Три сценария за войната в Украйна на експерта по военна история Камен Невенкин

Камен Невенкин е експерт по военна история, изследовател на Втората световна война. Пише и издава множество книги за войната, които са издавани и в чужбина. Следи отблизо войната в Украйна, обменя информация по темата с експерти от цял свят. Печели наградата "Стоунбукс" за 2020 г. в конкуренция с над 200 заглавия.

Какво е разпределението на силите, как ще се развие войната в Донбас?

Камен Невенкин: Мога да очертая три възможни сценария, като за мен само един е реалистичен. Първият е много бърза победа на Русия. Аз след малко ще обясня поради какви причини той няма как да се случи. Другият - доста нереалистичен сценарий е Украйна да постигне победа или да изтласка руснаците на линията преди 24 февруари. Третият, който е най-реалистичен, това е една много продължителна и изтощителна война, която наблюдаваме вече втори или трети месец. Там е буквално - 2 км наляво, 2 км надясно, това село е наше, ама вече не е наше, пък утре пак е наше. Отделно, че то вече е само на картата, на територия не съществува, защото е тотално разрушено. Това е т.нар. позиционна война, която знаем от миналото и от Първата, и Втората световна война как се развива.

Защо бързата победа на руската армия да не е реалистична? Тя е по-многобройна, по-добре въоръжена?

Камен Невенкин: Ами защото войните вече не се водят по този силов начин. Войните се водят от добре обучени и много добре въоръжени войници. Ефикасната армия е един златен триъгълник, равностранен, който има три равнопоставени компонента. Това е бойният дух, това е високото качество на оборудването и това е правилната организация на армията. Значи в руската армия на практика и трите компонента отсъстват. Т.е. те и да докарат още един милион души, освен да им дадат евентуално някакво стрелково оръжие и да ги изпратя напред да мрат - просто ще има много загуби и нищо повече. При това им липсва мотивация.

Да си го кажем в прав текст - там в момента воюва изметта на руското общество. Това са буквално въоръжени гастърбайтери. Понеже Путин обяви агресията си специална военна операция, командването не може да мобилизира, когото поиска, а само този, който пожелае. И затова използват такива индиректни принудителни методи, като “можем да помислим да ти опростим кредитите, а пък ако отидеш и печелиш по 1500 долара на месец”. Така привличат хора от т.нар. “глубинка” или дълбоката провинция. Селища без тоалетни, без асфалт, мизерия. За хората там, участието в боевете е начин на оцеляване и не можем да говорим за някакъв боен дух или пък политическа мотивация.

В Украйна не използват ли професионална руската армия?

Камен Невенкин: Тя е професионална само на хартия. В истинската професионална армия един войник получава много пари, за да се готви в продължение на години. А руснаците имат някаква проекция на наборна армия, на която се плаща кеш. В момента имат едни мобилни, наричат ги военкомати, които ходят из Русия напред-назад, пускат някаква музика и агитират хората да се записват в армията. А професионалистите са добре подготвени, включително и физически. В репортаж от една руска болница се виждаха ранени руски войници, разсъблечени. Някои от тях буквално си бяха като скелети. Те не влизат в никакви стандарти на натовски военнослужещи. То не е войник, нито човек, така да се каже. Това е някакъв отчаян човечец, който казва - ако не ме убият, ще имам някакви пари, когато това нещо свърши.

Какво би им донесло категорична победа?

Камен Невенкин: В момента основните битки са в района на Донбас и Луганската област. Там е войната и е в много тежка, но статична фаза. За да постигнат категоричен успех руснаците над украинците, те трябва да ликвидират този коридор от Николаев и Херсон, за да се завземе Одеса и по някакъв начин да се достигне до примерно до Молдова. Но това е един много тънък коридор, който е много уязвим, защото от север на юг текат няколко големи реки, включително Инголец и Южен бук.

А защо е толкова важен този коридор?

Камен Невенкин: Ами важен е защото - първо ще се свърже с руските военни бази в Приднестровието и второ - ще изолира Украйна физически от Югоизточна Европа, включително и от Турция реално. Но за да спечелят войната, руснаците трябва да разчистят цяла област, а не просто да пробият по коридора. Защото тук има много важни шосета и железопътни линии. Т.е. те ще могат да прехвърлят войски, където си поискат. Но те са блокирани в района на Херсон и не могат да продължат. Този сценарий, за да се осъществи, трябва промяна в тактиката, трябват много нови оръжия, нов начин на мислене, все неща, които за руснаците са в сферата на фантазиите. Просто армията е отражение на обществото им. Не може едно изостанало общество да произведе от само себе си някаква много по-различна, модерна армия.

Къде куца украинският сценарий за бърза победа?

Камен Невенкин: При украинския сценарий липсва тежкото въоръжение. Те са добре въоръжени с автомати и противотанкови ракети, автомобили, картечници. За някакъв близък бой те са добре екипирани. Но тежкото оръжие е малко и това не им позволява да направят някакво голямо настъпление. Ако се достави достатъчно тежко оръжие, да бъдат екипирани като хората според най-високите стандарти, те ще имат категоричен и абсолютен превес във войната. Ще имат много по-голяма огнева мощ. И затова в момента всички говорят само за ракетни комплекси и артилерия. Ако оръдията са по стандартите на НАТО, те са от високо качество. И ако им се доставят например 400 такива артилерийски системи, самите украинци казват, че ще ги групират на дивизиони по 18. Значи 18 такива оръдия са абсолютно достатъчни, за да се противопоставят на 50 руски, които са от по-стария тип.

За разлики в далекобойността ли говорим?

Камен Невенкин: Далекобойността е първа. Ако при руснаците максимумът на наличните системи е 30 километра, с натовските няма да са проблем 40. Но като прибавим и това, че те са свързани към GPS, към компютърни системи, т.е. една батарея от четири до шест оръдия ще може да стреля едновременно по различни цели. Докато руснаците имат познатите класически уреди от Първата и Втората световна война. Те, за да унищожат някакъв обект, всичките оръдия се целят в една точка.

Добре, нали доставиха на украинците натовско въоръжение?

Камен Невенкин: Проблемът е, че украинците казват - дайте ни 400 артилерии, американците казват - добре, ето ние сега през септември ще ви изпратим 18.

А ние с какво можем да им помогнем?

Камен Невенкин: От нас искат да покажем малко повече съпричастност и да им дадем муниции. Аз много се учудих, но се оказа че Украйна няма собствено производство дори на най-базовите муниции, необходими за пехотата. Значи те са имали един завод в Луганска област, която отдавна вече е уж република, някаква квазидържава и той не работи. И сега украинците вътрешно поставят въпроса за неподготвеността на Украйна и питат управляващите ги - защо след като сме имали осем години, не сме организирали производство поне на стандартните пехотни муниции, а трябва да се молим сега наляво и надясно?

А България е в топ 15 в света на производство на такива стандартни снаряди за съветската част от артилерията.

Друг един интересен нюанс е, че не съм видял никъде някаква злостна критика към България, че не помага. Целият огън и жупел е насочен най-вече към Унгария и класическата тройка на Драги, Макрон и Шолц. Никъде до момента не съм прочел упреци, включително и от най най-големите им коментатори - Жданов, Аристович, Цимбалюк. А някои от тях са хора вътре дълбоко във властта или свързани със структурите и са много осведомени. Което за мен е някакво негласно доказателство, че нашите неща си пътуват към тях. Още повече, че контрабандата на боеприпаси е най-добре организираната контрабанда в света на всякакви равнища.

Но докато Украйна чака помощ, няма ли вероятност руснаците да се реорганизират и да постигнат целите си?

Камен Невенкин: За да обясня, ще започна от началото на войната. Те очевидно мислеха, че ще навлязат в Украйна и украинците толкова ще се уплашат, че след три дни ще стигнат до Лвов и полската граница. Затова бяха съсредоточили сили в три точки - в югоизточната част на Беларус, около Харков и Крим и да кажем Донбас. Мислеха да тръгнат от тези три основни направления, да направят въздушен десант в Киев, който толкова ще парализира украинците, че те веднага ще вдигнат бяло знаме. Ще арестуват целият там парламент, правителство, Зеленски, всички по ред. През това време сухопътните им войски за два дена ще стигнат до Киев и ще остане да се съпротивлява само Западна Украйна или поне района на Лвов, т.нар. Галиция и Волинска област с традиционно антируски настроения. По начина, по който действаха, това прозира като планиране.

Но първата им основна грешка беше, че руснаците влязоха в един конфликт без да знаят дали отсреща съперникът, противникът ще се бие или не. Което за мен е някакво безумие. То няма такъв случай в историята. Има изненадани държави от чужда агресия, но държавата да е изненадана от противникова съпротива! Единственият познат случай е провалът на Италия срещу Гърция 1940 - 41 година, но той е твърде незначителен по мащаби в сравнение с настоящия. Тук, при наличието на такава уж мощна разузнавателна организация, с възможност да се внедрят много агенти, да влязат в бой като в тъмна пещера. Другата грешка беше абсолютно неподходящо подбрано време за настъпление. Защото от към Донбас има няколко големи реки, които по това време на годината, края на февруари - март, поради топенето на снеговете започват да се разливат, почвата омеква, знаем за украинския чернозем. И настъплението им се лимитира по основните магистрали. Значи към Киев, харковското направление и към Крим, към Мариупол и Херсон. Те станаха толкова предвидими и лесни мишени. Отделно онзи прословутия десант там, първия ден на летището при Гостомел. Руснаците така са шашардисаха, че украинците имат план за съпротива и знаят как се противодейства на десант срещу летището, че буквално там те бяха изтрепани. А там бяха едни от най-добрите им части.

И изненадващо за руснаците, се оказа че украинците не само се е съпротивляват, но имат готов план за противодействие. Тотален шок за руснаците. И в един момент се разбра, че планът им не струва, казаха че уж дават шанс на Украйна да преговаря. През това време се изтеглиха от Киев и се прегрупираха в Донбас. Тогава решиха да превърнат войната в миниатюрен политически акт на освобождение на Донбас. Концентрираха цялата си огнева мощ в една голяма дъга. т.е. всичките оръдия, които бяха разположени да кажем из цялата тази дъга на Източна Украйна, те ги събраха там и в момента имат концентрирана огнева мощ в този район. И затова украинците непрекъснато се молят за дългобойна артилерия, за да могат да ги неутрализират. Защото това е единственото, което реално прави руснаците силни - тази огнева мощ. И те само това правят – разрушават.

Северодонецк е някакъв днешен еквивалент на Сталинград и подобно на него, там т.е. малки групи се придвижват в руини, в мазетата, по покриви, кой където намери, стрелят се, прикриват се, хвърлят си гранати и това вече продължава примерно втори месец. И много им се иска на руснаците да го вземат, за да обявят някаква победа. Но не можаха да го обкръжат. Защото и украинците докараха там цялата си артилерия, която получиха по линия на НАТО и ги държат на разстояние. И затова на руснаците им трябва по-скоро тотална промяна на подхода, по който се воюва. Но тя може да се извърши само от добре обучени и интелигентни хора. Ако мобилизират примерно половин милион човека и ги и закарат там като добитък, просто ще имат стотици хиляди загуби.

А защо Путин не обяви война? Ще има възможност да подбере по-добре подготвени хора.

Камен Невенкин: Защото повечето мъже са ангажирани в икономиката. И ако те в един момент да се въоръжат и отидат на фронта, икономиката реално трябва да престане да функционира. Това също така значи да прати ученици, жени, пенсионери, както през войната '41 - '42 година да правят танкове. Но ние живеем вече в други времена. Представи си една мацка, която се е снимала до вчера в Инстаграм по бански да я мобилизират както си е с маникюра и напудрена в някакъв завод в Урал. Това не са четиридесетте години. Това е съвсем друг цивилизационен модел. Достатъчно е тези бившите Инстаграм инфлуенсърки да вдигнат бунт.

Добре, има ли полезен ход Путин?

Камен Невенкин: Не. Значи ние трябва да слушаме много внимателно какво говори този човек. Той произнесе нещо много знаменателно преди няколко дена, което показва хем психическото му състояние и нагласа, хем реалните му намерения. То беше нещо... “Ами, ето Петър Първи там водил една война, за да възвърне изконно руски земи, знаете, че я е продължила над 20 години.” Това означава - аз съм готов да се бия, да воювам още 20 години, но да стане на моята. Това му е единственият ход. За него се говори, че често го сполетява късметът. Може и на него да разчита. Че Зеленски ще получи инфаркт или че ще го сгази влак и нещо може да се промени.

Но години битки означават хиляди жертви. Ще му позволи ли това руското общество?

Камен Невенкин: Ще отговоря със следния пример. Попадна ми реклама за една руска книга издадена неотдавна. Заглавието ѝ беше “Дюнкерк 1940 - най-голямата катастрофа на британската армия”. Какво е станало в Дюнкерк? Британците си захвърлят всичко там, включително и каските на френския плаж около Дюнкерк, но евакуират всички хора, защото считат, че най-ценното нещо на една армия е човешкият материал. А при руснаците, като една бедна държава, вторачването винаги е в материалното, хората са само средство за постигане на материалното. Т.е. те са някакъв разходен елемент. Затова техните историци разсъждават, че Дюнкерк е някакво страхотно поражение за Великобритания. А е точно обратното, защото са спасили една армия, която са преовъоръжили и после са я върнали в Европа след три-четири години. Така и руският президент, който казва - ами ходете, мрете още 20 години, защото аз съм обхванат от мания за величие. И армията като отражение на развитието на дадено общество, няма как да стане по-качествена утре.

Освен големите глупости, които изброих, във всички досегашни големи конфликти, в които и Русия и Съветският съюз са били въвлечени, е характерно, че те са имали под една или друга форма съюзници. Само ако си спомним Сталин, през 20-те и 30-те години той провежда една индустриализация изцяло благодарение на Запада. Той плаща за това дори с живота на хората, отнема им зърното, със злато, с дървен материал, с пари откъде ли не, включително и конфискувани, само и само да направи някакви индустрия. Той има целия индустриален потенциален на света на своя страна. После идва Молотов-Рибентроп, после идва през войната Алианса пак с Щатите и с Англия, а пък след войната Сталин с наследените цял набор от сателитни държави и съюзници. А в момента Русия влиза във война, като си оставя всички валутни резерви в западни банки. При условие, че още в края на миналата година Байдън публично огласи, че ако стане нещо в Украйна, първото нещо, което ще направи е да им резне суифта и да им наложи санкции. Което реално и стана.

А пък да те предупредят какво ще направят и ти да продължиш да се ръгаш напред, значи това са едни много тъпи хора. И другото се оказа, че Путин влиза в един конфликт буквално срещу целия свят и за първи път без съюзници. Ако не броим там Еритрея и Сирия, но те са за фон, реално. Така че късметът на украинците е, че те срещу себе си имат един меко казано глупав човек, да не употребя друга дума.

Възможен ли е обрат на войната в Украйна - можете да видите анализът на военните експерти ТУК

ОЩЕ АНАЛИЗИ НА КАМЕН НЕВЕНКИН ЗА ВОЙНАТА В УКРАЙНА ЧЕТЕТЕ ТУК

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube