Ще има ли война в Украйна и интересите зад напрежението НАТО-Русия

Намеренията на Русия остават неясни за НАТО, въпреки уверенията на Москва, че няма да напада Украйна. А от Киев днес съобщиха, че вече усещат удар върху икономиката си, макар и да няма реални военни действия на нейна територия. Изявленията от Москва, Вашингтон и НАТО се следят с особен интерес, на фона на планове за изпращане на войски в Европа. Остават очакванията от дипломатическите ходове. В скоро време в Киев се очакват външните министри на Германия и Франция.

Напрежението между Америка и Русия почти никога не е изчезвало, поводи за прехвърляне на искри много, в последното десетилетие главно около Украйна. Но за първи път опасността от прерастване във военен конфликт е толкова осезаема.

Джо Байдън, президент на САЩ: Нека изясня на президента Путин едно нещо - ако реши да започне инвазия в Украйна, ще има сериозни последствия, включително икономически санкции. Чувствам се длъжен да засиля нашето присъствие, присъствието на сили на НАТО по Източния фронт, Полша, Румъния и т.н. ... Ако реши да нахлуе с всички тези части, които в момента са разположени по границата с Украйна, това би била най-мащабната инвазия от Втората световна война насам. Това би променило света.

Йенс Столтенберг, генерален секретар на НАТО: Съществува реална опасност от нов военен конфликт в Европа, сега, когато Русия отново заплашва да използва военна сила срещу суверенна държава - в случая Украйна. Но НАТО и съюзниците ще положат всички усилия да предотвратят това. Ще го направим като предложим на Русия политическо решение на ситуацията, а също и като отправим ясно послание за евентуалните последствия - включително икономически, ако Москва реши да използва военна сила.

Как се стигна до тук?

В средата на декември, Русия изпрати условия, които шокираха със своята неприемливост. Москва настоя пред Америка и НАТО освен да спре своето разширение, но и да се оттегли от България и Румъния и да се върне към конфигурацията си от 1997 година. И подсили исканията си със струпването на 100-хилядна армия по границата с Украйна. Заплаха, пред очевидно неизпълними искания.

Няма как НАТО да си върне военната инфраструктура на линията от 1997 година и няма как НАТО да обещае, че никога повече няма да се разширява защото, това е записано в учредителния договор на тази организация …ясно е например, че Полша и прибалтийските държави никога няма да се съгласят да изпълнят руските искания, така че Путин знае, че Украйна със сигурност няма да бъде приета в НАТО в следващите 10 - 15 години или в обозримо бъдеще, поради простата причина, че Германия и Франция не искат Украйна в НАТО защото се опасяват, че така ще вкарат руско-украинския конфликт там вътре в НАТО, обяснява Пламен Димитров, Българско геополитическо дружество.

И очаквано, НАТО и САЩ отхвърлиха исканията на Русия и предложиха механизъм за изглаждане на противоречията.

Йенс Столтенберг, генерален секретар на НАТО: НАТО твърдо вярва, че напрежението и несъгласията трябва да се решат чрез диалог и дипломация, не чрез сила или заплаха за сила.

"Ако Русия успее в Украйна, това ще има драматични последствие по целия свят. Русия ще се почувства смела. Ще стане по-агресивна към всички европейски държави - от Антарктида до Черно море. Другите държави ще видят, че Западът е неспособен да сдържа агресивно поведение.", казва Дмитро Кулеба, министър на външните работи на Украйна.

Сергей Лавров- министър на външните работи на Русия: Ако зависи от Русия, няма да има война. Не искаме война, но няма да позволим нашите интереси да бъдат грубо потъпквани и игнорирани. Не мога да кажа, че преговорите са приключили.

Ако Русия не иска война, тогава защо поставя очевидно неизпълними условия?

Отговорът се чете между редовете.

Значи първо става въпрос за това, че вече е ясно, че Украйна ясно се откъснала от Руската геополитическа орбита и че постепенно тя укрепва своята армия с помощта на НАТО, на западните държави, получава въоръжение, смята Пламен Димитров, Българско геополитическо дружество.

След 2014 година, след анексите на Крим, след опита в Донбас да се районира Украйна и украинската държава, се засили противопоставянето между украинците и рускоговорящата част в страната. Вече, така да кажа, е много дълбок ров, каза Николай Кръстев, журналист, международен анализатор.

Вече е ясно, че Русия не може да си върне Украйна в своята геополитическа орбита и затова тя тръгва на по-остри действия, смята Пламен Димитров, Българско геополитическо дружество.

Всъщност показва слабостта на Русия, че тя се страхува от разширяването на НАТО, казва Николай Кръстев, журналист, международен анализатор.

Това нагнетяване на напрежението е по-скоро... има такъв термин "разузнаване чрез бой", въведен от маршал Жуков, да бъде разкрита реакцията на отсрещната страна така че, според мен президентът Путин създава напрежение с цел да види реакцията на отделните страни, на НАТО, смята Велизар Шаламанов, бивш министър на отбраната.

Тя по-скоро се опитва да шантажира в момента международната общност. Опитва се да създава допълнително напрежение, да покаже че вътре в НАТО и в Европейския съюз има много слаби звена, опита с оценката с България и Румъния а именно в тази посока, казва Николай Кръстев, журналист, международен анализатор.

България със сигурност е слабата брънка на НАТО и няма нужда от провокация, за да се осъзнае. Заради изоставане с модерното въоръжение и тясната зависимост от Русия в поддръжката на съществуващото.

Поискахме специален доклад от Министерство на отбраната за текущото състояние на способностите и за нивото на зависимост от Русия. Този доклад вече е пратен в парламента, той трябва да бъде обсъден и аз лично очаквам, след неговото обсъждане да има много ясно решение, че в бюджета още от 2022 година няма да бъдат предвиждани средства за плащане към руския военно-промишлен комплекс, каза Велизар Шаламанов, бивш министър на отбраната.

Но кризата сега предизвика правителството, да ускори някои процеси. Съветът по сигурност към кабинета реши да се съсредоточи върху развитието на собствените сили и отделянето на един батальон за съвместни операции с НАТО.

Само ще ви напомня, че още 97-ма година има правителствено решение да има една бригада напълно оперативна съвместима за участие съвместно с НАТО в операции. А към момента, 25 години ние се връщаме на по-ниско ниво на амбиция да имаме поне един батальон, който е напълно оборудван и напълно съвместим, допълва Велизар Шаламанов, бивш министър на отбраната.

И поне за България, създалото се напрежение има отрезвяващ ефект. Но ходът на Русия може би цели друго слабо място - нестабилните Балкани.

Вижте какво става в Босна и Херцеговина, където е почти на ръба тази държава да се разпадне, поради исканията на местните сърби подкрепени от Русия и от Лавров, в определена степен на Белград, виждате какво казва хърватския президент, че няма да участват в евентуален военен конфликт представители на хърватската армия, в този момент българо-македонския спор го свържете, каза Николай Кръстев, журналист, международен анализатор.

Нека не забравяме, че на Балканите има три държави, които не са членки на НАТО, които преди време 90-те години, края на 90-те години бяха източник на голямо напрежение за Европа. А аз не бих се учудил, ако в един момент плановете на Кремъл за дестабилизиране на страните от Европа се насочват към нова криза около Сърбия, смята Велизар Шаламанов, бивш министър на отбраната.

Дестабилизация на Балканите не е основната и търсена цел за Русия. Но за да предизвика големите сили в момента, очевидно има други козове.

Тя се чувства сигурна и силна заради това, че в момента държи енергийното кранче на Европа, каза Николай Кръстев, журналист, международен анализатор.

Освен това, в момента имаме много високи цени на природния газ, изключително високи, нефтът също расте и вече се устремява към котата 100 долара за барел, всички суровини също постъпват, което означава че Западът би се поколебал доста дали да не наложи тежки финансови санкции на Русия в случай на някаква военна агресия, каза Пламен Димитров, Българско геополитическо дружество.

Но се случва точно обратното. 40% от всички доставки на газ в Европа идват от Русия. И за да избегнат тази енергийната зависимост, американският президент и председателката на Европейската комисия започнаха усилени преговори за доставки на газ с Катар, отделно самите Съединени щати са най-големия доставчик на втечнен природен газ. Важна застраховка, въпреки че Русия едва ли ще спре лесно кранчето.

Защото първо от това получава основните си приходи и второ защото в този бизнес с газовите доставки най-важен е имиджа на стабилен и надежден доставчик. Ако тя го загуби веднъж като спре кранчето след това трудно ще си върне след това позициите, казва Пламен Димитров, Българско геополитическо дружество.

Но и Русия се опитва да минимализира рисковете от евентуални санкции с изключване от глобалната система за разплащания SWIFT. Усилено изгражда собствена мрежа, опира се и на Китайската, но мащабите са далеч от желаното. Затова опасността да бъде изключена от SWIFT все още има възпиращ ефект.

