Начало
назад
Президентът Радев: Към момента няма пряка военна заплаха за България
Въпреки че към момента няма пряка военна заплаха за сигурността на страната, рисковете се оценяват и се набелязват мерки за тяхното минимизиране. България работи усилено за гарантиране на своята сигурност. Това каза президентът Румен Радев след продължилата близо три часа консултативната среща.
Радев заяви още, че решенията на руския президент за частична мобилизация ще ескалира конфликта и е заплаха за сигурността с трудно предвидими последици. Държавният глава обяви, че България няма да признае референдумите в Украйна, подкрепя санкциите на Европейския съюз и отново призова за прекратяване на бойните действия. Президентът подчерта, че България е сред най-засегнатите страни заради последиците на конфликта.
Ето цялото изявление на президента:
"На проведената днес консултативна среща, обсъдихме рисковете и заплахите за България вследствие на потенциалната опасност от ескалацията на войната в Украйна.
Още от първите часове на войната на 24 февруари свиках консултативна среща с държавното ръководство и тук, в тази зала, заклеймихме руската агресия срещу Украйна като категорично недопустима.
От първия ден на тази война призовавам за прекратяване на бойните действия и за мирно уреждане на конфликта със средствата на дипломацията. За съжаление, стремежът към военна победа на всяка цена заглушава призивите за мир. Разумът отстъпва на оръжията.
Решението на президента на Руската федерация за частична мобилизация ще повиши интензитета на бойните действия, ще ескалира конфликта и е заплаха за сигурността с трудно предвидими последици. Недопустимо е три десетилетия след края на Студената война отново да се разиграва „ядрената карта“. Но колкото и абсурдно да звучи, тази заплаха не може да бъде пренебрегвана.
Референдуми в зона на бойни действия, където до урните падат снаряди, са правен абсурд и България няма да ги признае.
Наред с ескалацията на конфликта растат и рисковете за нашия регион, за Европа и за света. Въпреки че към момента няма пряка военна заплаха за сигурността на страната, тези рискове се оценяват и се набелязват мерки за тяхното минимизиране. България работи усилено за гарантиране на своята сигурност чрез укрепване на националния отбранителен капацитет и изпълнение на своите ангажименти в колективната система за сигурност на Алианса.
Но трябва да е ясно, че рисковете от тази война не се изчерпват с военната сигурност. Като отговорен член на Европейския съюз, България е част от общата външна политика и подкрепя санкционния режим на съюза. Но Европа е длъжна, паралелно с налагането на санкции, да търси активно механизми за минимизиране на риска от тези санкции, защото по този начин тя сама застрашава своя индустриален капацитет и конкурентоспособност.
Расте и политическата, и икономическата нестабилност. Цената на ескалацията отново ще се плати от гражданите, които все повече изразяват открито своето безпокойство и недоволство от непосилните цени. България е сред най-засегнатите. Ескалацията на конфликта може да засегне не само доставките на газ, но и доставките на петрол и производството на горива в България, работата на големите електроцентрали, доставките по море. А всичко това взето заедно, знаем какво означава – следващо задълбочаване на икономическата и социална криза.
Служебното правителство полага всички усилия, за да смекчи ефектите от тези кризи в своите времеви и нормативни рамки, които често изостават от динамиката на процесите, поради липса на работещ парламент. Затова е критично важно България да има парламент и устойчиво редовно правителство.
Само след седмица ни предстои да проведем изключително важни избори и сега е времето да чуем партиите с амбиции да управляват как ще преодолеят политическата криза и около какво ще се обединяват, за да постигнат управленско мнозинство. Сега е моментът за обединение пред лицето на кризата и пред лицето на всички рискове и заплахи.
Сега е моментът партиите да привлекат гражданите да гласуват, за да се постигне такава избирателна активност, която да даде достатъчна легитимност на следващия парламент и правителство да вземат тежки, но важни стратегически решения с дългосрочен хоризонт.
Сега е моментът партиите да изразят по-ясно своите програми и мерки за справяне с тежките кризи и повишаване на доходите, така че да надмогнат демагогията и личните нападки.
Сега е моментът да разберем как новият парламент и редовното правителство ще преведат българите през тежката криза особено най-уязвимите социални групи.
