От небето до земята

Вероятно вътрешни първенства ви липсват. Спокойно! Ще намерим тема, за която да си говорим и отново да отворим портите на Царството на Статистиката, за да проверим един доста странен факт. Изминалата кампания беше почти невероятна за Тотнъм.

„Шпорите“ спечелиха Лига Европа – техен първи трофей от времената на Димитър Бербатов насам – но уволниха мениджъра си Анге Постекоглу, главно заради представянето си във Висшата лига, където завършиха на позорното 17 място. Забележете обаче – головата им разлика в края на сезона беше -1. Отборът, който приключи само с една позиция по-надолу – Лестър Сити (и изпаднал от най-горното ниво на английската футболна пирамида), финишира с голова разлика от ... -47. Това е с 46 гола по-лоша разлика, а реално двата отбора са съседи в класирането. Та възниква въпросът – имало ли е случай, в който между два тима, завършващи един след друг в дадено първенство, да има по-голяма бездна по отношение на този показател?

По принцип традиционно подобни аномалии са характерни за отборите, които са шампиони и са се откъснали далеч напред преди всичките си преследвачи. Или обратното – най-слабият отбор в дадена лига, който по навик губи от всички и просто не може да смогне да си занесе у дома инкасираните попадения. Та точно затова случаят на Тотнъм и Лестър е доста необичаен, просто защото зад „лисиците“ имаше още два отбора в края на сезона – Ипсуич и Саутхемптън. Но нищо. Да се върнем към търсенето на отговора на въпроса.

Ил Гранде Торино наистина е велик отбор в средата на миналия век. Тогава Торино печели 4 последователни титли в Италия и доминацията изглежда непоклатима преди да дойде трагедията и самолетната катастрофа в Суперга през 1949. Година по-рано Торино става шампион с колосалната разлика от 16 точки пред втория в класирането (не забравяйте, че в онези години за победа се присъждат 2 точки). За своите 40 мача в Серия А шампионите отбелязват внушителните 125 гола, 91 от които у дома. Завършват с голова разлика от +92. Освен че остава с 16 зад първенците, тимът на Милан приключва и с голова разлика от +28. Или иначе казано – с 64 попадения по-добро постижение, което наистина изглежда като измислица, но е самата реалност.

Да кажем, че в средата на 20 век първенствата и футболът като цяло са били на светлинни години от днес, когато съставите са доста по-професионални, разполагат с всякакви удобства, а самите играчи понякога се смиляват над съперниците си. Пък дори и да не го правят, така или иначе отборите са много по-равностойни. Помислете пак! През сезон 2011/2012 в Испания битката за титлата е ожесточена. Реал Мадрид на Жозе Моуриньо печели короната, оставяйки Барселона зад себе си. Каталунците са завършват с голова разлика от +85, което е със ... 70 гола по-добро съотношение на попаденията в сравнение с това на третия в крайното класиране тогава Валенсия.

И понеже сме на вълна женски футбол, ще дадем един пример и от дамското първенство на Испания (отново с любезното съдействие на Барселона). Сезонът включва 30 мача, от които категоричният шампион печели 29. В тях те вкарват 137 гола и допускат само 10, което означава, че след последния сигнал на заключителната среща в графата им за голова разлика пише „+127“. С 86 гола по-добра голова разлика от втория отбор в класирането – Реал Мадрид.