Тънем в боклуци - планът за управлението им е блокиран

Гергана Гайдарова
от Гергана Гайдарова
08:59, 07.06.2021
Чете се за: 11:07 мин.
Екология
Слушай новината

Затрупани сме от боклуци – но внасяме и чужди. Незаконните сметища са навсякъде,
боклуци задръстват реките ни, някои от безобразията стават видими през Фейсбук,
но други си остават скрити.

"Идва сметосъбирачката, теглим я на кантара и се оказва 17 тона. Средно тежат между 8 и 10 тона. Звъня на кмета и му казвам, че това е нещо нереално. Той вика пускай да видим какво има вътре. Влиза и виждаме, че 80% от камиона е пълен с животински изпражнения. Какво излиза - гражданите плащат нещо, което не са генерирали, общината плаща на нас, а ние ги даваме тези пари за ремонт на машините, защото нашите машини не са предвидени за сепариране на такъв отпадък", разказа директорът на "Екоинвест асет" Емил Дичев.

Тази история идва от завода за отпадъци в Езерово, Варненско, в момент, когато националната програма за управление на отпадъци незнайно защо от март стои заклещена в Министерския съвет и блокира всякакви мерки. Напук на бедствието с боклуците и зеления пакт, от който уж са част.

В тази частна инсталация извозват боклука си 12 общини във Варненска област, където годишно общините отделят 11 милиона лева за обезвреждането му без да смятаме разходите за неговото събиране и извозване. А единственият начин тази сметка да намалява, вместо да расте - е разделното събиране на отпадъци. Включително и на биоразградимите.

"Това, което е проектен капацитет за рециклиране на биоотпадъци в програмния период до тази година, е 105 000 тона. Тоест това е ефектът, който ние очакваме", каза държавният инспектор в дирекция "Отпадъци" към Министерството на околната среда и водите Антон Пейчев.

И ако във Варненско има някакъв напредък, то в страната все още почти няма как този вид отпадък да достигне до инсталациите.

БНТ: А можете ли да ми обясните на мен като гражданин къде би трябвало да има възможност да изхвърля биоразградимия си отпадък в момента?

"В момента на територията на Столичната община няма къде да бъде изхвърлен, тъй като системите в голямата си част досега са изграждани като системи за зелени отпадъци, тоест в райони, където има еднофамилни къщи, където се косят общински терени. За Столична община биоразградимият отпадък се събира от пазарите", обясни Антон Пейчев.

"Тогава, когато имаме многообразие от домакинства, е много съществен контролът върху това какво точно се изхвърля и дали вътре няма да попадне нещо, което не трябва и което не само да влоши качеството на компоста, но и да създаде други рискове. Затова разделното събиране на биоразградими първо се прави при професионални източници - пазари и т.н., където може да има еднороден отпадък", продължи Пейчев.

Така че ако всичките инсталации за биоразградими отпадъци проработят, те трябва значително да разтоварят огромните такси смет, които всички плащаме. Защото този боклук вече се превръща в суровина.

"Два са продуктите, които се получават от хранителните отпадъци. Биогаз, който се оползотворява на място за производството на електро- и топлоенергия и другият вариант е производството на компост", каза главният технолог на биоинсталация за отпадъци "Хан Богров" Виктор Атанасов.

А очевидно и в селските общини системата все още не е ефективна. И това спъва и разделното събиране на хартия, метал, стъкло, пластмаса, поверено изцяло на организациите за оползотворяване на отпадъци.

"Нашите контейнери, въпреки че повишаваме чистия отпадък, не се използват винаги по най-добрия начин. Често там намираме битови отпадъци и други, които не би следвало да бъдат там", каза оперативният директор на "Екопак", България Христо Диков.

Така една от водещите организации за оползотворяване на отпадъци у нас успява да рециклира около 50% от събраното в контейнерите за пластмаса например. Въпреки това обаче поставените от законодателството цели за рециклиране на отпадъци от опаковки са преизпълнени.

"При всички положения имаме репер, към който се стремим, това е комбинация, както от материалното рециклиране, тоест увеличаване на разделното събиране - пластмаса, метал, в комбинация с поетапно въвеждане в експлоатация на системите за биоотпадъци. Но освен изграждането на инфраструктурата съществен момент е и самото участие на гражданите", каза държавният инспектор в дирекция "Отпадъци" към екоминистерството Антон Пейчев.

Затова дори има училища, които са заложили в учебната си програма обучение в разделно събиране. Въпреки че за децата е трудно да приложат уменията си навън.

"Пред всеки един клас има съдове за разделно събиране. Имаме един компостер, който за съжаление е малък и не може да обхване биоразградимите отпадъци, които би трябвало да попаднат в него - листна маса, обелки. Една част влиза в него, но другата за съжаление сме принудени да изхвърлим в общия контейнер навън на улицата" каза учителят в Увекинд Костадин Соколов.

И за да не загубят умения и разделното събиране на всички да е по-ефективно, подобни площадки трябва да влязат час по-скоро в употреба.

"Тук третирането на отпадъците е значително по-евтино и това е смисълът да ни има. Клони, храсти, всичко, което в един двор може да се събере, ние сме готови да го третираме има такса - 15,82 лв. на тон. За сравнение депонирането е около 73 лева на тон. Да, доста голяма е разликата", каза технологът Аделина Стоева.

Площадката в "Хан Богров" обаче е единствената в страната, която има инсталация и за биоразградими хранителни отпадъци. Така част от столичните учреждения и търговски обекти извозват остатъците от храна там, но към момента събраният от тях боклук
захранва едва 60% от общия капацитет на инсталацията.

"Всеки един лев разход за управление на отпадъците по неекологосъобразен начин го плащаме всички ние от джоба си", каза Антон Пейчев.

А според изчисленията на системата в България населени места с под 5000 души не са задължени да имат системи за разделно събиране на боклука. За останалите има нормативи, които макар и преизпълнени, не ни приближават бързо до целта - след 14 години да депонираме една шеста от боклука, който стига до депата сега.

"Общините посочват местата, на които да поставим контейнерите, след това има честота на обслужване. Тя варира в зависимост от населеното място, в зависимост колко често се пълнят контейнерите. Тогава, когато се случва често - да са препълнени, ние водим разговори с общината за възможността да сложим допълнителни съдове", каза Христо Диков.

Вместо обратното. Но тъй като таксата смет си я плащаме ние, за общините
разделното събиране не е приоритет. Дори обратното. Под натиска на общините,
малко преди да бъде разпуснато 44-ото Народно събрание беше отложена за пореден
път системата „плащаш толкова, колкото изхвърляш“.

Директорът на заводът за отпадъци във Варна "Екоинвест асет" Емил Дичев обясни: "Ако това бъде въведено, тогава всеки гражданин ще бъде мотивиран да хвърля минимално смесен битов отпадък и той ще събира разделно на мястото, на което се генерира отпадъкът, защото за разделното събиране гражданите не плащат. И това ще намали тежестта на гражданите и затова, което в момента се говори - че се плаща много на инсталациите, на депата, отчисленията. Да, плаща се много, защото има
много отпадък. Когато намалите количеството, ще видите, че всеки човек ще плаща
много по-малко".

"В своите документи на Европейския съюз, включващ анализи и доклади за България, многократно е поставян въпросът за заплащане на база количество. И в световната практика е установено, че това е основният стимул за това да бъдат приобщени преобладаваща част от хората към системите за разделно събиране", каза държавният инспектор в дирекция "Отпадъци" на Министерството на околната среда и водите Антон Пейчев.

Диференцирането на таксата смет трябваше да заработи тази година. Но незнайно защо и без обществено обсъждане общините обвързаха въвеждането на този механизъм с преброяването на населението. Също неясно защо и без дискусии в парламента депутатите приеха този довод. Освен че отложиха, не му дадоха дори и краен срок. Само е ясно, че ще продължим да плащаме несправедливи такси смет поне до 2024 г. Дано дотогава децата да не загубят мотивация.

"Ние по този начин се опитваме да научим децата, че това е важно и значимо и че те са поколението, което ще бъде изправено пред най-сериозните предизвикателства, свързани със замърсяването на платената, но навън децата виждат това и определено не всичко опира до съвестта на гражданите", казва учителят в Увекинд Костадин Соколов.

Свали приложението BNТ News
Свали приложението BNТ News
Топ 24
Най-четени
Ромелу Лукаку донесе победа на Белгия срещу Хърватия
Ромелу Лукаку донесе победа на Белгия срещу Хърватия
Екипът на футболния отбор на Украйна разгневи Москва
Екипът на футболния отбор на Украйна разгневи Москва