Сега е моментът да разберем ще продължат ли усилията за диверсификация на всички възможни източници и маршрути и чрез продължаване на започнатите от служебното правителство прозрачни и открити търгове за доставка на тези суровини; Ще продължи ли целенасочената политика към производителите и търговците на горива за намаляване на цената? Какви ще бъдат решенията, когато се въведе в сила ембаргото върху нефта и с какви средства ще ги постигаме?
Кога и как ще се приемат най-сетне необходимите нормативни промени, които да дадат свобода и предсказуемост на българския бизнес и инвестиции?
Кога и как най-сетне ще имаме енергийна стратегия, която да даде предвидимост и солидна основа за българския бизнес?
Кога най-сетне ще имаме проектна готовност за привличане на стратегически инвеститори?
Ще продължат ли усилията на служебното правителство за възстановяването на строителството на автомагистралите „Хемус“, „Струма“ и другите основни пътни артерии, но при стриктно спазване на законодателството и нормативните разпоредби в строителство?
Кога и с какви механизми образованието ще стане стратегически национален приоритет, който заедно с инвестиции в науката и иновациите да ни води към устойчив, догонващ икономически ръст, който да е гаранция за стандарт и качество на живот? Как ще защитим в учебниците нашата история, език и литература? Как ще се борим срещу тютюнопушенето, алкохола, наркотиците и обездвижването сред младите хора, където сме заели едни от първите места в Европа?
Как ще подходим към един от най-важните проблеми пред нашето общество – дълбоката демографска криза?
Ще подкрепи ли следващият парламент със свои решения приетата от служебното правителство програма за приоритетните проекти за модернизацията на Българската армия, които да водят към укрепване на нашия национален отбранителен капацитет и повишаване на оперативната съвместимост със съюзниците? Ще допуснем ли България да загуби способности и национално достойнство и да не може да охранява собственото си въздушно пространство в интегрираната система за ПВО в Алианса?
Ще продължат ли усилията и предприетите мерки за опазване на българската граница – външна граница и на ЕС, и за приемането ни най-сетне в Шенген?
Ще продължат ли усилията да минимизираме риска България да остане в периферията на Европа?
Можем да изброяваме още много необходими мерки и въпроси, на които чакаме отговор, но не на последно място – какви ще са параметрите на дългоочакваната правосъдна реформа, така че да се укрепи държавността, да се утвърди върховенството на правото, да се повиши отчетността и отговорността на главния прокурор, за да има реална борба с корупцията и престъпността?
Нека чуем ясни отговори по тези въпроси, преди гражданите да са дали своя глас и да започнат преговори и договорки за съставяне на коалиция, без да са ясни предварително поетите ангажименти.
Очаквам политическите партии да имат ясна позиция по тези и други съществено важни за бъдещето на България въпроси. Очаквам да имат реална мотивация за работа за сигурна, просперираща България с модерно и европейско бъдеще".
В консултативната среща при президента участваха министър-председателят Гълъб Донев, заместник министър-председателят по икономическите политики и служебен министър на транспорта и съобщенията Христо Алексиев, заместник министър-председателят по обществения ред и сигурност и служебен министър на вътрешните работи Иван Демерджиев, заместник министър-председателят по социалните политики и служебен министър на труда и социалната политика Лазар Лазаров, министърът на отбраната Димитър Стоянов, министърът на енергетиката Росен Христов, министърът на икономиката и индустрията Никола Стоянов, заместник-министърът на външните работи Велислава Петрова.
Вижте повече в прякото включване на Александър Марков:
На срещата присъстваха още заместник началникът на отбраната генерал-лейтенант Димитър Илиев, заместник главният секретар на МВР Станимир Станев, председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" Пламен Тончев, заместник-председателят на Държавна агенция "Разузнаване" Асен Тутеков и директорът на Служба „Военно разузнаване“ бригаден генерал Венелин Венев.
По-рано днес министърът на отбраната Димитър Стоянов коментира, че българската армия е в постоянна бойна готовност, а наблюдението и разузнаването в източната част на страната е засилено.
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube: https://go.bnt.bg/youtube
