Отбелязваме 82 години от спасяването на българските евреи. На днешния ден, 10 март, е получена заповедта на вътрешния министър Никола Габровски, с която се отменя депортацията на българските евреи. Според историци данните сочат, че заповедта е дадена от цар Борис Трети. Преди това спасителна акция започва от Кюстендил, включва се и църквата. Днес в София, Пловдив и Бургас почетоха датата.
Столичното 134-то училище отбеляза годишнината с официална церемония пред Стената на българските праведници на света. С венци и цветя бяха почетени жертвите на Холокоста и отбелязано спасението на българските евреи. Стената на праведниците е поставена в училището преди близо четири години от Роман Стоянов, внук на праведника Младен Иванов. Младен Иванов е наричан "защитникът на гетото", изправен е пред военен съд, защото фалшифицира документи, даващи възможност на евреи да живеят в София.
"Реших първо, че искам да направя паметник на дядо ми, после реших, че не е само той единственият, който е заслужил и затова реших да направя паметник на всичките официално признати български праведници. Те са 20 на брой, от Института "Яд Вашем" в Израел", обясни Роман Стоянов, внук на праведник.
"Отдаваме почит на спасителите, на тези, които са загинали по времето на Холокоста, а това е едно послание към младите хора - никога подобно издевателство в човешката история да не се случва", коментира Весела Палдъмова, директор на 134-то ОУ.
Пловдивчани отбелязаха датата с поднасяне на венци и цветя и едноминутно мълчание пред Паметника на благодарността. На 10 март 1943 г. в Пловдив евреите са събрани в местното училище, откъдето е трябвало да бъдат откарани до гарата и оттам - депортирани до лагерите в Треблинка. Свидетел на депортирането е 87-годишният Хайм Пардо, който тогава е едва на 5. В 2.00 часа през нощта в дома им дошла полиция и ги закарала в училището.
"5.00 - 5.30 часа сутринта колкото хора имаше вътре събрани, аз, майка ми, моите лели, чичо, мой братовчед, толкова и отвън. Леля Данка дойде до оградата и казваше: "дай ми да го скрия, защото ще ви правят на сапун", разказа Хайм Пардо.
"Ние в еврейската общност в България пазим спомените от онова време. Предадохме го на нашите деца. Винаги има опасност, затова хората трябва да знаят историята в цялата ѝ многопластовост", посочи Светлозар Калев, председател на "Шалом" - Пловдив.
В Бургас церемонията беше в зона "Толерантност", наречена така с поставянето преди няколко години на Паметника на благодарността. Хората се поклониха пред достойните булгазлии, които в годините на Втората световна война защитили и спасили своите съграждани евреи от лагерите на смъртта. На церемонията бяха и ученици от бургаски училища.
"Тогавашната градска администрация в лицето на д-р Янко Пръвчев и група видни бургазлии са се застъпили за своите бургаски съграждани и са направили всичко възможно влаковите композиции, монтирани на 200 по-надолу, на жп гарата да не заминат, всички влакове са останали празни", каза Алберта Алкалай, председател на Център за еврейско-българско сътрудничество "Алеф".
"Искам да кажа, че е много важно да не бъдем безразлични и е много важно да се интересуваме от нашето минало, от нашето настояще, за да можем да се грижим за нашето бъдеще", добави Йоана Славова, ученичка.
Спасяването на българските евреи е висок акт на героизъм, случил се след взаимодействието на гражданското общество и властите в тогавашна България. Спасяване на евреи в такъв голям мащаб има само в нашата страна.