Култът към египетското божество Сарапис е проникнал и в земите на древните траки, по-късно Сердика строи негов храм.
Как е дошъл този култ по нашите земи и защо е бил толкова влиятелен - за първи път наши учени правят задълбочено изследване и анализ на всички открити археологически улики.
Научните им публикации може да се намерят събрани в сборника "Египетските култове в Сердика", който току-що излезе от печат.
Макар и отдавна разрушен от християните, археологията предлага най-категоричното доказателство за съществуването на светилището.
А именно - фронтон с образа на божеството и надпис за храм посветен на Зевс Капитолийски Хелиос Сарапис, изграден през 161 година в Сердика. И учените вече почти не спорят - култовата сграда е заемала важно място в града, под днешния площад Гарибалди.
"Сарапис си остава едно специално в римската епоха едно империалистично божество. т.е. той е наложен от самия император в тракийските земи. Защото императорите отивайки на поход, те са отивали под покровителството на Сарапис", разкри д-р Весела Атанасова - египтолог, съставител на сборника.
Сарапис по същество е египетско божество, облечен в гръцки дрехи и е замислен да обедини египетското и гръцкото население, които трябва да живеят заедно. Наложен е от Птолемеите, наследниците на Александър Велики.
Култът не е бил особено жизнен в Египет, но пък получил изненадващо широко разпространение от търговците мореплаватели в древна Гърция, а после и Рим. Но траките приемат Сарапис с известни резерви.
"За местното население по-силен и по-силно значение има култът към Изида, защото те в нея са припознавали тракийката Бендида", обясни д-р Весела Атанасова.
При всички случаи следите на култа бележат ясно засилените връзки и обмен на идеи в древния свят. А той, очевидно и преди 20 века, е бил много глобален и оживен.