Протест на земеделци пред Европейския парламент

Три стъпки правят хляба ни по-скъп заради войната в Близкия изток – природният газ се използва за производство на торове, торовете са ключови за реколтата, а от нея зависи и трапезата ни. Целият цикъл трае месеци, а кризата с торовете вече е наричана „бомба с часовников механизъм“ за драстичен скок на цените догодина.

Брюксел трябва да действа бързо, но ключът към мерките са две възможни посоки – компромис със санкционната политика срещу Русия или компромис с климатичните цели.

Жълти димки и строени трактори – около 250 фермери се събраха пред сградата на Европейския парламент в Страсбург, за да окажат натиск върху Комисията за бързи действия.

Фермер от Белгия: „Много важно е да се осигури живот на земеделското производство не само заради инфлацията на цените на храната, но и заради ефективността, а тя е тясно свързана с климатичните цели на Европейския съюз.“

На протеста имаше и един български представител. Ивелина Папазова от Българската аграрна камара твърди, че през последните години разходите за производство за българските земеделци са се увеличили с близо 50%.

Ивелина Папазова, представител на Българска аграрна камара: "Последните години добивите ни са изключително ниски, веднъж заради климатичните условия - суша и така нататък, втори път имаме все по-малко разрешение за растителна защита."

От края на февруари цените на торовете в Европа скочиха рязко - азотен тор струва 500 евро за тон, в сравнение с 380 миналата зима. Сега моментът е ключов и продоволствената сигурност на блока е заложена на карта, признаха и от Европейската комисия.

Кристоф Хансен, еврокомисар по селско стопанство и храни: "За реколта 2026 повечето нужди са покрити, но растат опасенията за 2027. Това лятото земеделците трябва да решат какво да засеят и от какви торове ще имат нужда. Около 30% от азотните торове се внасят, подобни са и процентите за калиевите и фосфатни торове, там работим със суровини извън Европейския съюз. "

Планът за действие за торовете на Европейската комисия предвижда краткосрочни и дългосрочни мерки. На първо място Брюксел ще използва така наречения земеделски резерв от еврофондовете, в който има 200 милиона евро за тази година.

Това обаче не отговаря на основното искане на земеделските организации – отпадане на въглеродната такса за внос на торове. Другото възможно решение – отпадане на санкциите срещу произвежданите в Русия торове – би било в разрез с политиката на Европа за оказване на натиск върху Москва заради агресията срещу Украйна.

В плана за действие за торовете са предвидени и мерки за диверсификация на вноса и за собствено европейско производство на торове.