This is a modal window.
Внасянето и приемането на държавния бюджет и данъчните закони и през тази година ще се забави. Причината - служебното правителство ще изчака да бъде формиран нов парламент и ще започне преговори с парламентарните групи.
Днес на Тристранния съвет работодателите и синдикатите принципно подкрепиха данъчните закони, но поискаха промени в тях. България е договорила допълнителна отсрочка с Брюксел за приемане на промени в Плана за възстановяване и устойчивост в частта, свързана с въглищните централи, обяви още служебният финансов министър.
Близо 400 млн. лева ще струва запазването на по-ниската данъчна ставка за хляба и ресторантите и към момента подобна мярка не се предвижда от финансовото ведомство в новия бюджет.
"По принцип министерството на финансите винаги е било против диференцираните ставки, защото те създават по-голяма административна тежест", обясни служебният министър на финансите Людмила Петкова.
Работодателите се обявиха основно срещу промени в законите за ДДС и за акцизите. Предложиха и да бъде намалена наполовина лихвата за просрочени задължения към държавата от бизнеса.
"Ще се намали времето върху данъчно задължените лица, които са в затруднение и те ще могат по-лесно да изплащат своите публични задължения", обясни Добрин Иванов от АИКБ.
Синдикатите още веднъж напомниха, че искат коренна промяна на данъчната система, така че бизнесът и богатите да плащат повече данъци.
"Ние днес предложихме над десет мерки в приходната част под формата на допълнителни данъци, които ако бъдат припознати от изпълнителната власт, ще съберем 4,7 млрд. лева допълнително", коментира Любослав Костов от КНСБ.
В отговор на въпрос на БНТ дали България ще успее да поиска извънредни доклади от Брюксел за влизане в еврозоната до края на годината, вицепремиерът отговори:
"Следим за изпълнение на последния критерий, очакванията са през ноември, най-късно през декември да бъде изпълнен критерия за инфлацията и съответно да бъде подадено искането за извънредните доклади", обясни служебният министър на финансите.
Петкова обясни още, че страната е получила отсрочка от Европейската комисия за промените в плана за възстановяване и устойчивост, докато бъде избран нов парламент.
"Всяко забавяне на приемането на промените, означава, че за по-кратък срок трябва да бъдат изпълнени инвестициите. Затова е важно да бъдат обсъдени отново предложените промени", каза още Петкова.
В промените са заложени 1 млрд. лева за рекултивация на минните райони, които в противен случай трябва да бъдат платени от бюджета.