България не се отказва от въглищните си централи, заяви министърът на енергетиката Теменужка Петкова след среща със синдикатите, на която бяха обсъдени условията, при които страната ни ще приема т.н. "Зелена сделка" на Европейската комисия за безвъглеродна икономика. От КНСБ и "Подкрепа" призоваха страната ни да се не съгласява безусловно с всички искания на Брюксел и предложиха три червени линии, от които да не отстъпва българската позиция.
Удължаване на държавната помощ за въглищните ни централи след 2025-а, за не скочи цената на тока и да не бъде закрит цял отрасъл от икономиката, е едно от условията, които синдикатите настояват да бъдат заложени в българската позиция при преговорите по "зелената сделка" с Брюксел".
Пламен Димитров- президент на КНСБ: За нас тази "Зелена сделка" не би трябвало да става "зелен болшевизъм" не би трябвало около нея да се изграждат фанатични, невъзможни за разговори тези и цели.
Енергийният министър увери, че България ще защити интересите на въгледобивния бранш.
Теменужка Петкова - министър на енергетиката: В интергрираният план "Климат -енергетика", който ние сме разработили, много ясно сме посочили, че до 2030 с хоризонт до 2050 България ще продължи да разчита на своите въглищни централи.
Условието Брюксел да ни разреши удлъжаване на държавната помощ за ТЕЦ-овете домакинствата да излязат на свободния пазар на ток, което обезпокои синдикатите.
Димитър Манолов - президент на КТ"Подкрепа": Предстоящата, т.н. либерализация на цената на електроенергията, което значи всъщност увеличение на цената на ел. енергията. Най-грубо казано този процес значи, че цената на тока трябва да стане еднаква. До тук добре, ама и цената на заплатите трябва да стане еднаква.
Петкова успокои, че държавата няма да отвърже напълно цените на тока за бита след 1-ви юли.
Теменужка Петкова - министър на енергетиката: Трябва да се извърши плавно, на етапи по отношение на това , че трябва да бъдат защитени уязвимите потребители, тогава , когато говорим за пълналат либерализация на пазара на ел. енергия и да бъдат предпирети конкретни стъпки."
Синдикатите поискаха още България да не приема съкращаване на въглеродните емисии над сегашните 45% и да не се допуска парите от тяхната търговия, за над милирад и 100 млн. годишно да влязат в общ европейски фонд, вместо да се ползват както досега за българската енергийна сигурност.