В Брюксел дневният ред на срещата на върха на лидерите от Евросъюза беше променен заради високите цени. Дискусиите бяха доминирани от международните кризи и вътрешноевропейските разделения. Редица държави се обявиха против искането на България и още девет страни-членки за задълбочен преглед на системата за търговия с емисии като начин за намаляването на високите сметки. Във фокуса беше и блокираният от Унгария заем от 90 милиарда евро за Украйна.
Сред най-спорните дебати на днешната среща на върха е как Европа да се справи с предизвиканото от войната в Иран шоково покачване на цените на енергията. Лидерите на ЕС са съгласни, че трябва да предприемат спешни действия, за да предотвратят безконтролно покачване на цените. Те също така са единни, че дългосрочен план преходът към зелени, европейски енергийни източници ще премахне проблема с нестабилните разходи за внос на изкопаеми горива. Правителствата обаче са разделени по въпроса как да намалят цените в краткосрочен план и кой трябва да свърши това.
Европейските държави остават на различни позиции за краткосрочните мерките, които Брюксел да предложи за намаляване на високите цени на енергията. България и още девет държави, сред които Италия, Полша, Унгария и Гърция, искат реформиране на системата за търговия с въглеродни емисии. Системата предвижда пълно премахване на безплатните квоти за промишлеността до 2034 година, като част от справянето с климатичните промени. Десетте държави искат преосмисляне на този срок и дори временно прекратяването на търговията с вредни емисии. Контракоалиция от скандинавските държави и Нидерландия предупреждават, че това ще подкопае енергийния преход и отказа от изкопаеми горива.
Служебният премиер Андрей Гюров акцентира върху мерките на служебното правителство в подкрепа на най-уязвимите от скъпите горива.
Андрей Гюров – служебен министър-председател: "Както знаете в тази ситуация цените на нефтопродуктите продължават да се покачват. Нито една държава не може по най-добрия начин да посрещне тези предизвикателства. Но това, което ние правим и винаги е било целта на служебното правителство - да бъдем много таргетирани към най-уязвимите групи, за да могат парите да достигнат до тези хора възможно най-бързо."
Европа отново призовава за деескалация в Близкия изток и обещава помощ за региона, ако оръжията замлъкнат.
Фридрих Мерц – канцлер на Германия: “Ние можем и ще се намесим в региона, само когато оръжията замлъкнат. В този момент сме в тесен контакт не само с Израел, но и с държавите от Персийския залив. Ние можем да направим много, включително за отварянето на морските пътища и за това да ги поддържаме свободни. Но няма да направим това, докато военните действия продължават.”
Европейските лидери и украинският президент Володимир Зеленски, който се включи в срещата чрез видеовръзка, не успяха да убедят унгарския премиер Виктор Орбан да оттегли ветото си върху заема от 90 млр. евро за Киев. Орбан и словенският му колега Роберт Фицо обещават промяна в позицията си, едва след като руският петрол отново потече към двете страни през петролопровода “Дружба”. Позицията им поставя Украйна в тежко финансово положение и беше посрещната с остри критики от останалите лидери.
Петери Орпо – премиер на Финландия: "Трябва да разберем кой печели от този хаос и растящите цени на енергия - това е Русия. Тя е големият печеливш. Ето защо е необходимо да продължим натиска върху Русия и подкрепата за Украйна. Те се бият за нас всеки ден."
Виктор Орбан – премиер на Унгария: "Това е съществен въпрос, не говорим за политика. А за въпрос, който е екзистециален за Унгария - да си получим петрола. Без това всички домакинства в Унгария и компаниите ще банкрутират. Това не е шега, не е политическа игра. Зеленски трябва да разбере, че не е игра."
снимки: БТА
Виктор Орбан продължава да блокира и 20-ия пакет от санкции срещу Русия, които ЕС се надяваше да одобри още в края на миналия месец.
Вижте прякото включване на Десислава Апостолова от Брюксел
Чуй новините
Подкаст
