Христо Явашев, известен като Кристо, е починал от естествена смърт днес, /31 май/, в дома си в Ню Йорк. Той беше на 84 години.
"Кристо живя пълноценно, не само мечтаеше за неща, смятани за невъзможни, но и ги реализираше", написаха сътрудниците му във фейсбук.

За Кристо не може да се говори в минало време. Защото Кристо винаги е мечтата по нещо голямо, смелост да оставиш всичко зад гърба си и да започнеш наново, да бъдеш свободен, да поставиш любовта към изкуството над всичко рационално, дребно и човешко!
Гледайте документалния филм "Мост към Кристо" ТУК.
Роден в Габрово, България, през 1935 г., като Христо Владимиров Явашев, той предпочете неизвестността пред ограниченията на тоталитарния режим и на 23-годишна възраст замина с еднопосочен билет за Европа. Артистичният му талант го утвърди като световен артист в Париж, в края на 50-те и началото на 60-те години. Там срещна и партньорката си Жан-Клод, с която заживява в САЩ от 1964 г. Двамата създават мащабни временни произведения на открито и стават емблема на споделено творчество и на собствен, уникален модел на независимост от правилата на арт средите. Вярват, че единствената цел на техните произведения е да носят "радост и красота" .

Кристо има дързостта не само да измисли и нарисува, но наистина физически да опакова брегове и прибои, да обгради острови, или да покрие със сребриста тъкан сграда като Райхстага, да спусне завеса между два хълма в планините, да направи така, че хората да ходят по вода върху водите на дълбоко езеро.
За Кристо от първо лице - говори Евгения Атанасова.
Когато работи на проектите си - Кристо диша дълбоко, наслаждава се на вятъра, на слънцето, крачи бързо, усмихва се, косата му се развява от вятъра. С всеки жест и дума ни подканя да участваме, да усещаме, да отворим сетивата си, да бъдем живи.
Кристо си отиде в съня си. Същата вечер рисувал до късно - следващият проект "Опакованата триумфална арка" в Париж, започната през 60-те години, която трябваше да се реализира идващата година. Артистичният свят се разделя с един от последните големи артисти на неговото поколение, изпреварващ времето с идеите си, новатор, пренесъл уникалния си почерк от ХХ в ХХI век.

Неговите произведения отнемаха години, понякога десетилетия, за да бъдат реализирани. След това оставаха само броени дни. Защото Кристо вярваше, че "свободата е враг на притежанието. Притежанието е еквивалент на установеното и постоянното. Че тя е като нашия живот, който си отива и остава само някъде там".
Макар емблематичното му изкуство да е определяно като временно, всичко направено от него ще бъде в сърцата на милиони, които преживяха проектите му! Защото в тях се съдържат простите и вечните неща - свобода, любов, нежност, уязвимост, които не са подвластни на времето!
Автор: Евгения Атанасова
Градовете Оулу и Тренчин са готови за ролята си на европейски столици на културата през 2026 г.
Бляскав финал на годината: В Софийската опера започват традиционните новогодишни концерти
"Секция 13" на Съюза на българските художници представя изложбата „Обща постановка“
Музеят на историята във Варна пази колекция от коледни картички от началото на XX век