възможно (повторно) нападение на Русия срещу Украйна откъм Беларус и дори даже, че местният диктатор Лукашенко може да се притече на помощ на своя сюзерен Путин, като директно се включи в конфликта с армията си. Според мен такова развитие засега изглежда малко вероятно и по-долу ще се опитам да се аргументирам защо.

Първо, руско-белоруската групировка, чието създаване бе официално анонсирано неотдавна, не представлява някаква значителна сила – съгласно достоверни източници, тя наброява до около 70 000 беларуси и 10 000 - 15 000 руснаци, от които не повече от 30 000 - 35 000 са бойни части. Сама по себе си, това не е някаква значителна бойна сила, която ще бъде в състояние да уплътни един твърде разтеглен 600-километров фронт, какъвто представлява украино-белоруската граница. (За сравнение, руската групировка, която настъпи към Киев през февруари т.г. наброяваше към 40 000, при това първокласни бойци.) Основният компонент на новата групировка, белоруските части, е с доста ниска боеспособност и вероятно с нисък боен дух заради негативния развой на събитията в Украйна.

Второ, границата между Беларус и Украйна преминава през един доста неблагоприятен от логистична гледна точка район наречен Полесие. Там има предимно гори, реки и блата, а връзката между двете държави се осъществява най-вече посредством четири основни артерии. Както и да го погледнем, евентуално нашествие от север на обединените сили на Путин и Лукашенко от самото начало ще бъде канализирано именно в тези четири артерии, а това значително ще улесни украинската отбрана. Засега най-перспективно изглежда най-западното направление, т.е. ако бъде нанесен мощен удар от север, от района на Брест, на юг, покрай полската граница, в посока на Лвов, и така бъде отрязан достъпът на Украйна до жизненоважното снабдяване пристигащо от запад. Това би бил изключителен успех за Путин, който несъмнено би наклонил везните в негова полза. Но за целта е нужна една много добре подготвена и въоръжена армия, а с такава той в момента разполага само в мечтите си.

Прехвърляне на белоруски танкове на фронта:

Трето, не е нужно ново настъпление откъм Беларус, за да бъде раздвоено вниманието на командването на ЗСУ и да бъдат отклонени част от украинските сили за прикриване на северната граница. Това така или иначе се случва в момента, защото в Киев предпочитат да се подсигурят срещу евентуално изостряне на ситуацията и поддържат силни и добре екипирани части на север и северозапад. Те биха свършили великолепна работа на бойните полета на югоизток и изток, но Зеленски и неговите генерали не могат да си позволят да оголят този фронт.

В Киев никой не си позволява и за миг да подцени потенциалната заплаха „Лукашенко“. Украинското разузнаване изкъсо следи ескалацията на военните приготовления на територията на ненадеждния северен съсед. Установено е, че в Беларус непрекъснато се провеждат учения, подготвят се летища, разгръщат се нови зони за съсредоточаване на войски, в ход е интензивна бойна подготовка на поне 6 - 7 батальонно-тактически групи (ударни отряди), всеки от които наброява около хиляда души. Също така в страната продължават да пристигат руски бойни самолети и системи за противовъздушна защита.

Доколко реално е включването на Беларус като страна във войната? На този етап това е малко вероятно да се случи. Ясно е, че самото съществуване на режима в Минск изцяло зависи от благоволението на Путин, но не бива да забравяме, че Лукашенко е изпечен селски тарикат и доказан мазник, който знае кога да се подмаже – и кога да подхвърли някое неангажиращо обещанийце. Той също така е наясно, че в момента в който вкара страната си в конфликта, никой няма да може да я защити. Мустакатият белоруски владетел вижда как всеки ден обекти в граничната Белгородска област биват удряни от украински ракети, как жителите на Белгород, или по-скоро тези, които все още не са го напуснали, прекарват часове в мазетата, как учениците там се обучават дистанционно заради обстрелите и е наясно, че ако такива неща започнат да се случват в страната му, краят на неговото управление ще дойде по-скоро от това на Путин.

Иначе към момента Лукашенко успява доста умело да балансира между неангажирането и ангажирането. Освен че е предоставил бази, от които руснаците практически ежедневно атакуват обекти в Украйна, той активно подпомага агресията на Путин с материали. Минск периодично разконсервира оръжия от дълбоките си запаси и ги предоставя на руската армия. Със сигурност поне шест жп ешелона с танкове са отпътували към бойните полета на юг, последният от които наброява повече от сто машини. Напълно е възможно да са предоставени и известни количества от доста дефицитните напоследък балистични ракети. От особено значение са значителните обеми амуниции, които редовно се товарят от белоруските складове. Появиха се данни, че неотдавна руските железници са изпратили в страната 229 празни товарни вагона, които да бъдат напълнени с патрони и снаряди. И това едва ли е единственият такъв случай. Напълно е възможно белоруският военно-промишлен комплекс, който е сред най-мощните в Европа, да работи в значителна степен в помощ на руската армия. Не по-малко важно е и предоставянето на военни бази и полигони, на които руските военни да могат спокойно да се подготвят за предстоящите бойни действия. При това едва ли хитрият васал от Минск е пропуснал да изкопчи я пари, я някакви други облаги от сюзерена си от Москва заради помощта, която му оказва.

По всичко личи, че засега Лукашенко ще успява да се измъква от директно участие в конфликта. Дали обаче ще успява още дълго да устоява на натиска на Путин, е трудно да се прогнозира.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube