Анализ на Камен Невенкин
В понеделник, 20 януари, погледите на всички бяха отправени към Вашингтон. Там, на тържествена церемония, Доналд Тръмп официално встъпи в длъжност като 47-ия президент на САЩ. Дали настъпи нова ера в модерната история на човечеството? Май не. Милиони хора по света гледат на този чисто административен акт едва ли не като начало на някакво ново летоброене и възлагат на новия-стар американски държавен глава прекомерни надежди за глобална промяна. Това, което очакват той да свърши през следващите четири години обаче, е твърде голям товар за плещите на един почти 80-годишен човек. Просто времето, отредено му за властване, е много кратко, а светът е прекалено голям и разнообразен, за да бъде вкаран в някакви рамки от един-единствен човек, колкото и могъщ да ни се струва той. Ерата на консерватизма и здравия разум, както я виждат мнозина от обожателите на Тръмп, просто няма да се състои.
От 30-минутната инагурационна реч на новия американски президент отсъстваха две думи, които в немалка степен бяха му помогнали да набере преднина по време на предизборната му кампания: Украйна и Русия. И войната между тях. Това според мен никак не е случайно. Както и не е случайно отсъствието на всичките глупости, които Тръмп наговори в предишните дни за Гренландия и Канада. Защото инагурационна реч е като тронното слово на монарх пред парламента. Тя очертава държавните приоритети и курса, който правителството ще следва през мандата си. Тя е официален документ и съдържа реални, изпълними цели, а в администрацията на новия държавен глава на САЩ, и самият той, вероятно си дават ясна сметка, че спирането на войната няма как да е между тях. Просто защото това е един от проблемите, върху който никой в Белия дом няма контрол.
Иначе в последните дни и седмици, и преди инагурационната реч, и след нея, Тръмп говори доста по темата за конфликта. Обяви на всеослушание, че Киев е готов на преговори. Призова Путин към диалог и увери всички, че се работи по въпроса. И заплаши Русия с всевъзможни нови санкции, ако продължава да се инати. И въпреки че до момента официално не е подписал нищо, някои от публичните му изяви и речи вече имаха доста сериозен негативен ефект върху руската икономика. Например, призивът на Тръмп да се извличат повече течни горива на американска територия или пък публично заявеното от него намерение да помоли ОПЕК, организацията на страните-призодителки на петрол, да намали цените на суровия нефт, моментално дръпнаха котировките му на световните борси надолу. А по-ниски цени на нефт означава по-малко пари в руския бюджет.
Линията на поведение, която новият-стар американски президент следва към момента по отношение на Русия би следвало вече да е подействала като студен душ за всички путинисти у нас и по света. Поради неясни за мен причини, през последната година те си бяха въобразили, че под мир Тръмп разбира силово принуждаване на Украйна към капитулация, с последващ военен и политически триумф на Русия и гръмко нейно завръщане на световната сцена. И съответно си го бяха припознали като свой човек, който ще действа с наказателна бухалка срещу толкова ненавистния за тях т. нар. киевски режим. Е, явно е, че в обозримо бъдеще това няма как да се случи. А и няма причина въобще някога един такъв сценарий да стане реалност. Тръмп може да е всякакъв, но като политик е пределно наясно, че всяко тържество на Русия ще налее прекалено много вода в мелниците на Китай, Иран и Северна Корея - все държави, които той счита за основни глобални съперници и противници на САЩ.
В навечерието на четвъртата година: докъде стигнаха Украйна и Русия?
Ако приемем, че в близките седмици и даже месеци няма да има мир и съпътстващото го прекратяване на огъня, то от какви позиции двете страни в конфликта ще встъпят в четвъртата му година? И ще настъпят ли някаки сериозни изменения на фронтовата линия и извън нея? Именно на тези въпроси ще се постарая да отговоря днес.
Откакто Тръмп бе избран за президент, Зеленски вече няколко пъти публично заяви, че е готов на преговори, но не на всяка цена. И докато преди позицията му по въпроса за границите бе безкомпромисна (нито един квадратен сантиметър отстъпка от тези, които са очертали независима Украйна през 1991 г.), то напоследък той намекна, че е готов за някакъв, вероятно временен компромис за териториите, които Русия бе окупирала преди 24 февруари 2022 г., т.е. Крим, и частите от Донецка и Луганска област. Иначе становището на украинското ръководство по въпроса за окупираните територии е ясно – към момента ЗСУ (украинските въоръжени сили) не разполагат с достатъчно ресурси, за да си ги върнат със сила, затова Киев при едно бъдещо примирие ще откаже официалното им признаване за руски, а впоследствие ще се опита да си ги върне по дипломатически път.
За момента ЗСУ изглеждат добре балансирани, макар че подобно на всяка армия воювала без пауза в продължение на години, и те се сблъскват с редица проблеми. Двата най-сериозни са съответно недостигът на тежко въоръжение и на пехота. За недостатъчните наличности на тежки оръжия в ЗСУ аз вече съм писал неведнъж, но този път ще се опитам да покажа проблема от друг ъгъл. Колкото и да е странно, в момента украинците имат повече и по-качествени танкове и други бронирани машини, отколкото в началото на войната, и даже в абсолютни стойности търпят по-малки загуби в сравнение с 2022 г. и въпреки това налице са сериозни липси. Всичко това се дължи най-вече на увеличаването на броя на бригадите в сравнение с първите седмици на руската инвазия и общото нарастване на числеността на ЗСУ до около 880 000 души. Местното производство на танкове и бронеавтомобили, както и чуждестранната помощ, обаче не могат да догонят прогресивното нарастване на броя на мъжете в униформа и това принуждава главното командване в Киев да взема някои доста трудни решения. Например - дали да разполага с голям брой бригади частично окомплектовани с бойна техника или да разчита на по-малък брой напълно въоръжени бригади, които да бъдат използвани на най-критичните участъци, докато останалите да оперират във второстепенни и "тихи" райони, където липсата на тежки оръжия да не се чувства толкова осезаемо. По-всичко личи че засега Зеленски и главнокомандващият ЗСУ генерал Сирски са се ориентирали към втория вариант, т.е. да се поддържат известен брой елитни, въоръжени до зъби бригади, които да бъдат подкрепяни от, така да се каже, втора категория бригади, които да са сравнително по-слабо въоръжени. Дали тази концепция ще се окаже правилна само времето ще покаже, но с оглед на това, че няма изгледи доставките на западни танкове, бронетранспортьори и артилерия да нараснат главоломно в обозримо бъдеще, то най-вероятно тази практика на разделянето на ЗСУ на елитни и не толкова елитни части ще продължи и занапред.
Проблемът с пехотата, т.е. липсата на достатъчно украински бойци, които да заемат позиции непосредствено на бойното поле, също не е от вчера. До известна степен той е свързан с прекомерното разтягане на фронтовата линия, която през последните месеци включи украинската Харковска и руската Курска област. Свързан е също така и с вече споменатия недостиг на тежки оръжия, който пречи на пълното окомплектоване на достатъчен брой боеспособни бригади. В никакъв случай обаче не е свързан с недостиг на мъже като цяло, както някои промосковски пропагандисти се опитват да внушат. Още в края на миналата година от украинския парламент бе уточнено, че е налице мобилизационен резерв от около 3.5 милиона мъже на възраст от 25 и повече години, а тази седмица заместник-началникът на Офиса на президента полковник Павло Палиса в интервю за Асошейтед Прес заяви, че страната разполага с "огромен мобилизационен ресурс" и че сега той е по-голям, отколкото са нуждите на фронта.
Интересно развитие е напът да претърпи още един казус – този със снижаването на възрастовия праг за мобилизация в Украйна. Той към момента е 25 години и Зеленски от доста време е подложен на натиск, най-вече от страна на американците, да го снижи максимално, даже до 18 години. Досега украинският президент отказваше да предприеме подобна крачка, аргументирайки се най-вече с твърдото си намерение да запази демографския ресурс на нацията, като позволи на максимално голям брой млади хора да завършат образованието си и да създадат семейства преди да постъпят в армията. Другият аргумент на Зеленски, разбира се, бе свързан с вече споменатия по-горе недостиг на тежки оръжия: "Защо да пращаме млади хора на сигурна смърт, след като няма как да ги въоръжим добре?" Тази седмица обаче полковник Палиса каза, че предстои да се приеме план за приемането на военна служба на 18-24 годишни, но само на доброволна основа със съответното заплащане. Така би трябвало да се намери онази равновесна компромисна точка при която хем американският вълк да се окаже сит, хем украинското агне да остане цяло.
Недостигът на тежки оръжия в ЗСУ ще обуслови начина, по който украинците ще продължат да воюват и през тази година. Ще останат в отбрана, но ще контраатакуват при всяка възможност. Украинското ПВО, което вече е доста добре наситено с модерни западни системи, ще продължи да осигурява надеждна защита на големите градове и ключови инфраструктурни обекти. А да не забравяме, че тя ще бъде допълнително усилена след пристигането на още от обещаните изтребители Ф-16.
Ако ще има някаква осезаема промяна в действията на украинците през следващите месеци, то тя категорично ще бъде свързана с техните удари по руски обекти. Те ще стават все по-масирани, по точни и все по-интензивни. Това ще се случи най-вече заради постоянно увеличаващото се производство на все по-модерни и по-ефективни ударни дронове, което и е един от основните приоритети на украинската държава в областта на въоръженията. И докато през изминалите две години атаките на украинските дронове дълбоко в тила на Русия изглеждаха някак си хаотични, то през тази по всичко личи ще се преследва някакъв точно определен план. За момента са взети на прицел най-вече тези горивни бази, които снабдяват армията на агресора в Украйна, като и тези, които зареждат самолетите, които изстрелват крилати ракети по посока на украинските градове и електроцентрали. Достатъчно е да се припомни че само през последните дни бяха нанесени тежки поражения на горивните бази край Воронеж, Рязан и Саратов, а за капак на всичко бе взривен завод за военна електроника в Брянск.
Ако има някоя сфера, в която украинското ръководство да се справя доста добре, това безспорно е икономическата. Макроиконмическите показатели, публикувани от Киев в края на миналата година, показват, че по отношение на инфлация, БВП, външна задлъжнялост и т.н. те са доста прилични за страна, която води битка на живот и смърт за оцеляването си. При това селскостопанското производство, което играе важна роля при формирането на приходната част на бюджета, е достигнало довоенните си равнища. Украинската оръжейна промишленост, според думите на Зеленски, осигурява около една трета от нуждите на ЗСУ. Добри новини за Киев имаше и през тази седмица – официално бе съобщено, че ЕС и страните от Г-7 са подсигурили 50 милиарда долара, които би трябвало да покрият всички нужди на Украйна за тази календарна година.
По най-притеснителния за мнозина в Украйна и по света въпрос – дали след встъпването в длъжност на Тръмп ще бъдат прекратени американските оръжейни доставки - засега като че ли всичко се развива в полза на Киев. Или поне така заявиха от ръководството на страната, като коментираха че "засега всичко продължава да бъде така, както беше при Байдън." Все пак не бива да забравяме, че новото ръководство на САЩ в момента харчи последният милиард, наследен от предишното, а какво ще се случи след като той бъде изчерпан, никой засега не се е произнесъл. Новият генерален секретар на НАТО Марк Рюте вече изяви желание алиансът да стане главен координатор на оръжейните доставки за ЗСУ и съответно да се грижи за закупуването на тези системи и муниции, които се произвеждат в САЩ, а дали ще се случи така на практика, тепърва ще разберем.
В петък следобед от към руската страна на фронтовата линия се развя малко бяло знаменце. Не е това обаче, което най-вероятно вече сте си помислили. Не става дума за опит за примирие на даден участък или капитулация на някое не много надеждно руско бойно подразделение. Лично Путин заяви, че е готов да води мирни преговори. Но не бързайте да се радвате. Само по себе си едно такова заявление не означава нищо, още повече че той вече нееднократно е правил такива намеци. Дори и да се стигне до някакви първоначални разговори, те ще служат най-вече за опипване на почвата, т.е. всяка от страните ще заяви претенциите си. Както сме видели досега, руските искания ще бъдат отвъд всякакво благоприличие. Например НАТО да се свие до границите си от 1997 г., т.е. всички страни-членки на алианса от Източна Европа, встъпили в него след тази дата доброволно да го напуснат. Или пък Украйна да се откаже от областите, които са вече вписани в руската конституция (Херсонска, Запорожка, Донецка и Луганска, плюс Крим), т.е. отново да напусне Херсон и даже да се изтегли от Запорожие, нищо че там въобще не е стъпвал крак на руски войник. Освен това Киев ще трябва да разоръжи армията си и да гарантира, че никога няма да членува в НАТО. И нищо от гореизброеното не е измислено от мен – всичко това вече бе неколкократно заявявано от руския диктатор и обкръжението му.
Отсега е ясно и друго – понеже Путин продължава да си мисли, че Русия е велика сила, то той ще се опита да се договаря с Тръмп лично, като равен с равен, прескачайки и игнорирайки Европа, която в неговите очи е слаба, раздробена и нерешителна. Ще иска да спретне някоя бърза "сделка", разделяща северното полукълбо на сфери на влияние, подобно на пакта Молотов-Рибентроп или алъш-веришите на Чърчил със Сталин през Втората световна война. Поведението на Путин по време на едни евентуални мирни преговори ще ни даде отговор на един изключително важен въпрос – колко близо се намира Русия до ръба на пропастта. Защото, ако той подходи сериозно към разговорите за мир, то това ще ясен знак, че руската икономика се намира на прага на катастрофата. А в момента всички данни сочат именно това.
Според най-груби изчисления Русия има пари, човешки и материални ресурси за една, максимум две години пълномащабна война, на каквато ставаме свидетели в момента. След това просто няма да има с какво. Складовите запаси на танкове и друга бронирана техника, наследени от СССР, постепенно се стопяват, а новото производство не може да компенсира загубите на фронта. Постоянните удари на украинците срещу горивните бази затрудняват снабдяването на армията, воюваща на фронта, а санкциите забавят изработването на нови смъртоносни ракети. Могат да се изброят още десетки подобни примери, но вие така или иначе сте наясно с общата картина.
Най-голямата индикация за катастрофалното положение, в което се намира руската армия в момента, е отношението, което тя има към личния си състав. В атака вече биват изпращани недоизлекувани войници, дори такива, които се придвижват на патерици. Такова нещо не се е наблюдавало дори в Червената армия на Сталин през годините на Втората световна война, която в никакъв случай не се е славила с хуманизма си. И въпреки че на всеки руснак е ясно, че шансовете да се върне у дома като безпомощен инвалид или в черен найлон, са доста високи, желаещи да си поиграят на руска рулетка в равнините на Украйна не липсват. Предлаганите от Министерството на отбраната на Русия баснословни еднократни бонуси при подписването на договор явно си казват думата, защото армията на Путин в "зточна Украйна постоянно нараства. Докато през лятото на 2024 г. тя наброяваше около 530 000 души, а през есента - 570 000, то по най-реалистични оценки на разузнаването на Киев отпреди няколко дни тя вече е достигнала отметката от 608 000. И всичко това при ориентировъчни загуби на руснаците през миналата година равняващи се по предварителни данни на около 420 000.
Именно значителното превъзходство на агресорите в брой хора им позволява да се чувстват победители на бойното поле. Те постоянно хвърлят нови и нови човешки вълни в атака срещу дадена украинска позиция и това им позволява всеки ден да регистрират някакво придвижване напред най-вече в южната част на Донбас. Това пък се оказва достатъчно, за да подхранва вярата на Z-населението в крайната победа над "нацистите". Като добавим към това и постоянно раздухваните от официалната кремълска пропаганда всевъзможни тези за някакво икономическо благоденствие (според една от тези разработки руската икономика в момента е на четвърто място в света, оставяйки далеч зад себе си държави като Германия и Япония), то разбираме защо Путин все още се радва на значителна подкрепа от жителите на Москва и другите региони, които постоянно декларират готовност да потърпят "още малко" в името на "победата". Това, че светлината в края на тунела всъщност е идващ насрещен влак, го разбират все още твърде малък брой руснаци.
Вот №5: Премиерът изрази съмнение дали той ще бъде допуснат за разглеждане, Борисов обвърза вота с избора за кандидат-президент
Чуй новините
Подкаст
