Термометър във фризера, пясък в лютеницата - какви пакости са правили репортерите на БНТ като малки?

Добрите деца получават подаръци от Дядо Коледа и се опитват да бъдат послушни, особено преди да напишат писмата към Добрия старец. След като вече получиха своите подаръци, част от екипа на "По света и у нас" все пак си признаха, че са правили и геройски бели, които Дядо Коледа услужливо не е забелязал.

Нюзрумът. Мястото на доказани професионалисти. Кой обаче да предположи, че сред тях са и доказани пакостници с богата биография в детството? Репортерът Иво Никодимов разказва от екрана за престъпния свят, но като дете е бил истински рецидивист в пакостите. Спомня си един рожден ден, в който децата останали сами в кухнята.

"Събрахме всичко, което намерихме в една тенджера - веро, брашно, захар, яйца, мляко, прах за пране, домати и каквото се сетиш. Решихме, че това не става за готвене и за ядене и го изсипахме през прозореца от 13-тия етаж. На следващия ден бащата на детето, където бяхме на гости, се наложи да ходи да мие прозорците на всички съседи надолу, защото ги бяхме омазали яко".

Не се заблуждавайте от това ангелско лице. Международният редактор Джанан Дурал е била истинска фурия като дете. Майка ѝ още помни една от паметните ѝ бели.

"Цяла нощ пекоха чушки с леля ми, ама цяла нощ. И са напълнили фризера - доволни, зимнината е готова. Обаче на мен ми е скучно и взимам един термометър. И почвам - потапям го в чаша топла вода, след това го вадя, но не падаше достатъчно бързо живакът и се чудя аз какво да правя. Отварям хладилника, държа го малко вътре, пак не пада бързо. Решавам във фризера. В момента, в който го лепнах до леда, естествено, той се пръсна, всичко стана в живак и цялата зимнина отиде на кино".

Родителите на водещия Костадин Филипов го наричали абсолютна хуна. И той, като Джани, явно е имал афинитет към зимнината.

"Бъркат лютеницата и слагат някакви подправки в огромната тава. И аз мъничък, 3-4 годишен, както си играя в пясъчника точно до огнището и в един момент решавам да напълня две кофички с пясък и да ги изсипя в тази лютеница. Всички бяха в шок, опитаха се да загребат каквото могат от голямата тава, но не успяха, разбира се, всичко. Лютеницата след това, затворена в бурканчета, хрупаше".

В детството си репортерът Цанка Николова често се е оказвала с високо вдигнати ръце до гардероба.

"Имаше период, в който си мислех, че съм част от декорацията на гардероба, защото аз прекарвах повече време там, отколкото където и да било на друго място. Още на годинка и половина влязох в къщичката на нашето куче и там прекарах около един час, в който съм изправила на нокти родителите ми, които са прекарали един час в търсене и не са успели да ме открият. Когато те стигнали до мен и разбраха всъщност, че аз съм там, кучето така строго ме пазеше, че те имаха отпор в освобождаването ми от къщичката".

Дяволитата и днес усмивка на Тереза Кънчева я издава колко детски пакости прикрива.

"С приятелите ми много обичахме да играем на федербал и тъй като винаги обичах да побеждавам, може би като всяко едно дете, в единия от случаите просто, за да хвана перцето отдолу, така паднах, че имах пет-шест камъчета в брадичката. Когато отидохме в спешния център, на всички им беше много странно как, за Бога, в едно малко личице са се побрали пет камъчета".

Не правете така у дома. Това е съветът на героите в този репортаж, от които не знаем какво да очакваме, ако още пазят детското в себе си.

Снимки: Десислава Кулелиева; БНТ