Няма промяна в българската позиция за евроинтеграцията на Северна Македония. Това съобщиха от Министерството на външните работи, след като стана ясно, че външният министър Теодора Генчовска е провела двустранна среща с германския си колега Аналена Бербок по темата.
Бербок заяви, че България трябва да изчисти проблемите, свързани със Скопие, за да могат Северна Македония и Албания да започнат преговорите за членство още през първата половина на годината.
Премиерът Кирил Петков коментира, че правителството няма да предприема самостоятелни стъпки по темата и всичко ще минава през парламента.
"МВнР ясно заявява, че българската позиция относно присъединяването на Северна Македония към ЕС остава непроменена. Придържаме се към Рамковата позиция, която бе потвърдена с декларация на НС и КСНС", заяви заместник-министърът на външните работи Велислава Петрова на брифинг пред медиите.
"За външната ни политика европейската перспектива на държавите от Западните Балкани е изключително важна и ние я подкрепяме, но е важно това да се случва с ясни резултати и заслуги, които да показват всяка една от тези страни", каза Петрова.
Тя повтори, че министър Генчовска е потвърдила тази позиция и в среща с външния министър на Германия Аналена Бербок.
"За нас е изключително важно от страна на Северна Македония да видим ясни резултати и готовност за спазване на Договора за добросъседство, защото тези резултати показват готовност за присъединяване. От тази гледна точка очакваме действия от страна на РСМ.
За нас позицията е непроменена и е важно не да говорим за крайни срокове и кой месец нещо ще се случи, а да виждаме важни и явни резултати. От страна на РСМ за нас е ясно да видим, че има широка политическа готовност за един конструктивен процес, в който резултатите, които се постигат сега, да са необратими, правата на българските граждани в РСМ да бъдат гарантирани в Конституцията и това да бъде процес, който ясно да показва тяхната готовност да спазват договора, подписан през 2017 година", каза още Петрова.
МВнР: Няма промяна в българската позиция за евроинтеграцията на Северна Македония
Българската позиция за европейската интеграция на Република Северна Македония остава непроменена. Така от външното ни министерство реагираха на информацията, че София се е съгласила най-късно до края на юни Скопие да започне преговори с ЕС.
България очаква необратими резултати от Скопие в поддържането на добросъседски отношения, ясни гаранции за изпълнение на Договора за добросъседство от 2017 г. и конституционни гаранции за спазване правата на българите в югозападната ни съседка.
"Никаква договорка не е обсъждана. Нашата позиция е ясна и се определя от решението на правителството от 2019 г. и декларацията на Народното събрание от същата година", каза Теодора Генчовска пред "Дневник".
Германският външен министър: България да изчисти проблемните въпроси, свързани със Скопие
От Външното ни министерство посочват още, че за страната ни са важни резултатите, а не сроковете. Повод за реакцията са думите на германския външен министър Аналена Бербок, която обяви след среща с Генчовска, че във време на война ЕС трябва да изпълни дадените обещания за разширяване към Западните Балкани.
"Затова е наша отговорност да започнем преговорите за членство с Албания и Северна Македония в първата половина на годината, това е отдавна отлагана стъпка. Имах двустранна среща с българския министър на външните работи. И двете стигнахме до извода, че в сегашната ситуация е от основно значение да започнем този процес на присъединяване. Много се надявам България да може да изчисти въпросите, които стоят отворени", каза Бербок.
Премиерът Кирил Петков заяви, че нищо няма да се променя без санкция на парламента: "За Северна Македония много ясно трябва да се каже - нищо няма да се направи по Северна Македония без санкция на парламента. Така че това, което ще се случва по тази тема, ще бъде само и единствено, след като парламентът реши каквато и да е стъпка. По никакъв начин правителството няма да действа самостоятелно".
Президентът Румен Радев също коментира темата: "Беше изгубено ценно време да се търсят други начини да се отвори вратата за начало на преговорите за членство. Така че ще ни трябва повече време, на РСМ най-вече да изпълни изискванията по този пакет".
Проф. Илчев за преговорите със Северна Македония: Натискът над България е явен
Двете страни преговарят от няколко месеца, като към този момент, по думите на премиера на Република Северна Македония Димитър Ковачевски, все още няма договорен документ.
"Министерствата на външните работи работят по политическите въпроси. Между другото в момента, както и в предходния период, процесът е на ниво на размяна на идеи и все още няма взаимно приемлив документ, който би могъл да бъде одобрен от двете държави на нивото на институциите, които трябва да го направят", каза Ковачевски.
От Берлин албанският премиер Еди Рама повтори: ако през юни България отново не каже "да" на Скопие за начало на преговори с ЕС, то Тирана ще поиска да върви самостоятелно към Брексел. Двете страни сега се движат в пакет.
"66% от албанците подкрепят такова решение. Това ще се случи само, ако през юни преговорният процес не започне отново заради България. До юни ще се движим със Северна Македония", каза Рама.
Според македонски българи, много от условията, поставяни от София към Скопие, все още не са изпълнени. А евентуална промяна в Конституцията на югозападната ни съседка с цел вписване на българите в нея като "държавотворен народ" ще отнеме месеци.
"Македония не иска да приеме гласа на разума и в Македония се води жестока кампания и срещу българите, македонските българи, които проявяват своята национална идентичност", каза Владимир Перев от Tribuna.mk.
Двете страни стартираха самолетна линия София-Скопие и провеждат редовни заседания на групи по икономика, образование, инфраструктура, но Съвместната историческа комисия не дава сигнали да е отбелязала видим напредък в дейността си - блокирана през последните три години.
Преговорната позиция на България беше одобрена през 2019 г. чрез Рамкова позиция на правителството, Декларация на НС и поредица Консултативни съвети за национална сигурност.
Основните български искания са: гаранции за правата на македонските българи чрез вписването им в Конституцията на Република Северна Македония като "държавотворен народ", адаптиране на учебните програми по история, спиране на историческата фалшификация и говор на омразата, реабилитиране на жертвите на комунистическия режим с българско самосъзнание, окончателно да снеме малцинствените си претенции към България.
Следващото заседание на Историческата комисия, към която е насочен интересът през последните години, ще е на 12 - 13 май в София.