Броят на горските пожари в Югозападна България е значително по-нисък през тази година в сравнение със същия период на 2025 г. Въпреки това специалистите предупреждават, че с настъпването на август рискът от възникване на пожари остава изключително висок. По данни на Югозападното държавно предприятие, от началото на годината до края на юли са регистрирани под 30 горски пожара, докато през същия период на миналата година те са били над 80. Според инж. Петко Ангелов основната причина за по-добрите резултати е благоприятната метеорологична обстановка.
инж. Петко Ангелов: „Трябва да сме благодарни на метеорологичната обстановка. Честите валежи и по-ниските температури през юни и юли способстваха за по-малко запалвания, а същевременно дадоха по-добра възможност за реакция на екипите и по-бързо потушаване на пожарите.“
По думите му тази година засегнатите горски площи са около 400 декара, докато по същото време през миналата година са били изгорели близо 49 000 декара, от които около 17 000 декара върхови пожари.
„Можем да се похвалим с много ниски нива на изгорели площи. Това се дължи на метеорологичната обстановка към момента. Но навлизаме в горещия август, без прогнози за валежи през следващите дни, което неминуемо ще доведе до нови запалвания, на които трябва да реагираме своевременно“, каза още Ангелов.
Той даде пример с пожар, възникнал в понеделник вечерта между селата Горна Брезница и Сливница над Кресна.
инж. Петко Ангелов: „Благодарение на нашите служители, екипите на пожарната, служители на Национален парк „Пирин“ и доброволци пожарът беше локализиран. Към момента той остава под наблюдение, за да не се възобнови.“
От Югозападното държавно предприятие подчертават, че подготовката за пожароопасния сезон започва много преди летните месеци.
„Нашата превенция започва още в началото на годината. Изготвяме годишни планове за превенция, почистваме минерализованите ивици и противопожарните прегради, които ограничават разпространението на огъня в горските територии“, обясни Ангелов.
Освен работата на терен се организират и информационни кампании сред гражданите и децата.
„Нашите горски педагози редовно провеждат срещи с деца и обясняват какво трябва и какво не трябва да се прави при пребиваване в гората, за да не възникват пожари.“
По време на активния пожароопасен сезон служителите извършват постоянни обходи, особено в следобедните часове, когато опасността е най-голяма. Най-често горски пожари възникват в района на Кресненското дефиле и по поречието на река Струма до границата с Гърция.
инж. Петко Ангелов: „Там климатът е по-сух, температурите са по-високи и пожарите се разпространяват много по-бързо. Следобед почти винаги има вятър, което затруднява локализирането им, особено когато преминат във върхови пожари.“
След овладяването на всеки пожар започва процесът по възстановяване на засегнатите територии.
„Първо се усвоява изгорялата дървесина, след което наблюдаваме три години дали ще има естествено възобновяване на гората. Ако това не се случи, пристъпваме към залесяване. Това е изключително скъпо мероприятие, но трябва да се извършва, за да оставим гората на следващите поколения в състоянието, в което и ние сме я заварили“, каза още той.
Специалистите напомнят, че почти всички горски пожари тази година са причинени от човешка небрежност. Затова отправят призив към гражданите да бъдат особено внимателни при посещения в горските райони през август - традиционно най-рисковия месец за възникване на пожари.
Вижте още в прякото включване на Станислава Николова
Чуй новините
Подкаст
