По-топло време, по-качествен Мондиал?

Измина точно месец, откакто беше изтеглен жребият за Световното първенство по футбол в Съединените Щати, Канада и Мексико. Групите са (почти) разпределени, а ние все по-често ще си говорим за задаващото се през лятото грандиозно, футболно зрелище. Още утре възнамерявам да подновя поредицата за историите от Световните първенства, като този път ще си говорим за Мондиала през 1970 – турнир, за който ще стане дума и в настоящата статия.

През лятото на 2026 ни очаква първият Мондиал, който се разпростира в три държави и в който участие ще вземат немислимите за отминалите десетилетия 48 отбора. В групите ще има повече мачове, отколкото е имало на цели предишни първенства в миналото. Логистиката и организацията ще изправят на нокти тимове, щабове, привърженици. Но може би най-важната тема си остава климатът. И притесненията не са свързани само със здравословното състояние на футболистите, но и с кондицията на работници, организатори, фенове по трибуните. И тяхното здраве също трябва да бъде приоритет. Качеството на играта вероятно също ще пострада от прекомерно високите температури, които се очакват. През миналото лято по време на Световното клубно първенство халфът на Челси Енцо Фернандес просто легна на тревата по време на двубоя срещу Флуминензе.

„Жегата е непоносима. Просто исках да спра за момент, защото се почувствах замаян“ – каза той след срещата на журналистите. Градусите се отразяват съвсем естествено на скоростта на играта, която всички вече сме свикнали да бъде доста висока, особено ако гледате регулярно Висшата лига или Шампионската лига. Началните часове на срещите показват, че ще има доста мачове по обяд, което е далеч от оптималното, но програмата се съобразява с интереса на европейския пазар. Общо взето сме в капана на часовата разлика и убийствения маркетинг. Особено в Маями и Монтерей, където наистина се очакват температури, които са крайно неподходящи за професионален спорт на свръхестествени обороти.

Всъщност обаче – Световните първенства вече са били в тази ситуация. Буквално и преносно. Мексико ще стане първата държава, която ще подслони турнира за трети път. Предишните два случая – през 1970 с Бразилия на Пеле и през 1986 с Аржентина на Марадона се смятат за две от най-великите Световни първенства, провеждали се някога, а температурите отново са били доста над средните и желаните за игра. През 1994 Съедините Щати приемат любимия за нас Мондиал, който може и да не е сред най-големите класики (говоря генерално, разбира се, за нас това първенства завинаги ще остане номер 1), но предлага повече от вълнуващи сблъсъци. Достатъчно е да кажа, че само три двубоя от елиминациите са спечелени с повече от един гол разлика в полза на даден тим, като – забележете – и трите са още във фазата на осминафиналите. Да, да, не броя в това число мача за третото място, който винаги е с по-особен характер, а и трябва ли да си го напомняме? Но обратно към темата с климата – футболът вече се играе масово на изключително темпо и разчита на невероятен и нестихващ интензитет. През годините, странно или не, се оформя тенденцията, че колкото по-сурови са условията, толкова по-силно е първенството като качество, като история, като футбол.

През 1970 опасенията, че Мондиалът ще е провал най-вече заради условията, в които ще се проведе, са широкоразпространени. Страховете от умора води и до фундаментална промяна – за първи път по време на Световно първенство на отборите е разрешено да използват смени. Оказва се обаче, че в Мексико се провежда едно прекрасно състезание, което ражда непреходни футболни легенди. Един величествен триумф на красивото и креативното над негативното и деструктивното. 16 години по-късно световните финали се завръщат в Мексико. Треньорът на Аржентина Карлос Билардо твърди, че заради обстоятелствата отборът му почти не е тренирал преди началото на турнира. „Тренирахме на инат, просто за да избегнем критиките, че не вършим нищо“, признава по-късно наставникът. И въпреки това гаучосите предлагат прелестна и радваща окото игра, а Марадона завинаги е увековечен в аналите на футбола.

Да определиш кое е най-силното, дори още по-елементарно – най-доброто – Световно, е доста непосилна задача. От медийния гигант ESPN преди време опитаха да направят подобна класация, като използваха като критерии точкова система, която позволява на отделните турнири да трупат актив въз основа на следните компоненти: велики играчи, участвали на шампионата; спорни моменти, предизвикали полемики и вълнения; забележителен финал; изненади; локация; брой голове; ниво на ентусиазъм сред привържениците. Да събереш данните от всичките мачове от Мондиали в историята, си е цяла наука. Та според въпросната класация най-силното Световно първенство, изобщо случило се някога в последните 100 години, е през 1982 година в Испания. Най-слабият турнир е бил първият – през 1930, което може да се отдаде и на прекалено неясните му правила, липса на ясен подбор на отборите-участници, по-скромните футболни възможности. Но през 1930 шампионатът е в Уругвай, където по това време … е зима. Четирите Мондиала, провели се в зимни условия – споменатият през 1930, както и тези през 1962 в Чили, 1978 в Аржентина и 2010 в Република Южна Африка са сред осемте най-посредствени шампионата в класацията на ESPN. Шестте най-паметни издания отново според подредбата – през 1982 в Испания, през 1970 в Мексико, през 2006 в Германия, през 1998 във Франция, през 1986 в Мексико и през 1994 в САЩ – са се играли пред най-средните температури.

Можем да дебатираме много по темата за атмосферните и климатичните капани. И никой не казва, че Мондиалът тази година ще бъде най-добрият в историята. Особено при наличието на 48 отбора, които неминуемо ще влошат качеството на играта, а може би ще уморят и публиката за 40 дни. Но спокойно можем да направим заключението, че колкото по-топло е времето, толкова по-силно е Световното първенство.