Разширяването на НАТО: Какво промени руската инвазия в Украйна?

Как войната в Украйна промени страната, Русия, Европа и света - отговорите търсим в поредица от репортажи в "По света и у нас" преди първата годишнина от началото на инвазията.

Руската инвазия в Украйна постави НАТО - най-големият отбранителен съюз - в принципно различна ситуация. Но видяхме и друго - войната сплоти съюзниците както никога преди в решимостта им да подкрепят Украйна. През последните месеци генералният секретар Йенс Столтенберг многократно заявява, че Путин не трябва да спечели, защото това би означавало, че агресията побеждава.

От далечния Север до Средиземноморието, от Балтийско до Черно море - такива може да са новите очертания на НАТО в Европа, след като Швеция и Финландия подадоха молби за членство. Руската инвазия в Украйна накара Стокхолм и Хелзинки да направят историческата крачка - след десетилетия неутралитет.

"Вие сте нашите най-близки партньори и членството ви в НАТО ще увеличи споделената ни сигурност", заяви Йенс Столтенберг, генерален секретар на НАТО (18.05.2022 г.)

Конфликтът актуализира и амбициите на Киев да стане част от Северноатлантическия съюз. Украйна поиска ускорено членство.

"Де факто сме извървели пътя си към НАТО. Доказали сме, че отговаряме на изискванията на НАТО с реални бойни действия. Имаме си доверие, помагаме си и се защитаваме. Това всъщност е Алиансът", заяви Володимир Зеленски, президент на Украйна (30.09.2022 г.)

През 2008 г. на среща на върха в Букурещ Украйна става част от Плана за действие за членство в НАТО, без обаче да бъдат конкретизирани дати. За разширяването на Алианса на изток настоява тогавашния американски президент Джордж Буш, въпреки резервите на някои от съюзниците, че това може да доведе до влошаване на отношенията с Москва.

"Това е следващата стъпка за Украйна и Грузия по пътя им към членството. Днес ясно заявяваме подкрепата си за молбите на тези държави", заяви Яп де Хоп Схефер, генерален секретар на НАТО (2004-2009 г.)

От първия ден на конфликта позицията на Алианса е - подкрепа за Украйна, колкото и докогато е необходимо, с предоставянето на военна, финансова и хуманитарна помощ. Но без войски и изтребители, съгласно принципите си да предотвратява, а не да провокира конфликти.

"НАТО няма да бъде част от конфликта. НАТО няма да изпрати войски в Украйна или свои самолети в украинското въздушно пространство", посочи Йенс Столтенерг, генерален секретар на НАТО (01.03.2022 г.)

Още преди сегашния конфликт позицията на президента Владимир Путин е, че Русия разглежда като заплаха приближаването на НАТО и неговата военна инфраструктура към границите ѝ. Но именно с агресията си, Путин провокира разширяване по северния фланг на Алианса, с което дължината на границите на НАТО с Русия ще се увеличи почти двойно. Защото Финландия има близо 1300-километрова граница с Русия и една от най-големите армии в Европа. Шведската армия разполага с оборудване на най-високо ниво.

"Ние нямаме такива проблеми с Финландия и Швеция, каквито за съжаление имаме с Украйна. Нямаме териториални спорове, няма нищо, което би могло да ни безпокои от гледна точка на приемането на Финландия и Швеция в НАТО. Ако искат, моля. Сега, в случай на разполагане на военни контингенти и инфраструктура, ние ще бъдем принудени да отговаряме реципрочно и да създаваме същите заплахи за териториите, от които идва заплаха за нас", заяви Владимир Путин, президент на Русия (30.06.2022 г.)

Турция обаче възрази срещу молбата за членство на Швеция, тъй като според Анкара тя приютява смятаните от нея за терористи членове на Кюрдската работническа партия (ПКК) Но според генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг най-важното е присъединяването им да стане бързо, дори да не са заедно.

На фона на задълбочаващия се конфликт НАТО препотвърди решението си от 2008 г. за присъединяването на Киев - на срещата на върха в Мадрид през юли миналата година.

НАТО подсили Източния си фланг - от Естония до България. Силите за бързо реагиране бяха завишени осемкратно до 300 хиляди души. Осемте батальонни бойни групи, една от които е в България, прераснаха в бригади. Русия за първи път беше обявена за най-значимата и пряка заплаха за сигурността на страните членки. Съюзниците наложиха безпрецедентни санкции на Русия, водени от убеждението, че решението на Путин да атакува Украйна е тежка стратегическа грешка, заради която Москва ще плати висока цена през следващите години. Но най-голямата грешка на Путин, по думите на генералния секретар Столтенберг, е че е подценил решимостта на украинците да защитят родината си и единството на НАТО.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube