Спасяването на сезона

Емилиано Мартинес няма как да изчезне от спомените на футболните почитатели. Знаете защо – онова спасяване в 123-ата минута на финала на Световното първенство в Катар преди 2 години. Някои смятат, че въпросната намеса е най-важната в цялата история на играта и че благодарение на нея аржентинецът получи доста индивидуални награди в следващите години за най-добър вратар. През уикенда Дибу, както наричат стража, блесна отново с великолепно спасяване, което далеч нямаше чак такава стойност като описаното по-горе, но пък сложността му накара анализаторите в Англия да започнат да дебатират дали това не е най-трудното спасяване изобщо в историята на Висшата лига. Става дума за намесата на Мартинес след удар на Николас Домингес от Нотингам Форест. Без да има добра видимост и разполагащ с прекалено малко време за реакция, вратарят се завъртя и с лявата си ръка стопира топката точно на голлинията, така че да предотврати попадението.

Да, Астън Вила загуби гостуването си край река Трент с 1:2, но спасяването беше основен акцент в коментарите след срещата. Алън Смит, който в момента е сред специалистите, работещи за SkySports, определи изявата на Емилиано като „чудо“, а Джейми Реднап отиде дори още по-далеч, споменавайки, че не може да си представи по-добро спасяване. Всичко това провокира дискусия за най-висококачествените и трудни намеси на вратарите назад във времето. Да, невъзможно е да се определи кое спасяване е най-зрелищно, сложно, важно или ценно, но поне можем да напомним за няколко, които са се запечатали в съзнанието ни.

Крейг Гордън за Съндърланд срещу Болтън през 2012. В онзи сезон от Висшата лига честваха 20 години от промяната на шампионата и връчваха награди. Не беше особена изненада, че това спасяване беше определено за победител в дадената кампания. Намиращ се на два метра от вратата Зат Найт отправи удар. Гордън реагира инстиктивно и с една ръка плонжира и изкара топката над горната греда. Наистина наглед невъзможно и оборващо законите на физиката, но факт.

Джордан Пикфорд за Евертън срещу Челси през 2022. Това спасяване съдържаше в себе си от всичко по-малко: атракция, значение, драма. „Карамелите“ надвиха лондончани с 1:0 през май, с което доста си помогнаха в битката за оцеляване в англисйкия елит. За целта вратарят изигра съществена роля. Удар на Мейсън Маунт, който се отбива в страничната греда непосредствено до плонжиралия Пикфорд. Секунда по-късно топката е в другия край на наказателното поле и отива към Сесар Аспиликуета – испанецът стреля и всички очакват да има гол, но Пикфорд магически се е изправил и стигнал до другия край на вратата си, където прави втори плонж и спасява. „Имал съм и по-лоши намеси!“, шегува се вратарят след края на срещата.

Петер Шмайхел за Ман Юнайтед срещу Ливърпул през 1993. Когато попречиш на големия съперник да вкара гол в дербито, винаги караш феновете да те обикнат още повече. Колоритен по свой собствен начин, Шмайхел беше и прелестен вратар с редица запомнящи се спасявания. Едно от тях идва срещи мърсисайдци – класическа ситуация. Противниковият играч е очи в очи със стража, дистанцията не е голяма, следва силен изстрел, обикновено и гол. Не и в този случай. Дон Хъчинсън стреля с все сила от 9 метра с левия си крак, но лявата ръка на датчанина сякаш е от стомана и блокира шута. Следва гневна реакция на играча на Ливърпул и ругатня, която режисьорът на предаването услужливо предоставя на целия свят.

Джо Харт за Манчестър Сити срещу Суонзи през 2015. Има две индикации, че дадено положение почти сигурно ще доведе до гол – шумът от привържениците по трибуните, които вече са започнали да се радват; реакцията на състезателите от отбора, който е пропилял това положение, всеки един от които се е хванал за главата в знак на изумление как топката не е навестила противниковата врата. В този случай разполагаме и с двете. Федерико Фернандес от Суонзи стреля с глава от точката за изпълнение на дузпа, насочвайки топката в горния ляв ъгъл на вратата на Ман Сити. Изглежда невъзможно ударът да бъде отразен. Джо Харт обаче прави акробатична намеса и се разтяга максимално, достигайки едва-едва до топката с лявата си ръка. Но достатъчно, за да я избие с върха на пръстите си в корнер.