Специално за БНТ: Зам.-управителят на Хърватската централна банка за ползите и предизвикателствата от еврото

Какво се случва с депозитите, кредитите и цените при прехода от национална валута към еврото - това са въпросите, които най-много вълнуват хората.

Отговорите от Хърватия - в интервюто на нашия специален пратеник Ива Стойкова със Сандра Свалжек, зам.-управител на Хърватската централна банка.

Какви са ползите и предизвикателствата след приемането на еврото?

- Kогато говорим за ползите от приемането на еврото, трябва да започнем от основните характеристики на Хърватия. А те са, че Хърватия е малка, отворена икономика. Основните ѝ търговски партньори са страните от еврозоната. Хърватия разчита, в икономически смисъл, много на туризма и по-голямата част от туристите идват и от европейски страни и е много свързана с еврозоната. Така че приемането на еврото е много благоприятно за Хърватия по няколко причини. Първо, страната с еврото ще стане по-устойчива икономически. Всички видове сътресения ще засегнат по-малко хърватската икономика. Разбира се, за всички предприятия приемането на еврото означава и по-ниски валутни рискове. И вече виждаме, че с еврото Хърватия става по-привлекателна за чуждестранни инвестиции. Така че има много предимства. Ползите са в пъти и са дългосрочни, докато предизвикателствата са най-вече в краткосрочен план. Най-голямата заплаха, идваща с еврото, е допълнителният натиск върху ценообразуването. Това са опасенията на гражданите, че еврото ще донесе допълнителна инфлация. Предприети са много мерки, за да се предотврати покачването на цените и увеличаването на инфлацията с приемането на еврото. Все още трябва да изчакаме първите данни за развитието на цените. За сега виждаме, че има известно увеличение на цените, и ние го очаквахме. Знаехме, че всички други страни, които са приели еврото, са имали това първоначално еднократно увеличение на цените, но то е сравнително малко, приблизително в диапазона между 0,2 до 0,5%. Все още трябва да изчакаме данните дали в Хърватия ще се повтори предишния опит с приемането на еврото, но бих казала, че горе-долу очакваме да е в този диапазон. Най-важното е, че това поскъпване е еднократно и след това първоначално покачване, по-нататъшното развитие на цените ще остане такова, каквото е било и ще бъде в другите съседни държави.

Колко струва цялата тази операция по преминаване към еврото?

- Бих казала, че финансовите разходи не са доминиращи, най-големият разход е по отношение на часовете работа, които трябва да инвестирате в приемането на еврото. И най-вече, ако погледнете какво направихме през последните години. През последните пет години наистина бяхме концентрирани предимно върху приемането на еврото. Във всеки случай, това е огромно начинание. Самият обмен на валута от куни към евро - това е нещо, което се случва през последния месец или два, три, четири месеца, но цялата подготовка започна преди пет години. Това доста изчерпа, не само нашия капацитет, но и капацитета на банките, на всички институции във финансовия сектор, и също на другите икономически субекти, други компании. Въпреки това те се радваха да инвестират тези работни часове по подготовката и приемането на еврото, защото всички бяха наясно от ползите, които носи.

Какви тестове направиха банките, тук, в Хърватия?

- За банките промяната към еврото е наистина голямо приключение. Изисква голяма промяна в тяхната IТ система. Много, много компютърни приложения трябваше да бъдат адаптирани към еврото. Имаше много тестове предварително, преди първи януари, но и в самия ден също се наложиха проби. Бих казала, смяната към еврото премина почти без проблеми. Клиентите всъщност не усетиха, че нещо се случва. Може би някои от тях не са могли да извършат плащанията в рамките на половин час - един час или няколко часа, но това бяха най-тежките случаи. Всичко останало мина гладко, много добре и без изненади.

Още един въпрос относно депозитите в евро. Какъв е процентът?

