Събитията на 2022: Война за ресурси - как конфликтът в Украйна се отрази на енергетиката в Европа?

• Войната и цените на газа

Само за първите десет дни от войната в Украйна цената на газа в Европа поскъпна двойно. През август достигна абсолютния рекорд от 346 евро за мегаватчас. Европа бе вцепенена. 40 процента от вноса на газ в ЕС идва от Русия. При някои държави като Финландия и Литва вносът е почти 100%, при Германия и Италия - 60%. Заради прекалено голямата си енергийна зависимост от Москва, в началото на войната Европа не можа да си позволи ембарго върху руския газ и петрол, както направи Вашингтон. С едната ръка ЕС налага санкции на Русия, с другата - плаща за руски газ и петрол.

• Европа променя модела на енергийното си обезпечаване

Ето защо ЕС започна спешно да търси начини да се откъсне от руската зависимост, която го превръща в политически заложник. Започна промяна на целия модел на енергийно обезпечаване на Европа, наложен от десетилетия. Една от алтернативите е вносът на втечнен газ. Първото споразумение е със Съединените щати. Байдън обеща на Европа до 50 милиарда кубически метра втечнен газ до края на 2030 година.

"Работим заедно, за да намалим енергийната зависимост на Европа от Русия. Путин използва руските енергийни източници, за да манипулира своите съседи. Той използва печалбите, за да финансира военната си машина", заяви американският президент Джо Байдън.

• Условието на Путин

В отговор на първите европейски санкции руският президент постави условие:

"Плащането за нашия природен газ за така наречените неприятелски страни трябва вече да става в руски рубли".

Заплаши да спре доставките за тези, които откажат. И наистина ги спря - почти без предизвестие - първо за България и Полша в края на април, а след това и за още десет държави. Петролът също е на дневен ред. Вносът на руски петрол за ЕС е около 30 процента. Ембаргото върху близо 90 процента от вноса на руски петрол
влезе в сила в началото на декември. Заедно с таван на цената на транспортирания руски петрол по море от 60 долара на барел. България, заедно с Унгария, Чехия и Словакия, получава дерогация и може да внася руски петрол до края на 2024 година.

"Газпром" отговори с намаляване на капацитета на "Северен поток 1". Последваха и мистериозни експлозии по "Северен поток" 1 и 2, които ЕС и НАТО определиха като саботаж.

• Сметки до небето

През лятото Европа се озовава в капана на енергийна криза. Главоломно растящи сметки за ток и газ за домакинствата и бизнеса, затворени предприятия, неяснота за доставките през зимата. Някои държави като Белгия удължават живота на атомните си реактори, Германия преоткрива въглищата. Брюксел предлага общоевропейски мерки - задължителни икономии, намаляване на потреблението на енергия, спешно запълване на газовите хранилища в държавите, по-бързи процедури за инвестиции във възобновяеми източници.

"Европа трябва да е готова за всяка ситуация - и за частично, и пълно спиране на доставките на руски газ", заяви председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен.

"Домакинствата също могат да допринесат за намаляване на потреблението на газ. Помислете - трябва ли климатикът да е 20 градуса през лятото? Би могъл е да е и по-висок. Разбира се, че това ще отнеме част от комфорта ни, но ще спестим от сметките си", коментира Франс Тимерманс - зам.-председател на ЕК.

• Мерки за спасяване на положението

Астрономическите сметки, нарастващата инфлация и заплахата от социални размирици накараха държавите да търсят и спешни начини да помагат на хората. Някои от тях си навлякоха гнева на останалите. Като Германия, която извади "двойна базука", по думите на канцлера Шолц - 200 милиарда евро за компенсации на домакинствата и бизнеса. Мярка, за каквато по-бедните държави могат само да мечтаят.

• Всеки се спасява както може

Унгария договори допълнителни доставки на газ с Русия. Вместо общи поръчки държавите се надпреварваха да сключват индивидуални договори за втечнен газ с Азербейджан, Катар, Египет, Алжир. Кризата ускори инвестициите в нова газова инфраструктура. България и Гърция най-после довършиха газовата връзка помежду си. Само за 10 месеца Берлин построи супермодерен плаващ терминал за втечнен газ в Северно море. Франция, Португалия и Испания договориха нов тръбопровод в Средиземно море.

През декември Европа договори и механизъм за таван на цената на газа от 180 евро за киловатчас. В края на годината само 9% от вноса на газ за ЕС идва от Русия, цената на борсата е около 130 евро за киловатчас. Въпреки тежката 2022, мрачните прогнози за крах на европейската икономика засега не се сбъдват.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube