Година след трагедията с летален край за родителите му, един американският фигурист сбъдва общата им мечта и печели квота за Игрите в Милано/Кортина 2026. Разказваме историята на Максим Наумов, чиято психическа устойчивост и спортен дух след личностна трагедия, служи за пример.
Има истории в спорта, които надхвърлят резултатите, класиранията и медалите. Истории, в които ледът не е eдна арена за състезание, на което се създават истории и най-прекрасните и грациозни мигове. Има спортисти, за които това е място за оцеляване и напомняне кой си всъщност. Такава е и съдбата на Максим Наумов - 24-годишният американски фигурист, който си извоюва място в олимпийския отбор на САЩ за Игрите в Милано/Кортина 2026, година след като загуби родителите си при трагичен самолетен инцидент с фатален край.
През януари 2025 г. животът на Наумов се прекършва. Баща му Вадим Наумов и майка му Евгения Шишкова са световни шампиони по спортни танци от 1994 г. През януари 2025 г. жесток инцидент отнема живота на 67 души, загинали при сблъсък във въздуха между пътнически самолет и военен хеликоптер край Вашингтон. Сред тези жертви са Вадим и Евгения. Двамата се завръщат от Уичита, Канзас, където се е провело първенството на САЩ по фигурно пързаляне. Няма оцелели.
В месеците след трагедията пътят обратно към леда изглежда почти немислим. В интервю за изданието People Максим Наумов признава, че дълго време не е бил сигурен дали ще намери сили изобщо да опита да се бори за място в олимпийския отбор. Загубата на родителите му хората, които са били не само негово семейство, но и първите му треньори и най-големи вдъхновители поставя под въпрос самото продължение на кариерата му.
Въпреки това, стъпка по стъпка, американският фигурист намира път обратно към състезателния лед. „Скейтът се превърна в инструмент, който ми помогна да преодолея всичко това“, споделя той пред People. Именно чрез тренировките и състезанията Наумов успява да превърне болката в мотивация и да намери куража отново да се изправи пред публиката. Но този път не просто като спортист, а като човек, който носи личната си история във всяко движение. Това обаче не е единственият прилив на мотивация и енергия, която той си набавя.
Опората на вярата и паметта
Завръщането на Максим Наумов на леда започва през април с емоционално участие в спектакъла Legacy on Ice. В края на изпълнението си младият фигурист пада на колене, неспособен да сдържи сълзите си – момент, който разтърсва публиката в залата. Във втората си композиция Наумов прави необичаен, но дълбоко личен избор, поставяйки хореографията си върху Ave Maria - една от най-разпознаваемите християнски молитви, посветена на Дева Мария. По време на изпълнението той отправя безмълвен жест към родителите си, изричайки "Обичам ви“, сякаш те са до него.
За зрителите тази програма далеч надхвърля рамките на спортното изпълнение. Тя се превръща в своеобразна молитва в движение, в диалог между болката от загубата и надеждата за продължение. Наумов сякаш излиза на леда не сам, а подкрепян от невидимото присъствие на онези, които остават неговата опора и вдъхновение.
Вяра, семейство и онова, което те държи изправен
Максим Наумов не крие откъде черпи силата си в най-трудните моменти. Той говори за родителите си не като за далечен спомен, а като за постоянно присъствие и вътрешен ориентир. Преди всяко излизане на леда фигуристът се прекръства. Това е един скромен, но показателен ритуал, който разкрива колко дълбоко вярата е вплетена в неговия път. Кръстът, който някога е бил част от състезателния му костюм, днес е винаги близо до сърцето му. Символ е на опора и устойчивост, дори когато полетът над леда изглежда безтегловен.

Именно такъв момент прикова вниманието по време на шампионата на САЩ през 2026 г. При изпълнение на двоен аксел кръстчето му се откопчава, но вместо да падне, остава върху рамото му през следващите елементи, докато Наумов не го хваща отново в края на композицията. По-късно самият той признава, че не знае дали става дума за съвпадение, но усещането е било нещо специално. Сякаш знак за защита и близост.
Returning to the U.S. Figure Skating Championships ice one year after the unimaginable loss of both parents, Maxim Naumov’s story is truly inspiring. pic.twitter.com/hrWjGAFjRf
— NBC Sports (@NBCSports) January 10, 2026
В още един силно емоционален кадър, разпространен в социалните мрежи, Наумов държи снимка на родителите си, докато чака оценките си. В този миг той безмълвно прошепва: "Благодаря“, отправено към майка си и баща си.
Това усещане за споделен път проличава и в думите му след осигуряването на квотата за най-голямата сцена - Игрите в Милано/Кортина. На първенството в Сейнт Луис Максим Наумов заема трето място, нареждайки се след феномена Иля Малинин и Андрю Торгашев.
„Направихме го. Бог е добър“, казва Наумов. В това изречение се преплитат благодарност към родителите и към онова по-висше, което му дава сили да продължи.
Incredible.
— Anna Lulis (@annamlulis) January 12, 2026
Maxim Naumov gives glory to God after qualifying for the Olympics, thanking those who helped him persevere after losing his parents
“God is good”
pic.twitter.com/anPMQZCDZY
Това е първото олимпийско участие за състезател от клубът по кънки в Бостън от 2014 г. насам. При катастрофата загиват още двама млади фигуристи от клуба - 16-годишният Спенсър Лейн и 13-годишната Джина Хан, заедно с майките им.
Напред, с паметта като компас
Наумов вече гледа към датата 6 февруари, когато започва олимпийският турнир по фигурно пързаляне. В багажа си за Милано ще носи снимки на родителите си.
„Те винаги казваха, че Олимпиадата е празник - кулминацията на години труд. Искам да изживея всеки миг“, разказва с огромен ентусиазъм и чувство за удовлетвореност Максим Наумов.
Историята на Максим Наумов е доказателство, че понякога най-големият скок не е този във въздуха, а онзи, който правиш въпреки всичко. А дори след най-тежкия удар, винаги можеш да се върнеш на леда и да го правиш заради тези, които дори отгоре ще те подкрепят безрезервно.
В търсене на служебен премиер - президентът Илияна Йотова получи първи утвърдителен отговор