Откъде се появиха боклуците в река Искър?

Реките ни са пълни с боклук, а в същото време в цяла Европа отпадъците са ценен ресурс. Екип на БНТ се отправи към Община Своге, където съвсем скоро проблемът буквално изплува от водите на река Искър. Оказа се, че само малката община за миналата година е дала за депониране на боклук близо 2 милиона лева.

В същото време Лазар, жител на същата тази община, печели от разделно събиране на желязо по 800 лева на месец.

Лазар е с осигурена прехрана и никакви порои не са му страшни. Нищо, че реката му отнесе боклука. Очевидно не е целият. А тук има доста. Само от река Искър преди две седмици бяха изкарани 840 тона отпадъци. Извозването и депонирането им струваше 77 000 лева.

Къде се къса нишката и защо след изграждането на десетки регионални системи за управление на отпадъците, мерки и стратегии, за боклука си в общия случай общините единствено плащат и то солено е темата на "След новините".

Лазар : Това не е боклук, това е желязо, има бакър, има и алуминий... Най-голямото злато е боклукът.

Димитър - шофьор на сметосъбиращ камион: Сметището на Костинброд се плаща, 40 лева е на тон. И кой как да го изхвърли, там да го закара, трябва да заплати, за да го приемат.

Лазар: Ми ей го – 10 кила по 30 стотинки – 3 лева, ама три лева аз не съм похарчил от Курило до тука.

Лазар или Димитър. Чие смятане е вярното. Харча или печалбата от боклука. Парадоксално, но и двамата смятат правилно. Тогава ... излиза, че Лазар прави по-добрите сметки и печели, а тези, които изхвърлят в дерето са лудите. Защото очевидно изхвърленото тук не е боклук, а злато - ако вярваме на човека с библейското име.

Лазар: Сега започвам, сега идвам от Курило. До Своге като, докато стигна, ще го напълня. Всеки ден има, е сега е малко мъртвило сезона и пак има.

Лазар е с осигурена прехрана и никакви порои не са му страшни. Нищо, че реката му отнесе боклука. Очевидно не е целият. А тук има доста. Само от река Искър преди две седмици бяха изкарани 840 тона отпадъци. Извозването и депонирането им струваше 77 хиляди лева.

Илия Богданов - зам. кмет на община Своге: За миналата година всички сметки, които сме платили по извършване на тези услуги, възлизат на 1 милион и 970 хиляди, за депонирани 8155 готи битови отпадъци. Това е една доста сериозна цифра. Искам да направя само сравнение с миналата година 2019 година, когато депонирахме 7 хиляди тона. 2021-ва пак 8 хиляди.

7 или 8 хиляди, без да броим боклука по деретата. С него разходите по депонирането със сигурност щяха да скочат още, което обяснява част от проблема. Димитър го обобщава накратко.

Можеш ли да ми кажеш защо се случва така с тези сметища покрай реките?

Димитър: Защото сметището на Костинброд се плаща, 40 лева на тон. И по-му е добре да го изхвърли тук, в дерето, отколкото да го плаща.

Григор: Шишета, пластмасовите от вода, пълно е всички дерета.

А вие как го изхвърляте боклука?

Григор: Ей, го пликовете, това са пликовете. Всичко това съм го хвърлил аз. Всичко е в пликове.

Димитър: Всеки четвъртък минаваме от тук за събиране на боклука, веднъж седмично.

Е, как е много боклук има ли?

Димитър: Сега се ядва, но лятото не можем да смогнем. Даже тука се напълни със софиянци, с вили с боклуци, доста имама

Идва ли камион към вас?

Григор: Не, защото ние сме на високото горе. И аз като идвам всеки четвъртък като идваме за хляб, мляко, за кучетата да си взимаме и винаги с колата ивам, пликовете си ги нося. Всеки четвъртък хвърлям боклук.

Илия Богданов - зам. кмет на община Своге: Много столичани дойдоха във вилите си по време на изолацията, прекараха си тук карантината, тази тенденция се запазва и сега.

Дали веднъж в седмицата е достатъчно и защо камионите не стигат до всички населени места? Отговорът може да даде част от причините за изхвърлените в реката боклуци. Но и без столичани вповече, пороите извадиха наяве много други сметища по деретата. Навсякъде в страната. Единствено доволен от ситуцията е Лазар.

Лазар: До Своге да стигнем ще го напълня, макар че вчера, онзи ден са минали.

И пак ще го напълниш?

Лазар: И пак ще го напълним и утре сабале като го докарам и нямам проблеми.

А и Лазар няма особена конкуренция. Екипът ни поне не видя наоколо кофи за разделно събиране.

А разделно мисли ли сте да събирате?

Григор: Е, как разделно, като няма кофа за разделно. Една кофа има.

А ти събираш ли разделно?