Както разбирате, една голяма отворена икономика, която разчита главно на износ като Русия, ще бъде ударена много жестоко от това. Имаме такъв пример с Иран, който попадна по такива санкции и в един момент се оказа, че те изнасят Петрол обаче не мога да си получат парите за него, каза Пламен Димитров, Българско геополитическо дружество.

Със сигурност Русия може да съобрази всичко до тук. Което пък прави основателен следващия въпрос:

Дали не крие някакви други изненадващи козове в ръкава си?

Тя направи много, особено в областта на хиперзвуковите оръжия, или поне се хвали, че го е направила и Путин смята, че дори в някои отношения …превъзхожда американците, каза Пламен Димитров, Българско геополитическо дружество.

Определено Русия е инвестирала много в развитието на военните технологии, но както знаем, включително с военните технологии, тя е зависима от технологични продукти от САЩ и от Запада, каза Велизар Шаламанов, бивш министър на отбраната.

Към скритите козове на Русия, може да се прибави и Китай. Или жонглиране с голямата неизвестна – коя страна ще вземе Китай в глобалната система за сигурност, играч, който още не се е заявил на тази сцена.

Има спекулации, че ако запад не отстъпи пред Русия, Русия може да стане един силен съюзник на Китай, но това с презумпцията, че Китай ще бъде една враждебна сила се прямо запада, спрямо свободния свят, което все още не е факт. И Русия, независимо че има претенция за глобална сила, за световна сила, всъщност индиректно реферира към силата на Китай, когато поставя въпроси пред страните от НАТО, каза Велизар Шаламанов, бивш министър на отбраната.

А понякога и съвсем директно. Предстоящата среща на президентите на Русия и Китай е широко анонсирана, след откриване на олимпиадата в Пекин, двамата лидери ще отделят "много време" на сигурността в Европа, съобщава Кремъл. Но освен всички цели, мнозина подозират и вътрешнополитическа употреба на кризата с Украйна.

Дори след 2014 година, през кримското мнозинство, така наречено кримско мнозинство, които подкрепиха действието на Русия по отношение на анексите в Крим, всъщност това беше опит да се стабилизира имиджа на Путин в руското общество. Затова той спечели по-късно и президентските избори и сега с възможността да се занулят неговите мандати и да се започне по нов начин да се броят, каза Николай Кръстев, журналист, международен анализатор.

И НАТО, и Америка върнаха тази седмица своите отговори, но Путин изглежда смята, че Байдън му предлага по-приемлива основа за преговори. Въпреки абсолютната съгласуваност в двата отговора.

Когато излезе Владимир Путин на балкона на Кремъл, той не вижда София, не вижда Букурещ, дори не вижда Брюксел. Ако искате, той вижда директно Вашингтон, каза Николай Кръстев, журналист, международен анализатор.

Той иска да преговаря на равна нога с Джо Байдън, с най-могъщия президент в света, да обсъждат някакви теми, Русия да бъде зачитана, нейното мнение така да се съобразяват с него и тя да бъде смятана отново за велика сила, каза Пламен Димитров, Българско геополитическо дружество.

Николай Кръстев: Той иска да преговаря със Съединените щати по много теми. "Северен поток" от една страна, Сирия където да може да се гарантира руското дългосрочно военно и икономическо присъствие. От друга страна, ако може тук на Балканите да остане Русия в този смисъл, в който съществува. Да бъдат гарантирани руските енергийни проекти... Затова си мисля, че Русия няма интерес да прави какъвто и да било конфликт в Украйна

Според Пламен Димитров, очевидно няма желание да окупира нови части от украинската територия след Крим и част от Донбас, защото това ще означава бреме, а не актив. Ще става въпрос за една дълга война, в която ще има жертви и руското обществено мнение също ще реагира на това нещо. Отделно слагаме възможността за жестоки и най-вече санкции от страна на запада.

Според Велизар Шаламанов, тези писмени отговори, които отдадоха на Русия едва ли ще определят следващите стъпки следващите теми и това ще доведе до деескалация на напрежението.

Търсените и постигнатите ефекти от хода на Русия със сигурност ще оценяват след време. Но на този етап едно е сигурно – напрежението е повод да се търсят алтернативи, да се консолидират страните в НАТО, а не да се делят. Кризата дори засили интереса на нови две държави - Финландия и Швеция към Алианса. Но все още дрънчат оръжия и рисковете от разпалването на война далеч не са отминали.

ОЩЕ ОТ "СЛЕД НОВИНИТЕ" ВИЖТЕ ТУК