Напусна ни режисьорката Мариана Евстатиева-Биолчева. Една от най-значимите дами на българската режисура оставя след себе си над 30 документални, 20 игрални и телевизионни филми. Носител е на редица международни награди. През годините е била и председател на Художествения съвет на БНТ. Ще я запомним с топлината, която спечели обичта и на децата, и на възрастните. Опелото ще бъде тази събота 27 април от 13.30 часа в църквата "Свети Седмочисленици" в столицата.
Големите таланти умеят да разказват за малките неща. А Марияна Евстатиева-Биолчева посвещава своите филми на обичта. В тях ще видим писма, които показват колко силно може да бъде приятелството с един дакел или колко много могат да ни дадат децата.
Марияна Евстатиева-Биолчева, режисьор: "Онова кино, което аз правих - киното за общността на децата, за първото включване, първото харесване, това вече харесва и те стават едни малки, умни самотници."
Казва, че обича киното с грижа за онеправданите, а пътят ѝ в голямото изкуство започва от Полша. Именно там стои на един чин с друг световен режисьор и съосновател на Европейската филмова академия - Кшищоф Зануси, докато в горния курс студент е Роман Полански. После друг обичан писател - проф. Боян Билочев остава до нея и в киното, и в живота.
Пенчо Ковачев: "Преди години книгата, която написах за нея се казваше "Приключението кино - моя съдба". И всъщност то наистина се превърна в такова. Тя направи ред филми за деца, които обаче бяха интересни и за възрастните хора. Това според мен е едно от най-големите ѝ качества."
В един от последните ѝ сериали "Людмил и Руслана" участва и Стефка Янорова:
"Онова, което Марияна притежава е, че е много обичлива. Затова децата ѝ се доверяваха. Затова я обичаха. Затова и толкова лесно се работеше - все едно тя вниква в тебе."
А човешките истории, в които ще познаем и себе си, ще ни карат да гледаме филмите на Марияна Евстатиева-Биолчева и след нея.
Чуй новините
Подкаст
