Преминахме границата между Гърция и Албания, което не беше трудно да се констатира няколко километра по-късно. Пътната настилка постепенно се влоши, а около пътя можеше да се видят бункери, стоящи си кротичко там от десетилетия. Гостуването на националния отбор в Тирана си беше приключение, откъдето и да го погледне човек. Десетчасовото лашкане в посока ти дава достатъчно възможност да разгледаш и да придобиеш представа за странните навици и порядки из различните балкански държави.
Но да се върнем на обстановката из селата в Албания. Според системата за навигация ни оставаха около 170 километра до Тирана. Разстояние, което сме щели да изминем за 3 часа. „Е, как така?“, чудим се ние. Ето така. Планинското спускане и изкачване из възвишенията далеч не изглеждат толкова приятно, колкото когато ги наблюдаваш по телевизията в някоя колоездачна обиколка и само мога да си представя какво им е на самите спортисти. Минавайки покрай малките населени места ти се струва, че времето е спряло. Или по-точно – че някаква невидима машина на времето те е върнала 20 години назад. Хем ти е познато, хем ти е някак чуждо вече. Мръсотия, бездомни кучета, самотни старци, които бродят с неясна цел и посока по пътищата, музика, която се чува от всяко възможно заведение. Хората, без да искам да ги обиждам, не вдъхват особено доверие. Приличат на измамници, но просто явно чисто физическите им черти са такива.
Вероятно и ние им се струваме странни. Спираме на две места – за да заредим и за да си закупим местни SIM-карти. И в двата случая е почти невъзможно да се разберем с продавачите, защото не говорят никакъв език освен местния. В страната между другото е доста разпространен италианския и в столицата доста често можете да чуете тази реч. Другият проблем е, че валутата леки е силно обезценена и 105 от местните пари се равняват на 1 евро. Следователно не е много трудно да купуваш и плащаш в евро – албанците лесно склоняват да приемат общата европейска валута. Криво-ляво – стигаме до Тирана.
Трафикът подхожда на някой мегаполис извън Стария континент. Невъзможно е да се проследи точно какъв шофьорски правилник се спазва, пешеходните пътеки не се зачитат особено, но пък пешеходците за сметка на това пресичат, където намерят за удобно без да се съобразяват с автомобилите. В кръговите движения важи правилото на по-бързия и по-нахалния, но това не прави впечатление никому. Из Тирана е трудно да забележиш особено много сгради и постройки. Градът е динамичен, жив, но някак старомоден.
На целия този фон откриваме кацналия като космическа чиния стадион „Air Albania“, където България ще проведе тренировката си. Прекрасен! Иновативна архитектура! Фасадата влючва някои мотиви от културата на албанците, извън стадиона абсолютно всички помещения са превърнати в скъпи бутици, приятни кръчмета, лъскави заведения. Съоръжението побира около 22 хиляди души. Напълно достатъчно. В града в този ден е и френският президент Емануел Макрон, което допълнително прави придвижването (особено за чужденци) доста непосилно, а полицията е навсякъде.
След приключване на служебните дела потегляме най-накрая към хотела. Откриваме го макар и трудно, за да установим, че паркингът побира точно три коли, защото се намира в тясна уличка в страни от самия хотел и очевидно няма как да се плати на общината за повече местенца. Идилия. Нищо, де. Колко често човек ще иде в Албания?! Вечерното лутане из улиците на столицата ни отвежда в рибен ресторант, където ни гощават прекрасно. Албанското вино не е лошо.
Можем да поговорим и за мача, но не знам дали има смисъл да се акцентира прекалено върху деветата поредна среща, в която не победихме. Затова и един от въпросите ми към играчите след двубоя беше дали губим вече по навик. Което е тъжно. Защото губим от страни, които не ни превъзхождат – нито по мащаб, нито по население, нито по финанси. Може би обаче го правят по желание и трудолюбие. Което е тъжно.
Автор Стефан Георгиев
Последвайте нашия канал "Спорт по БНТ" във Viber
Последвайте ни и във Фейсбук, за да сте винаги в час с последните спортни новини
Намерете БНТ в социалните мрежи: Instagram, Facebook, LinkedIn, TikTok