Откриха една от най-добре запазените крепостни стени у нас (СНИМКИ)

Продължават разкопките на късноатичния и средновековен град Мисионис край Търговище. На 20-ия ден от началото на археологическия сезон, беше открита една от най-добре запазените крепостни стени в страната. Тя датира от 6-и век и височината ѝ е близо 4 метра.

Освен крепостната стена, разкрита е и сграда, която по всяка вероятност е била складово помещение, което е свързано с голямата епископска резиденция в близост. Находките и монетите, които са открити, показват, че двете сгради са съществували по едно и също време. Разкрива се и улица, с дължина от почти 30 метра, която е свързвала целия епископски комплекс и зърнохранилището с портата на крепостта.

До момента са разкрити над 150 предмета, като преобладават тези от Второто българско царство. Най-много са металните находки – стрели, бойни топки, части от въоръжение.

Заради финансирането от 400 000 лв. от държавата и 35 000 лв. от общинския бюджет, разкопките ще продължат до средата на ноември, като все още Регионалният музей търси работници, които да участват в разкопките.

На финала са и преговорите с Министерството на културата за окончателното прехвърляне на района на Мисионис на разпореждане на общината.

"Но в края на 12-и век след въстанието на Петър и Асен през 1185 г. срещу византийската власт, тези крепости много бързо са ремонтирани от българите, за това нещо имаме и писмени данни. Ние виждаме точно това, което византиецът е описал до 1190 година, реална илюстрация на него – крепостна стена от българският период, която между другото е направена много набързо, не е с дървени греди, както е характерно през 13-ти 14-ти век, а е буквално кърпежи, но кърпежи, достатъчно силни за да удържат византийската армия при този поход. Доколкото на мен ми е известно, имаме подобни неща, но толкова добре запазени участъци от тези поправки от времето на Петър и Асен в България няма, така че, всъщност това ще бъде нещо уникално, като ще видим вече разбира се след пълното завършване на разкопките", каза проф. Николай Овчаров, археолог.