През 2025 г. над 17% от европейското търсене на втечнен природен газ е осигурено от Африка

Втечненият природен газ (LNG) от Африка се очертава като все по-важен източник за енергийното снабдяване на Европа на фона на нови геополитически рискове и нестабилност на глобалните доставки, сочат анализи на международни енергийни организации, цитирани от АПА.

След усилията на страните от ЕС да намалят зависимостта си от руския газ чрез доставки от САЩ и Катар последните напрежения около Иран и смущенията в Ормузкия проток отново изведоха на преден план уязвимостта на европейския енергиен пазар. Това доведе до ръст на цените на газа и засилен интерес към алтернативни източници.

Над 17% от европейското търсене на втечнен природен газ е осигурено от Африка през 2025 г., сочат данни на международна консултантска компания „Ууд Макензи“. Основните доставчици са Алжир, Нигерия и Ангола, както и страни като Екваториална Гвинея, Камерун и Република Конго.

Потенциалът на континента остава значителен. По данни на Би Пи доказаните запаси от природен газ в Африка възлизат на около 12,9 трлн. куб. метра. Според Международната агенция за енергията нови проекти в Мозамбик и Танзания могат да разкрият допълнителни мащабни доставки през следващите години.

Сред стратегическите проекти се откроява развитието на LNG индустрията в Мозамбик, където инициативи на „ТоталЕнержи“ и „ЕксонМобил“ предвиждат производство над 30 милиона тона годишно. Въпреки забавянията заради проблеми със сигурността, първите доставки се очакват около 2030 г.

По оценки на Форума на страните износителки на газ до 2050 г. континентът може да привлече близо една четвърт от глобалните инвестиции в LNG инфраструктура.

Експертите посочват, че африканският LNG предлага предимства като по-кратки транспортни маршрути до Европа и възможност за бързо увеличаване на доставките чрез плаващи съоръжения. Това позволява компенсиране на сезонни колебания и временни недостиги.

Въпреки това секторът остава изправен пред редица предизвикателства. Сред тях са недоразвитата инфраструктура, липсата на тръбопроводи и терминали, както и проблеми със сигурността, които забавят ключови проекти. Политическата нестабилност, регулаторната несигурност и затрудненията с финансирането също ограничават темпа на развитие.