Баба Вергиния: Е, как да събирам разделно? Ние и много не изхвърляме. Даже аз такова книги, къде има, у печката. Което може, че найлонът не е много убаво, че прави много сажди.

Липсата на разделно събиране се оказва ключово. Цветните контейнери са рядкост не само в Своге, а за цялата страна. България депонира близо 70 процента от боклука си. Смесен боклук, който не може да се използва за рециклиране. Смесен боклук, чието депониране струва, а не носи пари. За сравнение – общини в Германия депонират само 5 процента. Останалите 95 са разделно събрани и откупени за рециклиране.

Михаил Бъчваров - експерт по управление на отпадъците: Характерно нещо е разделянето във всяко домакинство на 4 отделни кофи. Жълта кофа, която е за опаковки, синя кофа за хартия и картон, кафява - биоразградими, и черна кофа, за остатъчния отпадък - отпадъци, които нито могат да се рециклират, нито да се оползотворят. Това е кофата, за която се заплащат такси....

И естествено, колкото по-малко боклук в черната кофа на всеки, толкова по-малка е таксата за смет. За разлика от тук, където таксата е на глава от населението и е вързана с данъчната оценка. И никакви стимули да се събира разделно. Затова и Лазар е щастлив с работат си тук и за нищо на света не би емигрирал в Германия. Ако разчита на отпадъците, там ще умре от глад.

Лазар: Най-голямото злато е на боклука, ни краднеш, ни лъжеш, нищо. За месеца едно 700-800 лева си ги връзваш спокойно, като пред ден отиваш, не всеки ден. Така, че гладен няма да останеш, хората с това си издържат семействата.

Михаил Бъчваров: Другата разлика е, че рециклируемите отпадъци, които при нас познаваме от цветните контейнери се събират от домакинствата в самото домакинство и фирмите за сметосъбиране идват и ги взимат на място. Една друга основна разлика е, че там за всички видове бутилки се заплаща депозит. Така всеки, който е купил примерно 5 бутилки няма да ги изхвърли, защото знае, че по този начин примерно изхвърля едно евро.

Нищо от това не е абсолютно непознато от нашата действителност. Но е факт, че у нас се рециклират едва 30 процента, а другите 70 тежат на общините.

Ако тази година стане 9 хиляди тона боклукът, който е депониран, вие ще имате ли възможност да го платите?

Илия Богданов - зам. кмет на община Своге: Надявам се, че сме планирали правилно, т.е. горе долу предвиждаме, че ситуацията ще бъде като миналата година. Дано да не се получат такива неща.

Защото повече боклук, не значи повече приходи от такса смет. Според ангажиментите ни към Европейския съюз, такса смет би трябвало да започне да се изчислява на реално изхвърлен в общите съдове отпадък като в Германия от следващата година. До 2035 година пък България трябва да депонира само 35 процента от количествата боклук, които са отивали на сметищата през 1995 година.

Има ли вариант, в който тези разходи да паднат?

Илия Богданов: Вариантите са много. На първо място трябва да се върви към акцентиране на разделното събиране, което върви със стимули за граждани, фирми, общини, което ще рефлектира върху отчисленията, които плащаме поради това, че нямаме до момента компостираща инсталация.

Въпреки очевидната полза от по-доброто управление на боклуците, за общините то може да е проблем. Въвеждането на механизмите за стимули и санкции се отлага от 2015 година. Последно законът ги фиксира за началото на 2022. Може би защото ще се наложат някои непопулярни мерки. А и за общините ще е сериозно усилие да организира плащане за изхвърлено количество боклук. По-лесно си е с такса на глава. Контролът също не е лесен.

София Атанасова - гл. експерт РИОСВ: Само държа да отбележа, че РИОСВ упражнява контрол върху София, София област, Кюстендил, Перник. Тук влизат 36 общини, една от тях - Столична, разделена на 24 района. Това са 650 населени места, площта е 13340 кв. м., население 2 милиона. Хората, които извършват проверките сме 9 души.

Като в тези сметки не влизат стотиците фирми с разрешение за управление на отпадъци. За страната те са близо 6 хиляди и за повечето никой не знае каква дейност развиват. Въпреки отложените мерки по Закона за управление на отпадъците и сега никой не пречи на общините да организират по-ефективно разделно събиране. Събирането и извозването не им струва нищо. Плащаме я отново ние, като част от цената на опакованите продукти, които купуваме.

Лазар: Сортираш си го у дома. Има си комбинирани, дали ще е двигател, такова, ти си му извадил бакъра, взимаш ножа, почваш, стържеш, за да не замърсяваш околната среда. То си има време за всичко, стига да не те мързи. Мързелът е най-лошата болест в цял свят.

След пороя в Своге глобени няма, защото не може да се установи кой е виновен за замърсяването. И всички условия за новото натрупване на сметища по деретата са все още налице. Както е сигурно, че ще има следващ порой, който ще ги извади наяве. Добре, че все пак е Лазар, за да поразчисти малко.