Правителство, бизнес и синдикати договорят минимална заплата по сектори

Правителството, синдикатите и работодателите подписаха тристранно споразумение за преодоляване на икономическите и социалните последици у нас.

Целта на това споразумение е преодоляването на националните дисбаланси - бизнес среда, икономика, демография, пазар на труда и социална защита.

"Трябва България да бъде модерна държава, с модерни работодатели, модерни синдикати и добър социален диалог. Решихме да заровим томахавките и след осем месеца срещи на разменни начала успяхме да постигнем консенсус по много теми, имаше и компромиси", призна бизнесменът Кирил Домусчиев.

"Таргетът ни е в рамките на следващите 6-8 месеца да бъдат стартирани съответните законодателни постъпки или реформи. Не трябва да чакаме следващите 10 години и тези неща трябва да се случат в рамките на мандата на това правителство, за да създадем една среда за правене на бизнес и социална среда. Това национално тристранно споразумение ще има сериозно значение за преодоляване на кризата с коронавируса", настоя той.

Според него национален приоритет трябва да е влизането на България в ОИСР, Шенгенското пространство и чакалнята на Еврозоната.

Другите приоритети трябва да са борба със сивата икономика и корупцията, демонополизацията и картелите. Разработване на стратегия България 2030 за подпомагане на индустрии у нас, които имат конкурентни предимства сред останалите в ЕС. Ускорено изграждане на е-управление, ограничаване и намаляване на административната тежест над бизнеса, облекчаване на дейността на малките и средни предприятия.

На свой ред енергийният министър Теменужка Петкова благодари на социалните партньори за подписаното споразумение, защото по думите й то е изключително важно, защото определя визията за развитието на България в различни сектори от икономиката ни. Сектор "Икономика" е този, който пряко засяга всеки българин и домакинство, както и българския бизнес. От това как ще се развива енергетиката ни от тук нататък, ще зависи колко конкурентноспособни ще бъдат българският бизнес и икономиката", посочи тя.

Приехме разработването и приемането на енергийна стратегия на България до 2030-а с хоризонт до 2050-а. Този документ ще даде ясната визия за това какво ще се случва в сектор "Енергетика", пречупено през призмата на европейската зелена сделка. Договорихме се за разработването на ясна визия за бъдещето на Маришкия басейн, комплексът, който е енергийното сърце на България, свързан с развитието на въгледобива, производството на ел. енергия. До голяма степен именно този комплекс гарантира енергийната сигурност на страната", посочи тя.

"Безспорно друга важна тема е пълната либерализация на пазара на електрическа енергия в България, защото години наред сме една от последните страни членки на ЕС, която не го е сторила, но имаме ангажименти, които трябва да спазим. Либерализацията ни ще мине през няколко фази, като срокът е между 3 и 5 години", пресметна Петкова. Българският потребител трябва да бъде максимално защитен, защото сме едни от първенците по енергийна бедност в ЕС.

"Либерализацията на пазара на електроенергия не може да се случи с преференциални договори с централи за изкупуване на енергия на преференциални цени", посочи на свой ред Васил Велев от АИКБ.

Икономическият министър Емил Караниколов настоя, че тристранното споразумение е със статут на национални приоритети – работници, работодатели и правителство. "То засяга много теми – бизнес, икономика, социална защита, образование, демография, и др. задължения, които съвместно трябва да изпълним", посочи той.

Караниколов обяви, че правителството е приело решение за увеличаване на капитала на ББР със 140 млн. лева, във връзка със стабилизирането на ПИБ.

"До десетина дена ще има допълнителна информация за това", каза той.

Председателят на КНСБ Пламен Димитров каза, че в това споразумение има една важна мярка за стабилизиране на държавните предприятия в сектор "Енергетика", както и да се проследи дефицитът в НЕК и да се изготви план за компенсиране.

"Доходите, освен определянето на минимална работна заплата, се съгласихме да започне договаряне на минимална работна заплата по сектори. Преговорите започват сега, за да започне прилагането й от 2021-ва", уточни той.

"Започваме с работодателите на национално и на браншово ниво и докато ги произведем, не ставаме от масата за преговори. Ще договаряме с бизнеса и ръст на заплатите в частния сектор", посочи Димитров.

Според президента на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов завършилите държавна поръчка висшисти ще трябва да работят известно време в държавата.

Социалният министър Деница Сачева обобщи: "Най-големият компромис от страна на работодателите беше това, че трите дни болнични продължават да се плащат от тях, а най-големият компромис, който направиха от своя страна синдикатите, е това, че не се прие тяхното предложение да се връща част от дохода на най-бедните семейства в края на годината".