ИЗВЕСТИЯ

Моите новини

ЗАПАЗЕНИ

Отбелязваме 171 години от рождението на Иван Вазов

Чете се за: 04:05 мин.
У нас
Video Player is loading.
Текущо време 0:00
Продължителност -:-
Заредено: 0%
Тип на потока НА ЖИВО
Оставащо време -:-
 
1x
    • Глави
    • descriptions off, selected
    • Спряни субтитри, selected
      Субтитрите са автоматично генерирани и може да съдържат неточности.
      Слушай новината
      00:00
      00:00

      Днес се навършват 171 години от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов.

      В столицата рождения ден на големия български писател и общественик беше отбелязан с възпоменателно тържество, организирано от Националния литературен музей и къща-музей "Иван Вазов".

      Думи от и за големия българин напомниха посланията, които подкрепят българския дух през времето.

      "Аз съм българче" прозвуча в изпълнение на Димана Дамянова от читалище "Петър Берон", а "Молитва" изпя осемгодишната Йоана Николаева.

      Кулминацията на тържествата е тази вечер, с тържествения концерт в Сопот, на площад "Иван Вазов".

      Снимки: БГНЕС

      Поетът е роден 9 юли 1850 г. в Сопот и умира на 22 септември 1921 г. в София, като през целия си живот винаги е носил България в сърцето си. Тя му отвръща със същото, а той и неговото творчество са неделима част от българщината и самосъзнанието на българите.

      "На теб, Българио свещенна, покланям песни си сега. На твойте рани, кръв безценна, на твойта жалост и тъга, на твойте сълзи и въздишки, на твойте страсти и тегло и на венеца мъченишки, кой грей на твоето чело… Дано таз вяра, туй мечтанье не се разбие в някой брег и твоя зов да не остане като в пустинята без ек", пише Вазов в стихотворението си "На България".

      Иван Вазов е роден в семейството на заможния сопотски търговец Минчо Вазов. "Борът" е първото му публикувано стихотворение отпечатано през 1870 г. в "Периодическо списание". Макар Събка Вазова - майка му, да подкрепя писателската кариера на сина си, баща му е решен да го направи търговец. Затова и през 1870 г. е изпратен при чичо си в Румъния. Недоволен от решението на баща си, една вечер Вазов бяга в Браила и няколко месеца живее сред хъшовете в кръчмата на Нено Тодоров. Именно в Браила се запознава и с Христо Ботев и създава повестта „Немили-недраги".

      През 1871 г. се завръща в България и се отдава на образователното дело - учител е в Свиленград, за кратко работи и като преводач. През 1876 г. Вазов се установява в Румъния като секретар на Българското централно благотворително общество в Букурещ. Там подготвя първите си стихосбирки - "Пряпорец и гусла" и "Тъгите на България". Следват още значими творби, увековечени в стихосбирките "Избавление" (1878), "Гусла" (1881), "Италия" (1884), "Поля и гори" (1884), "Сливница" (1885).

      За кратко (от 7 март 1879 г. до септември 1880 г.) е назначен за председател на Окръжния съд в Берковица. От октомври 1880 година Вазов живее в столицата на Източна Румелия - град Пловдив, където развива широка обществена дейност, проявява се като радетел за подобряване положението на българите в Османската империя, активно изразява своята силна гражданска позиция. В Пловдив става главен редактор на списание "Наука", а заедно с Константин Величков основават списание "Зора".

      Периодът от 1886 до 1889 година Вазов е заточен в Одеса, Русия, където създава шедьовъра на българската класика - "Под игото". През 1889 година, завърнал се в родината, Патриархът се установява в София, където живее до края на дните си.

      ТОП 24

      Най-четени

      Product image
      Новини Чуй новините Спорт На живо Аудио: На живо
      Абонирай ме за най-важните новини?