Руски политолог: Франция има интерес към Казахстан заради доставките на уран за атомните ѝ електроцентрали

Франция има интерес към Казахстан, свързан с доставки на уран за атомните ѝ електроцентрали. Това каза за БНТ Аркадий Дубнов, руски политолог по въпросите на Централна Азия.

Николай Кръстев: Благодаря Ви, господин Дубнов, че приехте поканата на Българската Национална Телевизия да бъдете наш гост! Да започнем с това, че отношенията между Франция и Казахстан се активизират. Как можете да обясните това?

Аркадий Дубнов: Обяснявам нещата на първо място с интереса на Франция – световните медии писаха за това и в Астана, и в Париж. Интересът на Франция е свързан предимно с доставките на уран за нейните атомни електроцентрали. След преврата в Нигерия Франция изгуби достъп до рудниците с уран в Нигерия и се грижи за достъп до други източници на тези стратегически ресурси. Казахстан сега май е на първо място в света по добив на уранова руда – някъде около 22 000 тона през 2022 година, близо толкова добива и Узбекистан, може би малко по-малко, но той също разполага с такива запаси. Най-вече това може би обяснява интереса на Париж към сътрудничеството с Казахстан.

- Само в икономическата и енергийната сфера ли са контактите между Астана и Париж или те имат отношение и към подкрепата на Казахстан за Украйна във войната?

- Не, няма такава пряка връзка, няма смисъл да се ескалира темата за подкрепата на Казахстан за Украйна. Това изобщо не е причината за установяването на такива специални отношения. Да, наистина Еманюел Макрон в присъщия му френски маниер на галантност и внимание пристигна в Астана и направи сума ти комплименти, това беше една поредица от комплименти по адрес на Астана, която е подложена на натиск от страна на външните хегемони, но не желае да е васал на някакви държави и това е прекрасно, ние във Франция сме също такива, поддържаме един независим курс и затова има причини да сме приятели. Да, всички разбират за какво става въпрос – за това, че Казахстан доста умело балансира с положението си между световните центрове на мощ, включително и Русия, като гледа да не се окаже във фарватера на нейната външна политика в контекста на войната й срещу Украйна, но това, повярвайте, далеч не е първостепенната причина. Ако не беше се случил преврата в Нигерия, едва ли Макрон би организирал толкова спешно посещението си в Астана. Нещата са твърде прагматични, нещата са, простете, твърде цинични.

- Виждаме, че президентът на Узбекистан Шавкат Мирзийоев доста благосклонно и дружески се отнесе към посещението на Макрон. Ако не бъркам, той дори нарече Узбекистан демократична държава, която поддържа курс на стабилност в Централна Азия.

- Да, Шавкат Мирзийоев обсипа президента на Франция с много уверения, че Узбекистан няма да свърне от пътя на изграждане на демокрацията, на еднакъв достъп до възможности за икономическа дейност, включително и за западните страни. „И Ви гарантирам, - каза Мирзийоев, - че френските фирми ще имат пълна свобода за дейност в Узбекистан”. Да, Шавкат Мирзийоев е много заинтересуван от сътрудничество в частност с Франция и изобщо със Западна Европа, за което свидетелства скорошното пътуване на Мирзийоев до Брюксел и срещата му с лидерите на Европейския Съюз.

С Макрон се договориха за поемане на курс към стратегическо партньорство, и за Ташкент е по-лесно да декларира стремежа си за движение в тази посока, отколкото на Казахстан. Ташкент не е член нито на ОДКБ (Организацията на договора за колективна сигурност), нито член на Евразийската икономическа общност, в които доминира Русия, за разлика от Казахстан. А и Узбекистан не граничи с Русия, няма и един километър обща граница, така че между двете страни има разлика в стратегическото им положение. Но и за двете страни е характерно това, че се ориентират към сътрудничество със Запада и по този повод Москва не може да не е раздразнена, въпреки че старателно прикрива това.

- Виждаме, че напоследък не само Франция, но и Германия и Япония засилват контактите си с Узбекистан и Казахстан, изобщо с Централна Азия. На какво се дължи това според Вас?

- Сега Централна Азия се превръща в стратегическо кръстовище със световно значение бих казал. Централна Азия е не просто източник на огромни природни ресурси, на петрол и газ, на уран и метали, това е и един контрапункт, който се стреми да се превърне в независим модератор на отношенията между световните центрове на сила – между Китай, между Русия, между Европа и разбира се Съединените Щати. Затова всички световните центрове на сила са заинтересувани да имат близки отношения с региона, а още по-добре - да имат изгода от това, че водещите страни в региона Казахстан и Узбекистан са свободни или демонстрират свобода при избора на външнополитическата си ориентация.

- В Астана сега се провежда среща на високо равнище на тюркоезичните държави. Какво влияние според Вас може оказва един такъв формат върху Централна Азия?

