Операта в Сидни на 50 години (СНИМКИ)

Най-емблематичната австралийска сграда - Операта в Сидни отбелязва своята 50-годишнина. Многофункционалният център за сценични изкуства се смята за шедьовър на архитектурата на 20-и век и е символ на съвременна Австралия.

Удивителни артисти, творби, променили начина, по който публиката възприема културата - през 50-годишната си история Операта в Сидни е била домакин на невероятно разнообразие от таланти - от музиканти, хореографи и танцьори до актьори, драматурзи, режисьори, съвременни художници и визионери, предизвиквали и оформяли културния пейзаж.

Емблематичната сграда се "ражда" преди половин век, когато е открита официално от кралица Елизабет Втора след 14-годишно строителство.

По случай юбилея на "перлата на Австралия" главният изпълнителен директор на Операта в Сидни Луиз Херън получи поздравления от цял свят, в това число писмо от крал Чарлз Трети.

"От откриването си през 1973 г. от моята любима майка, Операта в Сидни устоява като непреходно наследство за австралийците, оказвайки огромно влияние върху съвременното изкуство и култура, както на местно, така и на международно ниво, и получавайки световно признание като символ на съвременна Австралия", се казва в писмото от Бъкингамския дворец.

На 20 октомври 1973 г. кралица Елизабет Втора открива сградата, като прерязва 16 яркочервени ленти, които висят от двата предни корпуса, прикрепени към четири влекача.

Половин век по-късно празненствата включват уикенд на отворените врати - първият от осем години, привлякъл десетки хиляди посетители да разгледат сградата, концерти, изложби, партита за служители и VIP гости.

За празненствата в Австралия пристигнаха Ян и Лин Утсон, най-големите деца на датския дизайнер на сградата Йорн Утсон.

"Смятаме, че това е 66-ата годишнина, тъй като от толкова време Операта в Сидни е част от нашето семейство", каза Ян Утсон.

Сестра му Лин разказа за еуфорията в дома им през януарския ден на 1957 г., когато репортер на "Сидни морнинг хералд" позвънява в дома им в Хелебек, Дания, с новината, че баща им е спечелил международния конкурс за проект на Операта в Сидни.

"Когато се замислите за бюрокрацията около архитектурата сега, е трудно за вярване, но когато татко дойде на първото си посещение тук, си спомням, че ни каза, че тогавашният премиер на Нов Южен Уелс го попитал: "Можеш ли да го направиш? И баща ни му казал "да", а той - "добре, действай", разказва Лин Утсон.

Част от празненствата по случай 50-ия рожден ден на Операта в Сидни беше и визуално лазерно шоу, създадено от австралийския аудио-визуален артист Робин Фокс, което освети "платната" на сградата.

Перлата в короната на Австралия е дело на датския архитект-визионер Йорн Утсон. Неговото архитектурно чудо побеждава в международен конкурс през 1956 г., спонсориран от тогавашния премиер на Нов Южен Уелс. Новаторският проект на Утсон, избран измежду 233 кандидатури, гениално съчетава визуален блясък с практични елементи.

Емблематичните покривни "платна" на Операта в Сидни, съставени от един милион керамични плочки, демонстрират не само естетическо очарование, но и съображения за намаляване на абсорбцията на топлина чрез умело използване на цвят и текстура на повърхността.

Проектът на Утсон стига още по-далече, като включва новаторски функции за пестене на вода, черпейки я от заобикалящото я море. Стремежът му към сграда с 250-годишен живот противоречи на нормите по негово време, когато обикновено се е очаквало постройките да издържат само 80 години.

Строежът на Операта в Сидни започва през 1959 г., като по първоначален план проектът трябва да бъде завършен за четири години. Ангажирани са 10 000 строителни работници. Много от най-известните строителни компании в света участват в изграждането ѝ.

След като Утсон подава оставка заради смяна на правителството, разногласия относно проектите и раздуване на разходите, завършването на сградата отнема 14 години.

Йорн Утсон така и не се завръща в Австралия и никога не стъпва в проектираната от него сграда. Тя е довършена от други архитекти, които драстично променят плановете на датчанина за интериора ѝ. Първоначалната стойност на проекта е 7 милиона австралийски долара, които "набъбват" до 102 милиона австралийски долара към момента на завършването му.

През 2007 г. ЮНЕСКО признава Операта в Сидни за обект на световното културно наследство, което повишава нейния статут и отдава почит към смелата й и визионерска архитектура. Това признание подчертава ненадминатия дизайн на сградата, определяйки я като шедьовър на архитектурата на 20-и век.

Операта отдава почит и към наследството на коренното население чрез различни символични елементи.

Освен архитектурното и културното си значение Операта в Сидни е пример за непоколебим ангажимент към устойчивостта. Тя не просто почива на лаврите си, а активно се ангажира със запазването на оригиналните си характеристики, като същевременно постоянно преразглежда дейността си с оглед на екологичната отговорност. Тази отдаденост носи на Операта забележителна оценка от 6 звезди за екологичност - рядко признание за обект на световното наследство на ЮНЕСКО.

Операта в Сидни е не само архитектурен шедьовър, но и живо свидетелство за културното наследство и опазването на околната среда. Нейното очарование, както за световните посетители, така и за местните жители, е свидетелство за нейния непреходен магнетизъм и непрекъснат стремеж към съвършенство, като приканва всички да се докоснат до завладяващата смесица от история, иновации и устойчиво наследство.

Всяка година знаковата сграда в Сидни привлича около 11 милиона посетители.

"Един символ по целия свят и национално съкровище навършва 50 години", каза австралийският министър-председател Антъни Албанезе в социалната мрежа X, известна преди като Туитър, честитейки рождения ден на "една австралийска икона".

Отвъд културното и архитектурното ѝ значение, ето и няколко любопитни факта за Операта в Сидни:

• "Платната" ѝ са построени с помощта на три кулокрана, произведени във Франция. Операта в Сидни е една от първите сгради, построени в Австралия с помощта на кулокранове.
• Сградата е дълга 187 метра и е широка 115 метра. Целият обект е с площ от 5798 хектара.
• На площадката могат да се разположат крило до крило осем самолета Боинг 747.
• В най-голямата зала - Концертната, има 2679 места.
• Големият орган в Концертната зала е най-големият механичен орган в света. Завършването му отнема 10 години.
• Годишно в сградата се сменят 15 500 електрически крушки.
• Операта в Сидни, която разполага със седем места за представления, е отворена за посетители 363 дни в годината - затворена е само на Коледа и Разпети петък.
• Пол Робсън е първият човек, който изнася представление в Операта в Сидни. През 1960 г. той се качва на скелето и пее "Ol' Man River" на строителните работници, докато те обядват.
• В Концертната зала Арнолд Шварценегер печели последната си титла "Мистър Олимпия" по културизъм през 1980 г.
• Кралица Елизабет Втора (1926-2022) е посещавала Операта в Сидни пет пъти.
• През 80-те години на миналия век над оркестрината в Оперния театър е монтирана мрежа след като по време на представление на операта "Борис Годунов" с участието на живи пилета, една от птиците слиза от сцената и се настанява върху виолончелист.
• Операта в Сидни има собствена опера, написана за нея, наречена "Осмото чудо".
• През май 2003 г. архитектът на Операта в Сидни Йорн Утсон е награден с престижната награда "Прицкер" - Нобеловата награда на архитектурната общност. Четири поколения от семейство Утсон са били архитекти.

снимки: БТА/Архив