В Гренландия се провеждат предсрочни парламентарни избори. До тях се стигна, след като коалиционен партньор напусна правителството в знак на несъгласие с голям минен проект. На острова се намират най-големите неразработени залежи на редки метали в света. Експлоатацията им обаче може да унищожи природата и да застраши традициония поминък на местните жители.
Изходът от вота в Гренландия може да реши съдбата на огромните залежи от ценни метали. Под ледовете на острова се крият диаманти, злато и сребро, редки метали, петрол и газ, уран. Въпреки природните богатства основен поминък е риболовът. Гренландия има автономия от Дания, но е зависима от помощта от над три милиарда датски крони, която Копенхаген предоставя всяка година.
Апетити към скритите залежи има от десетилетия, а бившият президент на САЩ Доналд Тръмп дори имаше план да купи острова. Въпросът за разработването на находищата наскоро беше разпален от проект за мина за редки метали и уран. Зад него стои базирана в Австралия компания с китайски капитали, която има разрешително за разработване на залежи в Гренландия от 2010 г.
Привърженик на проекта е социалдемократическата партия, която е на власт.
"Минните проекти ще създадат икономически растеж и знатичелни приходи, защото в момента роболовът е единственият ни източник", каза председателят на партия Сиумут Ерик Йенсен.
Противник на проекта е партията на коренното население - лява формация, която поставя екологията като приоритет.
"Ако спечелим изборите, ще прекратим проекта. Начинът да получим повече независимост е да развиваме хранителната индустрия", каза председателят на инуитската партия Мариан Павиазен.
Земя на контрасти, най-големият остров в света е най-слабо населеният с едва 56 хиляди души, от които 40 хиляди имат право на глас. 90 процента от местните жители са инуитите, които спадат към ескимоските народи.
Снимки: БГНЕС
Чуй новините
Подкаст