- Вече споменах, че Хърватия винаги е била много свързана с еврото, хората в Хърватия спестяват в евро, предимно в евро. Когато погледнете депозитите, по-голямата част от тях са депозити в евро. Така че приблизително 50 до 60 процента от всички спестявания в банките са деноминирани в евро. Това е наследството от нашия преход, защото хората все още помнят, особено възрастните хора, периодите на хиперинфлация и знаят, че трябва да спестяват в някой по-сигурен актив. И въпреки че куната беше много стабилна валута и не сме имали инфлация на цените през последните 25 години, хората разчитаха повече на еврото, отколкото на куните. Беше много лесно при обмяната на валута за депозити и заеми, че това се случи автоматично, така че банките конвертираха всички депозити от куни в евро и всички заеми, взети преди това в куни, в заеми в евро, за което са приложили фиксирания обменен курс, за да няма изненади за клиентите. Дори не беше необходимо клиентите до ходят до банката. Това беше част от Закона за приемане на еврото, който подготвихме заедно с правителството. В него основен принцип е защита на клиентите от увеличението на цените и също се предвижда възможно най-малко сложнен процес за клиентите при преминаването към еврото.

Какво ще стане с куните?

- Куните се изтеглят от обращение и вече видяхме, че през последните месеци на 2022 г. количеството пари в обращение е намаляло. Хората внасяха куни по сметките си в банките, защото така не обменяха куни в обменните бюра, обменът ставаше автоматично. Сега валутата куна в обращение намалява и намалява, а изтеглените куни ще бъдат съхранявани известно време. Колкото до монетите, те ще се съхраняват три години и след това вероятно ще бъдат претопени. Що се отнася до банкнотите куни, те ще бъдат нарязани и след това рециклирани. Това е процедурата - да рециклираме тази хартия, като всяка хартия и да я използваме отново като суровина.

А какво да кажем за обменните бюра. Какво ще стане с тях след еврото? Може би ще затворят?

- Преди приемане на еврото, в Хърватия имаше около 1000 различни офиса, които извършваха някаква обмяна на валута, но само 315 от тях бяха регистрирани единствено за обмяна на валута. Останалите развиваха и друга дейност, като хотели или ресторанти и т.н. За тях няма да е проблем. Очевидно, в тези по-малки обменни бюра работата ще намалее, защото до първи януари те основно са работили обмен на куни в евро и обратно. Очаквам обменните бюра, които са обменяли и други валути като щатски долари или британски лири и други, и са били специализирани само за този вид бизнес, да продължат да работят. Другите вероятно ще трябва да затворят. Изчислили сме какъв е броят на служителите в тези обменни бюра и според нас, между 100 и 150 работни места ще бъдат загубени. 100 и 150 места не са много. Разбира се, за хората, които останат без работа, ще има сериозно отрицателно въздействие. Но те са малко и се надяваме лесно да си намерят друга работа.

Последен въпрос относно дизайна на хърватските евромонети.

- О, да, ние поставихме доста голям акцент върху самия дизайн на монетите. Всъщност имахме специализирана комисия, която включваше различни заинтересовани страни. Първо, те подбраха няколко мотива за дизайна на монетите и след това организирахме по-нататъшния подбор по интернет. Така стигнахме до пет мотива. След това дадохме възможност на гражданите да изберат от тези пет мотива и да предложат и един допълнителен. Беше изключително интересно, защото хората наистина използваха от тази възможност. И много хора поискаха образа на Никола Тесла. По същия начин бяха избрани мотивите и другите деноминации. Всъщност комисията избра мотивите, които бяха гласували най-много граждани. Това са картата на Хърватия, която е уникална, специфична, има формата на кроасан. След това избраха златката. Това е животно, което преди беше изобразено на деноминацията от една куна. Избраха глаголицата, която също е доста уникална за Хърватия и за по-малки деноминации имаме кирилицата и по-точно буквите "Х" и "Р", с които се съкращава името Хърватия. И имаме мотива на шахматна дъска, който знаете, че идва от хърватското знаме. Той е много специфичен за Хърватия и го поставихме на всички монети. На деноминацията от две евро поставихме и един много известен хърватски стих, в който се говори за свободата и колко е важна тя.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube