Ронда

Ронда Раузи стоеше на пода в стаята за медицинска помощ в Марвъл Стейдиъм, Мелбърн, Австралия. Плачеща, трепереща, усещаща вкуса на собствената кръв в устата си. Някъде в далечината се дочуваха смях, аплодисменти и дюдюканията на шумните фенове. Ноември 2015 година, Раузи току-що е загубила UFC-титлата си при жените след свиреп ритник в главата от друга американка – Холи Холм.

Около нея са единствено хората от щаба й, а по-късно Ронда признава, че тогава в главата й са се появявали мисли дори за самоубийство. За този миг американката пише в новата си книга „Нашата борба“, че е „най-лошият момент от най-лошия ден в живота ми“. И там някъде – по време на този тотален разпад – отнякъде се дочуват думите на бъдещия й съпруг Травин Браун: „Ти си много повече от борец!“.

Макар тогава да не оценява словата на възлюбения си по начина, по който го прави сега, Ронда си спомня с умиление за този съвет сега – почти девет години по-късно. За да разберем историята на Раузи, е необходимо да проследим житейския й, както и професионалния й път. Започва да се занимава с бойни спортове преди 26 години. Сега тя е на 37.

„Не бях като другите момиченца. Косата ми никога не беше сресана, винаги се вееше във всевъзможни посоки“, разказва американката и имитира своето някогашно аз, отмятайки назад косата си.

Първата спортна любов на Раузи е плуването, но много скоро след като влиза в басейна, съдбата и майка й променят решението й и Ронда започва да се занимава с джудо. АннМария де Марс – майката на Ронда – е първата американка, спечелила златен медал за Съединените Щати на световно първенство по джудо. Животът не е бил особено благосклонен към нея, след като съпругът й – бащата на Ронда – преживява тежък инцидент, а не след дълго отнема живота си и АннМария е принудена да отгледа сама трите си дъщери.

Именно успехите в джудото на нейната героиня – майка й – караат Раузи да се захване професионално с бойния спорт и да забрави за крола и бътърфлая. И нещата се получават – печели бронзов медал от Олимпийските игри през 2008 насам, а скоро след това решава да се впусне в ММА средите и става най-голямата звезда, която женският спорт отвъд океана някога е срещалл и виждал. В смесените бойни изкуства започва с 12 победи, като в 11 от мачовете отказва опонентките си още в първия рунд. Става шампион в женската дивизия на УФС и издига престижа на титлата до неподозирани висоти, особено отчитайки факта, че към уменията на нежния пол на ринга тогава по-скоро се гледа с усмивка и насмешка.

„Просто не можех да се примиря с това, че жените едва ли не трябва да искат разрешение, за да правят това, което могат“, добавя в разказа си Ронда.

И до днес тя си остава спортистката с най-много последователи в Инстаграм, като 17.5 милиона души следят непрестанно какво се случва с нея. С толкова не може да се похвали дори тенис-иконата Серина Уилямс. Съществена роля за развитието й изиграва и президентът на УФС – Дейна Уайт. През януари 2011 той заявява, че докато той управлява, жена никога няма да участва в неговите галавечери. Две години по-късно Ронда Раузи става първата жена с професионален договор, а останалото е история. От проста атракция до препълнени зали навсякъде по света.

„Понякога се чувстваш странно и определено не на място. Но трябва да работиш два пъти по-усилено, защото когато си единствената жена в стаята, е ясно, че ще ти се наложи да убедиш всички останали, че принадлежиш точно там и няма да отстъпиш“, спомня си джудистката за първите си дни и месеци в УФС-средите.

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Ronda Rousey (@rondarousey)

След бронза си от Пекин през 2008 Ронда решава, че трябва да осрерби уменията си, И успява да го стори, след като днес със съпруга й притежават огромно ранчо в Орегон, което се разпростира на около 4 хиляди акра по информация на ББС. И новото любимо занимание на Ронда е да гледа животни и да градинарства. Времената на сълзите отдавна са забравени. След тежкото поражение от Холи Холм идва и загубата от Аманда Нунеш, след която Рауза веднага слага край на кариерата си в УФС. За отрицаттелно време тя изминава пътя от „непобедимата“ до „унизената“.

Депресията се настанява удобно в ежедневието й. Непрестанна консумация на сладки изделия и марихуана, непрекъснато убиване на време с компютърни игри, социална изолация. С времето, разбира се, всичко отминава и идват новите предизвикателства. Като популярния у нас кеч.

Ронда прекарва няколко години в WWE, където е приета със смесени чувства от публиката. Феновете продължават да й напомнят загубите от времената й в ММА боевете, които тя така и не може да преглътне. Спомня си, че характерът й е такъв още от малка, когато е била много уязвима дори при първите си загуби в джудото и по една седмица не е разговаряла с никого. В WWE тя естесвено постига успехи, като дори участва в мач на най-голямото шоу на федерацията – Wrestlemania заедно с легендата в развлекателния спорт Трите Хикса.

С времето обаче Ронда така и не успява да се съгласи с политиката на WWE относно жените и макар тя е да е флагманът на промяната и дори да оглавява специално pay-per-view, посветено на женския кеч през 2018, пътищата й с кеча очевидно се разминават.

„Научила съм толкова много от джудото, смесените бойни изкуства и професионалната борба (както наричат кеча в Щатите), че имам усещането, че мога да бъда женският вариант на Брус Лий. А и какво толкова странно има в това човек да се бори и да се опитва мечтите си? В крайна сметка – ако моето време вече е отминало, просто ще си почивам с кравите около мен", заяви Раузи.

На мен поне ми е трудно да си представя Ронда Раузи отдала се на вечен релакс сред природата. Но да видим...