- Засега в този тренд на интеграция на тюркоезичните страни се демонстрира повече желаното, което се представя за действително. Да, декларира се стремеж към тюркска идентичност, към общи ценности на тюркския свят – днес за това говори президентът на Казахстан, който е домакин на срещата и формулира целите на тюркския свят и това понятие сякаш се превръща в цивилизационен аналог на "руския мир". Но те имат различни цели и трябва да се отбележи, че в тази организация има достатъчно много скрити засега, не бих казал противоречия, но различни подходи. Днес се опитах да анализирам речите на лидерите, все още не разполагам с речта на президента на Турция Ердоган, но общо взето всеки от членовете на тюркската организация говори за някакви свои неща. Като най-последователен при формулирането на идеологията на тюркския свят днес се изявява президентът на Казахстан, който се вижда лидер на организацията поради позициите на страната като най-интелектуално развита и иновативна в региона. Лидерът на Азербайджан говори главно за победата срещу Армения, на Киргизия изобщо не беше ясно за какво е говорил, затова да се твърди, че това е някаква значима сила, въпреки големия замах, ми се струва рано.

- Президентът на Турция каза, че трябва да бъде създадена обща тюркска азбука, която да се използва в това пространство, президентът на Казахстан каза, че трябва да съществува единство от Централна Азия до Балканите, как Ви се струва едно такова послание?

- Вижте, това е риторика, много красива, но тя може да бъде разглеждана не като противотеза на руския мир, който също претендира за едно огромно географско пространство. Затова наслагването на тюркския свят върху руския свят и това, как нещата реално могат да изглеждат, предизвиква засега да го наречем учудване, а ако бъдем резки – потрес. Никой не разбира, какво имат предвид лидерите, когато говорят за такива пространства. Става въпрос за една лека възбуда и натрапване на тази възбуда на цялото тюркоезично население: „Гордейте се с тюркските си корени, учете историята, обединявайте тази история и всичко ще е наред”. Това е основното послание, което може да бъде извлечено засега от речите.

- Преди няколко дни имаше сблъсъци в летището на Махачкала. Гледахме как дагестанските мюсюлмани се стремят да стигнат до самолета от Тел Авив. Все повече се говори, че има ръст на антисемитизма в Русия. Как ще коментирате този процес?

- Вече в няколко интервюта повтарям едно и също, едно изречение – че Русия исторически винаги е била бременна с антисемитизъм. В зависимост от световната конюнктура, от конюнктурата вътре в Русия изкарват наяве този антисемитизъм, както се вика такси по телефона, ако им трябва малко нещо антисемитско, веднага ще пристигне това такси на посочения адрес. Сега го повикаха за Северен Кавказ и веднага възникнаха инцидентите в Махачкала, това стана и в Карачаево-Черкезия. Затова може да се твърди, че Северен Кавказ в период на един такъв цивилизационен сблъсък на мюсюлманите в Близкия Изток с Израел, който им се струва като чуждо тяло в Палестина, тази мюсюлманска солидарност, която разбира се е инспирирана от най-радикалните елементи по света, се проявява. Още повече, че нивото на образованост, нивото на цивилизованост на хората, които гледахме в Махачкала, меко казано буди страх. Дори ръководителят на Дагестан генерал Меликов ги нарече животни и каза, че целият свят е видял какво представляваме и че го е срам заради тях. Какво да се прави, нещата са такива.

- А защо дагестанските мюсюлмани го направиха това, защо не чеченските или кабардинобалкарските? Защо дагестанските?

- Да речем, защото чеченските вождове много здраво контролират положението в тяхната република и много добре разбират, че един такъв взрив в добре въоръжена страна може да приключи зле. Помним двете чеченски войни срещу кяфирите, срещу неверниците, срещу руснаците. Това може изобщо да изкара Чечения от руската имперска парадигма. Освен това трябва да се има предвид, че Кадиров, въпреки цялата си външна неординарност, е добре управляван от Москва, а пък той самият не зле управлява Чечения. И затова много добре знае, какво може да прави и какво не може. А Дагестан е многокланова страна, там живеят твърде много нации – аварци, лезгини, талиши и се знае, че в погрома в Махачкала на 29 октомври са участвали основно хора от един граничещ с Чечения дагестански регион, който има много близки връзки с Чечения и може да се каже, че е обект на влияние от страна на някои чеченски духовни авторитетни водачи. Така че, нещата са взаимосвързани и не може да се каже, че самите дагестанци са инициатори на нещата. Зле образовани, младежи, безработни, хора, които никога не са имали жизнени ориентири или пък са изгубили тези ориентири, силно възбудени от сражението днес на много приличащите на тях животни от ХАМАС, които се стараят да изтрият Израел от лицето на Земята. И това много им харесва – една такава носеща смърт война срещу евреите, които те дори и не познават, но търсят вътре в моторите на самолета.

- Благодаря Ви, господин Дубнов, че бяхте наш събеседник, надявам се и в бъдеще да можем да Ви търсим за коментари по тези сложни въпроси.

Автор: Николай Кръстев

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok